Решение № 5295 от 17.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5295 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20231110205565 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на В. Б. Б., ЕГН: **********, срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 6772255, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена "Глоба" в размер на 50. 00 лв. /петдесет лева/ за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП .

Според жалбоподателя обжалваният електронен фиш (ЕФ) е незаконосъобразен, поради което се иска същият да бъде отменен. В подкрепа на твърдението за незаконосъобразност се сочи, че от съдържанието на ЕФ не става ясно кое е санкционираното лице и в какво качество е санкционирано – дали жалбоподателят е санкциониран в лично качество или като законен представител на търговското дружество, което е собственик на автомобила, тъй като и физическото лице и юридическото лице фигурират в съдържанието на ЕФ. Твърди се, че конкретният ЕФ не е връчван на жалбоподателя и по този начин е било ограничено правото му на защита. Изразява се становище за това, че в случая е изтекъл давностен дрок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно една година от извършване на нарушението или три месеца от откриване на нарушителя. Във връзка с преценката за изтекъл давностен срок се твърди, че липсва дата на издаване на ЕФ, което е съществен пропуск в съдържанието на ЕФ. Като недостатък със съществено значение се сочи и липсата на указания относно възможността за обжалване на ЕФ, което затруднява правото на защита. Поддържа се също, че при липсата на надлежно връчване на ЕФ, жалбоподателят се е оказал лишен от 1 възможността да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и да посочи кое е лицето, управлявало автомобила. Поддържа се, че в ЕФ липсва описание на нарушението, като не е ясно посочено кое е лицето, управлявало автомобила.

Освен това никъде в ЕФ не е посочено какъв е бил режимът на работа на конкретното техническо средство и взета ли е била предвид възможната грешка при измерване на скоростта.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява, но писмено информира съда, че поддържа жалбата по изложените съображения и поддържа направените искания. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща представител, но депозира писмени бележки, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата и е направено искане същата да бъде оставена без уважение. Изложени са съображения, поради които въззиваемата страна счита доводите на жалбоподателя за неоснователни.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.12.2022 г. в 22.35 часа жалбоподателят В. Б. Б., ЕГН:

********** е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛС 63 АМГ”, с рег. № СВ 8878 СА, в гр. София, по бул. „Черни връх”, до № 9, с посока на движение от бул. „Свети Наум” към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”. На посочения път е било въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение от 50 км/ч, което ограничение произтича от закона, тъй като става въпрос за населено място и липсват пътни знаци, които да предвиждат отклонение от правилото. При ограничение на скоростта до 50 км/ч, на горепосоченото място автомобилът е засечен да се движи със скорост от 67 км/ч., т. е. превишаването на скоростта е със 17 км/ч.

Нарушението е установено с техническо средство ATС С CORDON М2 с № MD1192 – мобилна система за видеонаблюдение, след приспаднат толеранс от 3%. За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш Серия К № 6772255, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал.

4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, вр. ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:

ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 6772255 /л. 15/; снимков материал /л.

18-19/; справка относно собственост на автомобил с рег. № СВ 8878 СА /л.

20/; заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. /л. 21/; протокол от проверка № 05СГ-ИСИС от 15.03.2022 г. /л. 22/; справка за вписан тип средство за измерване; решение за одобрение на уред за измерване /л. 24-25/; справка фишове /л. 26/; справка-картон на водача /л. 27-28/; ежедневна форма на отчет от 14.12.2022 г. на автопатрул със служебен автомобил с рег. № СВ8700СХ; протокол от 14.12.2022 г. за използване на автоматизирано техническо 2 средство вид СПУКС – CORDON M2 № MD1192 /л. 30/.

Гореописаната фактическа обстановка съдът изведе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват обективната фактическа обстановка. Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма се прилага в настоящото производство съгласно чл. 84 ЗАНН.

При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде потвърден.

При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП , съгласно която електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Към датата на изготвяне на снимковия материал е известен автомобилът и нарушителят - собственикът на автомобила. По силата на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Законодателят цели да санкционира нарушителите на правилата за движение по пътищата, като в отсъствие на контролен орган се ползва установеното и заснетото с техническо средство, 3 което е стационарно в разглеждания случай. В тази посока са и мотивите на Тълкувателно решение на ВАС № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г., съгласно което електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В този смисъл не се споделя твърдението в касационната жалба, че ЕФ е издаден в нарушение на чл. 34 от ЗАНН. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в ЕФ не се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш.

Конкретният електронен фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити: посочени са териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а именно СДВР, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът и сметката на доброволното заплащане. В случая, разпоредбата на чл. 54 ЗАНН, уреждаща реквизитите на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. Въпреки, че нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП да предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, установени в чл.

189, ал. 4 ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им.

Ето защо сроковете по чл. 34 ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими. Те регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито 4 едното, нито другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания.

Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма. В този смисъл е константната съдебна практика на касационната съдебна инстанция – виж. например Решение № 4744 от 13.07.2023 г. по КАНД № 3934/2023 г. на Административен съд София-град. Въпреки че в съдържанието на ЕФ липсва информация дали същият може да се обжалва, пред кой орган и в какъв срок, на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП съдебното производство пред настоящата съдебна инстанция е образувано законосъобразно, а правото на защита на административнонаказаното лице не е ограничено, тъкмо обратно – то е ефективно упражнено от неговия носител с подадената въззивна жалба, станала повод за образуване на настоящото съдебно производство. Този извод на настоящия съдебен състав е съобразен и с практиката на касационната съдебна инстанция по сходни случаи – виж. например решение от 25.07.2023 г. по КАНД № 4575/2023 г. на Административен съд София-град.