Решение № 382 от 04.05.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3637/2025
- Вид
- Решение № 382
- Подписан
- 04.05.2026
- В сила
- 30.07.2026
- Състав
- ЕВГЕНИ МИРОСЛАВОВ УЗУНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 4-5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 4-5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал.1, б."а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58г, ал. 8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- §1 т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 35, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 382 гр. Бургас, 04.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Административно наказателно дело № 20252120203637 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "И. ***" ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Бургас и адрес на управление ж.к. „И.“, **************, с управител С.П.А., срещу наказателно постановление № ******-F******/******** г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1100 лева (562,42 евро).
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради противоречие с правото на ЕС. Жалбоподателят счита, че не е спазена разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Поддържа, че относимата в настоящия правен спор разпоредба на чл. 185, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка със забраните по реда на чл. 27, ал. 4-5 от ЗАНН, е в противоречие с принципа на съразмерност на наказанията, залегнал в чл. 49, ал. 3 от Хартата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Не се явява и адв. Г. М. – АК Бургас, надлежно упълномощен и редовно призован. Претендира се адвокатско възнаграждение.
За административнонаказващият орган, редовно призован чрез юрк. К., не се явява представител. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На ********г. в 01:13 часа била извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1 т. 41 от ДР на ЗДДС – бар „П.“, находящ се в гр. Бургас, С.п., стопанисван от „И. ***“ ЕООД с ЕИК *********, от служители на НАП. В хода на проверката е установено разминаване между отчетеното по фискална памет (87,79 лева) и реалната касова наличност в обекта (26 лева), а именно в размер на 61,79 лв.
На ********г. свидетелят Д. Г. – старши инспектор в НАП, съставила на 1 жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, в който като нарушена била посочена нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. По реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта и на ********г. административнонаказващият орган издал и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1100 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка наказателният съд не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на ПВС), а е длъжен служебно (ex officio) да издири обективната истина и приложимия по делото закон, включително да провери дали са спазени принципите на законност и пропорционалност на нарушението и наказанието.
Съгласно чл. 33 ал. 1 от Наредбата, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Неизпълнението на горното задължение е скрепено с административна отговорност по чл. 185 от ЗДДС, а именно в размер от 1000 до 4000 лв.
Относно представеното копие на фискален касов бон № ******* от ******** г., 01:19:11 часа, от показанията на св. Г., които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви, се установява, че преди пристъпване към преброяване на касовата наличност на всички сервитьори е било изрично указано да съберат дължимите суми по обслужваните от тях сметки, като за това им е било предоставено необходимото време. Едва след това е извършено описване на наличните парични средства, като същото е осъществено от управителя на обекта. При това преброяване е била установена отрицателна разлика между отчетената и фактическата наличност. В хода на проверката не са били дадени обяснения относно причините за констатираното несъответствие. Според настоящият съдебен състав въпросното нарушение е установено по безспорен начин въз основа на събраните по делото доказателства.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид - касае се за типично по вид нарушение, поради което и приложението на чл.
28 ЗАНН се явява неоправдано.
За процесното нарушение наказващият орган е наложил имуществена санкция от 1100 лв. В случая обаче тя се явява значителна по размер, поради което и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като противоречащо на принципа на пропорционалност по чл. 49, ал. 3 от Хартата на основните права на Eвропейския съюз.
Съгласно последната разпоредба, тежестта на наказанието не трябва да бъде несъразмерно спрямо извършеното престъпление. Според решение на СЕС от 04.05.2023 г., постановено по дело C-40/21, тази разпоредба се отнася до санкциите с наказателноправен характер, а за 2 тази преценка са релевантни три критерия - правната квалификация на нарушението във вътрешното право; самото естество на нарушението; и естеството и тежестта на санкцията (в този смисъл са и решение от 06.10.2021 г. по дело C-544/19, както и решение от 22.03.2022 г. по дело C-117/20). В конкретния случай нарушението на данъчното законодателство е с наказателен характер и то произтича не само от естеството му, но и от степента на строгост на имуществената санкция (решение от 22.06.2021 г. по дело C-439/19).
Спазването на принципа на пропорционалност по чл. 49, ал. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз изисква санкцията да не превишава границите на това, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от правната уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решение от 05.05.2022 г. по дело C-570/20, решение от 20.03.2018 г. по C-524/15).
С оглед на изложеното, съдът намира, че тежестта на въпросната имуществена санкция се явява непропорционална на извършеното нарушение. Както е казал и СЕС в решение от 3 юли 2025 г. по дело C-733/23, предвидените в национално законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като поспециално се гарантира реално възпиращ ефект, същевременно не се надхвърля необходимото за постигането на споменатата цел. Освен това принципът на пропорционалност изисква при определяне на санкцията да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 19 октомври 2023 г. по C-655/21, решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21).
Към настоящия момент законът не предвижда възможност за съда да измени НП като намали размера на санкцията спрямо тежестта на извършеното и да „слезе“ под предвидения в закона минимум. Недопустимо е и приложението на института на чл. 55 от НК, по аргумент на чл. 84, вр. чл. 27 от ЗАНН, включително и по аналогия на закона, доколкото не е налице хипотезата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Последната разпоредба изрично посочва кога е допустимо правоприлагане в подобни случаи, а очевидно в настоящата хипотеза не е налице празнота в закона, а напротив, има изрична забрана „да се слиза“ под минималния размер на санкцията (в този смисъл е и Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС).
Предвиденото изключение на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН - „освен в предвидени в закон случаи“, също няма отношение към настоящия случай, доколкото липсват такива хипотези в общ или специален закон (изключение прави чл. 58г, ал. 8 от ЗАНН, но това касае само наказанието „глоба“ и то при постигнато споразумение). Липсата на препращане и недопустимостта на аналогията изключват приложението на чл. 55 от НК.
Следователно, относимата в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДДС, във връзка със забраните по чл. 27, ал. 4 и 5 от ЗАНН, за конкретния казус, се явява в противоречие с принципа на съразмерност на наказанията, залегнал в чл. 49, ал. 3 от Хартата (аналогична с чл. 35, ал. 3 от НК).
С оглед на изложеното НП следва да се отмени.
При този изход на спора разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита, съгласно който заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер от 332,34 евро (650 лева), поради което и тази сума следва да се заплати на жалбоподателя от страна на НАП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ******-F******/******** г., издадено от 3 началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на "И. ***" ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Бургас и адрес на управление ж.к. „И.“, **************, с управител С.П.А., е наложена имуществена санкция в размер на 562,42 евро (1100 лв.).
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на "И. ***" ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Бургас и адрес на управление ж.к. „И.“, **************, с управител С.П.А., сумата в размер на 332,34 евро (650 лева), представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд-Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4