Определение № 1937 от 07.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1937 гр. София, 27.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20231000501954 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано е по частна жалба от С. А. срещу определение № 1810/10.02.2023 г., постановено по гр.д.

№8750/2022г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на А., в качеството му на трето заинтересовано от изпълнението лице, твърдящо, че е обитавало имот, спрямо който се извършва изпълнение от момент, предхождащ образуване на изпълнителното дело. Обжалват се действия на ЧСИ С. С. по изп. дело № 20168590400313, извършени на 10.05.2022г., с естество на въвод във владение на недвижим имот на купувач, закупил имота на публична продан. Счита, че действието е недопустимо защото имотът се ползва от жалбоподателя като офис.

Ответната по жалбата страна не е депозирала отговор.

Частната жалба е подадена в срок, процесуално допустима, по същество е неоснователна.

Производството по изп.д. № 20168590400313 е образувано по молба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД /сега „Кей Би Си Банк България“ ЕАД/ въз основа на изпълнителен лист от 09.09.2016 г. по ч.гр.д. № 38710/2016 г. по описа на СРС, 124 с-в по заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.09.2016 г. за осъждане на Б. С. Б. и И. Н. Б. да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата от 83 912,58 евро със законната лихва от 13.07.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 12 277,20 евро за периода 15.07.2013 г.- 02.02.2016 г., наказателна лихва в размер на 6 943,42 евро за периода 15.07.2013 г.-12.07.2016 г., лихва в размер на 1 661,57 евро за периода 15.01.2012 г.-14.04.2012 г., комисионна в размер на 848,88 лв. за периода 15.10.2012 г.-14.10.2015 г. и 7 761,34 лв.- разноски по делото.

С постановление от 19.03.2021 г. след проведена публична продан е възложен апартамент № 1 в гр.

София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 64, ет.2, вляво със застроена площ от 54,30 кв.м. на купувача С. И. Щ..

Постановлението е влязло в сила на 02.02.2022 г.

С молба от 14.03.2022 г. купувачът е поискал да бъде въведен във владение на закупения от него на публичната продан имот.

На 10.05.2022 г. е съставен протокол за въвод на С. И. Щ. във владение на имота.

Съгласно чл. 498, ал.1 и ал.2 ГПК купувачът на осъществена публична продан се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, като въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота и същото може да се брани срещу незаконосъобразния въвод само с иск за собственост. Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по 1 отношение на всички. Това прави възможно осъществяването на въвода, освен срещу длъжника и срещу всяко лице, което бъде заварено в имота. Установено е, обаче, че към момента на възбраняването на имота, същият е принадлежал на длъжниците.

Единствената защита, която законът предоставя на третото лице, е иск за собственост, като е изключена възможността процедурата по чл. 498 ГПК да може да се обжалва по общия ред.

Следователно жалбоподателят, в качеството му на трето на изпълнението лице, няма право на жалба срещу атакуваното действие на съдебния изпълнител. Въводът по чл. 498 ГПК е последица от реализирано принудително изпълнение върху недвижим имот, т.е. за удовлетворяване на парично притезание и не се ползва от защитата по чл. 435, ал.5 ГПК.

След като въззивникът изрично твърди, че обжалва действие по чл. 498 ГПК, то той няма право на жалба по чл. 435, ал.5 ГПК и подадената такава е недопустима.

Не е налице и хипотеза на чл. 435, ал.4 ГПК, тъй като тя има предвид извършени до издаване на постановлението за възлагане действия от съдебния изпълнител. След издаването му остава само възможността за лицата по чл. 435, ал.3 ГПК в упоменатите в разпоредбата случаи.

Обжалваното определение е правилно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 1810/10.02.2023г.по гр.д.№8750/2022г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2