Определение № 601 от 12.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 601 гр. София, 12.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510337 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от ищеца Т. Д. П. срещу определение №22679/22.05.2025г., постановено по гр.д. №16161/2022г. по описа на СРС, 162 състав, с което е отменено протоколно определение от 24.09.2024 г., с което е приключено съдебното дирене по делото и е даден ход на устните състезания, и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск. Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на обжалваното определение и моли същото да бъде отменено, а делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Жалбоподателят счита, че предявеният иск е допустим, а така постановеното определение представлявало отказ от правосъдие.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна Ц.Н..

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка по приложеното първоинстанционно дело, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова 1 молба на Т. П. срещу Ц.Н. – служител на КПКОНПИ (КПК), като искането е съдът да установи осъществено нарушение по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация. От изложените в исковата молба и в уточняваща молба от 16.09.2024г. твърдения се извежда, че тормозът и дискриминационните действия по признак „обществено положение“ се изразяват в отказ да бъде призован и да бъдат снети показанията на ищеца по подаден от сигнал, по който била образувана преписка №2273/2020г. по описа на Специализираната прокуратура. Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131 от ГПК, с който оспорва иска и счита същия за неоснователен.

С обжалваното определение първоинстанциноният съд е приел, че твърденията на ищеца не съдържат признаците на „тормоз“ по смисъла на §1, т. 1 ДР на ЗЗДискр и не са от естеството да обосноват извод за нарушаване разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, което било въпрос по допустимостта на предявения иск. Изводите на районния съд са правилни и се споделят от настоящия съдебен състав. Допустимостта на производството по редовната искова молба се обуславя от надлежни твърдения, които да обосноват възникването на признато от закона право. Надлежни твърдения, обуславящи допустимостта на производството в конкретния случай, са такива за осъществено спрямо ищеца дискриминационно поведение, което причинява нарушаване на правото на равно третиране на основата на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. В конкретния случай, в исковата молба, вкл. и след нейното уточняване, липсват конкретно наведени твърдения за накърняване на конкретно право на ищеца чрез форма на дискриминация – тормоз. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. „тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Съгласно чл.4, ал.1 ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Изложеното от 2 ищеца по делото като проявено спрямо него от ответника дискриминационно поведение, изразяващо се в отказ ищецът да бъде разпитан в качеството му на свидетел, не съдържа признаците, които да се подвеждат под хипотезата на тормоз. При изначална липса на твърдения, годни да бъдат подведени под хипотезата на законовата разпоредба, с които се обосновава защитимото право, предявеният иск се явява недопустим, като образувано въз основа на него производство подлежи на прекратяване. В настоящия случай соченото от ищеца по делото като проявено спрямо него от ответника дискриминационно отношение, не съдържа описание на конкретни действия, основани на неравноправно третиране по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр., т. е. не са релевирани фактически твърдения за осъществено дискриминационно отношение, които да обосноват правен интерес от търсената по съдебен ред защита по реда на чл. 71 ЗЗДискр.

Ето защо обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска, е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-ІV-А състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №22679/22.05.2025г., постановено по гр.д. №16161/2022г. по описа на СРС, 162 състав, с което е отменено протоколно определение от 24.09.2024 г., с което е приключено съдебното дирене по делото и е даден ход на устните състезания, и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3