Определение № 66 от 18.02.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 66 гр. К., 18.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно гражданско дело № 20265100500002 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 278, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК .

Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 2167/28.10.2025 г., подадена от „К.“ ЕООД, чрез АД „Н.У.М.“, чрез адв. Х.М., против Определение рег. № 255/09.10.2025 г., постановено по гр. д. № 29/2025 г. по описа на Pайонен съд - К., с което е оставено без уважение искането по чл.

248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение рег.

№87/11.07.2025 г., в частта за разноските.

Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Излага аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил разноски по двата предявени иска, с които се защитава един и същи материален интерес и които произтичат от едно правоотношение. Счита, че възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие следва да бъде присъдено на база общия материален интерес, а не за всеки иск поотделно.

На следващо място жалбоподателят сочи, че представения по делото договор за правна помощ не е индивидуализиран по начин, който да послужи като доказателство за сторени разноски между страните. Единствено било посочено, че адвокатското възнаграждение ще се заплаща при условията на чл.38, ал.1, т. 2 ЗАдв, без да са посочени конкретното дело, страни и предмет, поради което същият не можел да породи желаните от ищеца правни 1 последици.

По отношение размера на присъденото възнаграждение излага доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил решение по дело № С-438/2022 на СЕС, което го задължава да приеме, че определените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи съда и служат единствено като ориентир, както и решение по дело С-417/22 на СЕС дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца.

Счита, че справедливия размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (ДВ, брой 14 от 2025 г.). Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което бъде да отказано присъждането на претендираните от ищеца разноски, а в условията на евентуалност - да бъдат значително намалени.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба - С. А. С., чрез адв. Р.Р., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в срок и от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 29/2025 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по предявени от С. А. С., чрез адв. Р.Р., против „К.“ ЕООД, искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и по чл. 55 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № 903963 от 31.07.2023г. с дължима сума в размер на 6 174 лв. е нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл.10, ал. 1, т. 10 от ЗПК и ответното дружество да бъде осъдено да му върне сумата в размер на 2 397 лв. като платена без основание по нищожен договор за потребителски кредит в периода от 31.07.2023г. до 21.01.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

2

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 27.01.2025 г., с който е договорено на ищеца С. А. С. да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

С Решение рег. № 87/11.07.2025 г. по гр.д. № 29/2025 г., Районен съд – К. е уважил предявените искове, като е прогласил нищожността на Договор за потребителски кредит № 903963 от 31.07.2023г., сключен между „К.“ ЕООД и С. А. С., на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие със Закона за потребителския кредит, и е осъдил „К.“ ЕООД да заплати на С. А. С. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата в размер на 2 397 лева, представляваща недължимо платена при начална липса на правно основание, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението „К.“ ЕООД е осъдено да заплати на адв.

Р.Р. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото в общ размер на 1 020 лв. с ДДС, и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по банкова сметка на Районен съд - К. държавна такса в размер на 342.84 лв.

С молба по чл. 248 от ГПК ответникът „К.“ ЕООД, чрез АД „Н.У.М.“, е поискал изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, с искане да не се присъжда адвокатски хонорар и по двата предявени иска, при мотив за неиндивидуализиран договор за правна помощ.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ищеца, с който молбата е намерена за неоснователна.

С обжалваното пред настоящата инстанция Определение рег.

№255/09.10.2025 г., Районен съд – К. е оставил без уважение искането с правно основание чл. 248 от ГПК на „К.“ ЕООД.

При така установените по делото обстоятелства, въззивният съд намира следното:

За уважаване на искането за присъждане на разноски за осъществена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв е достатъчно по делото да са налице доказателства за постигнато съгласие за предоставяне на безвъзмездна 3 правна помощ. Съдът не следва да проверява налице ли са предпоставките на посочената разпоредба за предоставяне на безплатна правна помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски. Същевременно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА предвижда, че адвокатът има право на адвокатско възнаграждение във всички случаи, когато съобразно правилата на чл. 78 ГПК насрещната страна е осъдена за разноските по делото. В този смисъл е последователната практика на ВКС, обективирана в Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2611/2021 г., IV г. о., Определение № 203 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1518/2021 г., I т. о. и други, която се споделя и възприема от настоящия въззивен състав.

Насрещната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице.

В случай на подобно оспорване съдът е длъжен да съобрази всички събрани по делото доказателства и да извърши преценка налице ли са основанията за уговаряне на безплатна правна помощ съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, а ако бъде опровергано поддържаното основание за предоставяне на безвъзмездна правна помощ, съдът не следва да присъжда възнаграждение на процесуалния представител на страната по посочения ред.

В настоящия случай съдът намира, че по делото са събрани категорични доказателства за уговорена между страните безплатна правна помощ по конкретното производство. Представената декларация за материално и гражданско състояние от 27.01.2025 г. служи за основание и предмет на договора за правна защита и съдействие от 27.01.2025 г., доколкото включва уговорка за предоставяне на правната помощ безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв . Видно е, че в договора не е посочено конкретното дело, но е посочено „изготвяне на искова молба и процесуално представителство срещу „К.“ ЕООД. Като доказателства по делото са приети справка от НАП относно сключените трудови договори и изплатени доходи по чл.73 от ЗДДФЛ 4 за ищеца С. А. С., удостоверение по декларирани данни от Община К., както и справка от ОДМВР - К. относно регистрираните на името на ищеца МПС, с които се удостоверява материалното положение на ищеца за предоставяне на правната помощ безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв . При тези данни, правилно районният съд е присъдил на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв . адвокатско възнаграждение в полза на адв.Р.Р. за оказаната на ищеца безплатна правна помощ.

Въззивната инстанция намира за неоснователен и изложения в жалбата довод, че макар и предявените искове да се намират в обективно съединение, адвокатското възнаграждение следва да бъде определено като за един иск.

Наложилата се съдебна практика /напр. Определение № 50/17.01.2023 г. по ч. гр. д. № 4735/2022 г. на ІІІ г.о., ГК на ВКС и др./, в частност и практиката на настоящия съд, а и съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от начина на тяхното съединяване.

Размерът на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА се определя служебно от съда, като бъдат съобразени вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа от процесуалния представител на ищеца, както и фактическата и правна сложност на делото. В случая правилно районният съд е оставил без уважение искането по чл.248 ГПК на „К.“ ЕООД, като е отчел фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ищеца действия – подаване на искова молба, постъпили в хода на производството молби и становища по хода на делото.

Същото е приключило в две съдебни заседания, в които процесуалният представител на ищеца не е взел участие.

Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че присъденото адвокатско възнаграждение в посочения размер се явява в справедлив такъв, като намира, че последното не следва да бъде намалявано.

Адвокатско възнаграждение в размер на 1 020 лв. се явява справедливо възнаграждение за процесуалният представител на ищеца, който е положил труд, като е подготвил делото, запознавайки се с релевантната съдебна практика и въз основа на това е изготвил исковата молба. Като критерий за 5 преценката си настоящият състав отчита и материалния интерес по делото.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която служи единствено като ориентир - в процесния случай адвокатското възнаграждение възлиза на 1 191.64 лв. без ДДС (651.94 лв. за първия и 539.70 лв. за втория иск). Определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение е в общ размер на 1020 лв. с ДДС.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира, че присъденото възнаграждение в размер на 1020 лв. с ДДС по двата иска е справедливо и съответно на извършената работа, поради което обжалваното определение с което съдът е оставил без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на „К.“ ЕООД за изменение на постановеното по делото Решение рег.

№87/11.07.2025 г. в частта за разноските, е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, въззивния съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег. № 255/09.10.2025г., постановено по гр. д. № 29/2025 г. по описа на Pайонен съд - К., с което е оставено без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение рег. №87/11.07.2025 г., в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.