Решение № 94 от 24.03.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Козлодуй, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Д. Алексиева при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Жаклин Г. Д. Алексиева Гражданско дело № 20251440101497 по описа за 2025 година

От Л. Д. П., ЕГН ********** с адрес в с.Хайредин, ....., чрез адв. М. М. от АК-Пловдив, с която е предявил против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев обективно кумулативно съединени искове, както следва както следва: иск за обявяване нищожност на Договор за кредит №9915187007 от 13.09.21г. , евентуално за обявяване нищожност на клаузата от същия договор за кредит предвиждаща заплащане на такса бързо разглеждане, иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, и иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК:

202393458 гр. София да заплати на ищеца Л. Д., сумата в размер на 507.54 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит №9915187007 от 13.09.21г.„ сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 13.10.2025г. до окончателното изплащане.Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за кредит №9915187007 от 13.09.21г.Сочи се, че съгласно договора ищецът е получил сумата от 500.00 лева, при срок на кредита до 13.09.2021г.Посочено е, че в договора кредиторът е уговорил, че кредитополучателя дължи сума представляваща такса за бързо разглеждане в размер на 91.86 лева, лихва в размер на 11.78 лева, отделно от това са начислени лихви в размер на 403.90 лв., като общия размер на задължението по договора за кредит е в размер на 1007.54 лева. Счита се, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е била спазена предвидената от закона форма.Счита се още, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по 1 малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.Сочи се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.22 от ЗГЖ, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите / ГПР / по кредита.Сочи се, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Счита се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1, вр.чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК.В договора единствено бил посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да ставало ясно как тази стойност се съотнасяла към ГПР по договора.Описаните в съдържанието на договора такси и разходи ( в това число възнаградителна лихва, такса експресно разглеждане и неустойка ) водели до различен размер на ГПР от посочения. Отразено е, че съгласно Решение от 20.09.2018г. по дело С448/2017г. на СЕС „ На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.На следващо място се счита, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по - висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК. В договора било посочено заплащане на услуга, свързана с усвояването на кредита, която не е зачислена нито към ГПР, нито към ГЛП.Счита се, че с тези действия ответното дружество е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски договори национални нормативни актове / ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др. / са приети в Република България, въз основа на присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското.Ето защо се счита, че приложимото национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008г. относно договорите за потребителски кредити.Във връзка с горното се сочи, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не можел да сравни продуктите адекватно.Целта на уредбата на ГПР била чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя. Обстоятелството дали е бил правилно изчислен и посочен ГПР се установявало на база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО / и транспонирана в ЗПК /, поради което същата имала и нормативно значение.Гореописаните такси / в това число и начислената такса „ бързо разглеждане " / 2 безспорно попадали в изискванията на Директивата те били предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително заложени.По тези съображения се сочи, че тези клаузи изискват размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР.Ето защо се посочва, че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на договора.В подкрепа на това било и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора.Това следвало и от сравнителноправния прочит на уредбите на държавите от ЕС, имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС, където това изискване последователно и ясно било формулирано и затвърждавано. Счита се, че от гореизложеното било единствено изводимо, че грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, респективно целият договор следвало да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Сочи се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало „ заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. С оглед горното се сочи, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147, ал.1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици.Счита се за нищожна клаузата, с която е уговорено, че ищецът се задължава да заплати на кредитиращото дружество такса за бързо разглеждане на кредита.Нищожна била и клаузата, с която е начислена такса бързо разглеждане.Съгласно ЗПК кредиторът нямал право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита.В случая се касаело до такса за отпускане на кредита, като същата представлявала начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна / лихва / печалба към договорената възнаградителна лихва. Всичко това било в пряко нарушение на разпоредбата на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като тези клаузи били неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение. Ако евентуално съдът приеме договора за валиден и действителен се сочи, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП - поради неравноправност.Твърди се и нищожност на клаузата, с която се уговаряло дължимост на възнаграждение за бързо разглеждане на кредита. В подкрепа на иска са представени заверени копия от писмени доказателства.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника, чрез процесуалния му представител оспорва исковете по основание и размер, като излага подробни съображения и прилага писмени доказателства.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната 3 съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 13.09.21г. ищецът е сключила Договор за кредит №9915187007г.Съгласно договора ищецът е получил сумата от 500.00 лева, при срок на кредита до 13.09.2021г. Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.Представения по делото договор за кредит установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищеца, в качеството му на кредитополучател и ответното дружество „ Вивус БГ „ ЕООД, в качеството му на кредитодател. Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Отпуснатият заем на ищеца като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП. Съгласно ОУ, кредиторът дава право на кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя.Експресното разглеждане на кандидатурата гарантира получаването на отговор на искането за отпускане на кредит до 15 минути от изпращането му.Услугата се предоставя изцяло и без забавяне, веднага след получаването на искането за отпускане на кредит. Съгласно ОУ, за допълнителната незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури на кредитополучатели – както за кредит, така и за допълнителен кредит, кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и допълнителния кредит, и периода на договора за кредит.Общата дължима сума за допълнителната незадължителна услуга е видима на сайта на кредитора и е описана в специалните условия към договора за кредит. В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и съдържанието на договора за 4 потребителски кредит. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до недействителност на договора за кредит. Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не до неизпълнение на други задължения. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП. Между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между същите е бил сключен процесният договор за кредит със съответното съдържание и уговорени условия, съгласно които ищеца дължи такса „експресно разглеждане” в общ размер на 165.41 лева.Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото доказателства, включително и от отразеното в отговора на исковата молба.