Решение № 539 от 07.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. Бургас, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100501669 по описа за 2024 година

С Решение № 1463/17.07.2024г., постановено по гр. дело № 5289/2023г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Д. Н. Д. дължи на „Юробанк България“ АД със седалище гр. София сумата от 4 124, 49 лева, представляваща усвоена главница, дължима по Договор за издаване на кредитна карта № *** от 23.10.2019 г. и сумата от 48 лева, представляваща обезщетение за уведомяване за периода от 19.08.2022г. до 08.09.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 28.09.2022г., до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед № 2900 от 29.09.2023г., постановена по частно гр. дело № 6124/2022г. по описа на Районен съд – Бургас.

С цитираното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове за следните суми - 706, 94 лева, представляваща възнаградителна лихва за период от 30.08.2021г. до 01.08.2022г.; - 339, 67 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.08.2021г. до 08.09.2022г.; 1 1

455, 29 лева, представляваща такси за периода от 11.05.2020г. до 11.02.2022г. и сума в размер от 689, 63 лева, представляваща застраховка за периода 28.05.2020г. до 23.12.2021г.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Юробанк България“ АД със седалище гр. София в частта, с която са отхвърлени претенциите на ищцовата страна.

С въззивната жалба се претендира атакуваното решение в отхвърлителната му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановен акт по съществото на спора в съответствие с представените доказателства, материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Навеждат се доводи относно изводите на съда, че кредиторът начислявал лихва върху лихва, като се сочи, че клаузата на чл. 10.3 от ОУ не позволявала едностранно капитализиране на лихвата към главницата.

С въззивната жалба се изразява несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че в процесния договор не е отразен годишният процент на разходите. Подчертава се, че размерът на ГПР - 31.73%, заедно с всички допускания и изплащането на кредита на 12 равни месечни вноски от по 287, 83 лева са посочени в Приложение № 1 към ОУ. В жалбата се посочва, че в чл.

10, т. 1-5 от ОУ са посочени предпоставките (условията), при които Банката е имала право да промени размера на таксите, периодите и процедурите за промяна на лихвения процент. Твърди се, че в хода на първоинстанционното производство, ищецът е ангажирал доказателства относно задълженията на длъжника за договорна и мораторна лихва, такси и застраховки, за които последният е бил уведомен с изпращаните от банката месечни извлечения.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от Д. Н. Д. чрез назначения особен представител – адвокат Галина Гарова, с който същата се оспорва изцяло и се излагат 2 съображения за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт на районния съд в обжалваната част.

Посочва се, че правилно районният съд е приел, че сключеният между страните Договор за издаване на кредитна карта имал характеристики на такъв за револвиращ кредит, поради което е следвало да се приложат разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Излага се становище във връзка с извода на съда за недействителност на договора за потребителски кредит поради неспазване изискванията съгласно чл. 22 от ЗПК. В отговора на въззивната жалба се изразява несъгласие с изложеното в жалбата, че съдът неправилно приел, че по кредита се начислява лихва върху лихва.

Подчертава се, че видно от текста на чл. 9.1 и чл. 10 от ОУ, Банката изчислявала дължимата лихва върху задълженията на ежедневна база, като натрупаната лихва за текущия отчетен период се добавя като ново задължение по кредитния лимит на картата веднъж месечно.

Твърди се, че договорните клаузи не са достатъчно ясни, конкретни и разбираеми, което води до нарушение разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК, тъй като потребителят нямал възможност да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Заявява се, че Банката не е предоставила и преддоговорна информация на кредитоискателя във формата на стандартен европейски формуляр.

Твърди се, че в Договора за кредитна карта не се посочва как се формира годишният процент на разходите, което е нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В отговора на въззивната жалба се навеждат доводи, че тъй като потребителят нямал информация колко точно е оскъпяването на кредита, което ще дължи и поради липса на задължителни реквизити по т. 10 на чл. 11 от ЗПК, то договорът е недействителен. Посочва се, че съгласно трайната практика на съдилищата, в договора следва да се посочи не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и са отчетени при формиране на ГПР.

Заявява се, че поради недействителност на договора на основание чл. 22 от 3

ЗПК, потребителят следва да върне само невърнатата усвоена главница, без лихви и разноски.

Излага се твърдение, че първоинстанционният съд неправилно е изчислил и посочил невърната усвоена главница по кредитната карта в размер на 4 124, 49 лева. Пояснява се, че съгласно заключението на вещото лице, реално усвоените суми по кредитната карта са в размер на 3 181, 60 лева, а реално платените от кредитополучателя – 1 047, 35 лева. Твърди се, че невърнатата усвоена главница е в размер на 2 134, 25 лева. Посочва се, че към реално усвоените суми по кредитната карта в размер на 3 181, 60 лева, Банката счетоводно е добавила и две отсрочени вноски по допълнителни споразумения в размер на 393, 33 лева на 12.05.2020г. и в размер на 549, 56 лева на 22.03.2021г.

Претендира се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в атакуваната му част.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК по делото е депозирана насрещна въззивна жалба от Д. Н. Д. чрез назначения особен представител - адв. Галина Гарова против първоинстанционното решение в частта, в която съдът е приел, че Д. Н. Д. дължи на „Юробанк България“ АД сума в размер от 4 124, 49 лева, представляваща усвоена главница, дължима по Договор за издаване на кредитна карта № *** от 23.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявление за издаване на Заповед за изпълнение 28.09.2022г. до окончателното изплащане. С жалбата се претендира атакуваното решение да бъде отменено за сумата от 1 990, 24 лева, представляваща надвишение над реално дължимата усвоена и невърната главница от страна на Д. Д. в размер на 2 134, 25 лева. Излагат се съображения за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт в обжалваната част, като се сочи, че е постановен в противоречие със събраните по делото доказателства.

Навеждат се доводи относно изводите на съда, че по договора се дължи усвоената главница, но при извършване на изчисленията, направените погасителни вноски не са били приспаднати.

4

С насрещната въззивна жалба не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

В предвидения законов срок за отговор на насрещната въззивна жалба е депозиран писмен отговор на насрещната въззивна жалба от „Юробанк България“ АД със седалище гр. София. В отговора се твърди, че насрещната жалба е бланкетна, тъй като не се обосновават доводи за противоречие на постановения съдебен акт със събраните доказателства.

Посочва се, че жалбоподателят неправилно възприема изводите на вещото лице в съдебно-счетоводната експертиза, като се подчертава, че вещото лице отговаря, че усвоените по договора суми са в размер на 4 124, 49 лева.

Посочва се, че липсват доказателства за това, че двете отсрочени суми с две допълнителни споразумения са недължими от кредитополучателя или са заплатени от нея – отсрочването им не освобождава кредитополучателя да не ги заплаща, а просто го облекчава при изпълнението на договорните му задължения, което тя от своя страна не е направила.

Претендира се депозираната насрещна въззивна жалба да бъде оставена без уважение като недопустима и неоснователна и да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд в обжалваните части.

В съдебно заседание – въззивната страна – „Юробанк България“ АД депозира писмено становище, в което поддържа своята жалба и изразява становище по основателността на претенцията.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба и въззивна страна по насрещната въззивна жалба чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и поддържа депозираната насрещна въззивна жалба.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че първоинстанционното производство е образувано след постановяване на Заповед № 2900 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 29.09.2022г., постановено по частно гр. дело № 6124/2022г. по описа на Районен съд – 5

Бургас и постановено Разпореждане № 8371 от 10.08.2023г., постановено по делото, по силата на което е указано на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск против длъжника да установяване на вземането си.

Съобщение за постановеното разпореждане е връчено на „Юробанк България“ АД на дата – 16.08.2024г., а искът е предявен на 04.09.2023г., поради което и съдът приеме, че е предявен в срок и съответно – постановеното първоинстанционно решение е допустимо.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Юробанк България“ АД против Д. Н. Д., с които се претендира да бъде прието за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество следните суми, произтичащи от сключен между страните Договор за издаване на кредитна карта „Visa Classic“ от 23.10.2019г.:

- 4 124, 49 лева – главница,

- 706, 94 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 30.08.2021г. до 01.08.2022г.,

- 339, 67 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.08.2021г. до 08.09.2022г.,

- 1 455, 29 лева, представляваща такси за периода от 11.05.2020г. до 11.02.2022г.,

- 689, 63 лева, представляваща застраховки за периода от 28.05.2020г. до 23.12.2021г.,

- 48 лева, представляваща обезщетение за уведомяване за периода от 19.08.2022г. до 08.09.2022г., ведно със

- законна лихва върху главницата за периода от 28.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се посочва, че между „Юробанк България“ АД и Д.

Н. Д. е сключен Договор за издаване на кредитна карта от 23.10.2019г. – револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 3 200 лева и е издадено като средство за отдалечен достъп до паричния ресурс – персонална кредитна карта. В исковата молба се посочва, че Банката е изпълнила своите задължения, но длъжникът не е изпълнил договорните си задължения относно 6 погасяване на дължимите суми, а именно – не е заплатила най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава и всяка сума, с която е превишен кредитния лимит, както и не е заплатила дължимите на Банката възнаграждения, включително лихви и такси, съгласно Общите условия и Приложение № 1 към тях. В исковата молба се посочва, че в процесния случай претендираната главница е в размер на 4 124, 49 лева е формирана като сума от всички усвоявания, които картодържателят е правил, като от тях са приспаднати направени от длъжника погашения, при спазване на реда за погасяване, предвиден в чл. 9.3 от Общите условия.