Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9675 от 26.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 23908/2022
Вид
Решение № 9675
Подписан
26.05.2025
Състав
РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9675 гр. София, 26.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110123908 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Е. Х., граждани на Федерална република Германия, притежаваща лична карта № ... издадена на 23.08.2019г. в Нойщад, Хесен, Германия, с адрес: ... и Е. Х., граждани на Федерална република Германия, притежаваща лична карта № ... издадена на 23.08.2019г. в Нойщад, Хесен, Германия, с адрес: ..., двамата представлявани от адв. К. Д. Р., със съдебен адрес: .. против „Свети Йоан ризорт“ ЕООД с ЕИК 202415091, със седалище и адрес на управление: гр.София 1680, бул. „България“ № 58, вх.С, ет.2, ап.10, представлявано от Н. Д. Л., с която е заявен иск да бъде осъдено ответното дружество да заплати неустойка за забава в размер на 0,01 % на ден върху платената до момента цена от купувачите в размер на 44 520 евро с левова равностойност 87 073.55 лв. за периода 01.01.2021 г. до датата на отстраняване на неизпълнението“, чрез приемане на сградата с акт – образец 15 и внасяне на документи пред компетентните органи за въвеждане на сградата в експлоатация, „но не повече от 5000 евро“, ведно със законната лихва върху дължимата, но неизплатена неустойка за забава – от датата на забавата (за плащане) – по смисъла на чл.86 ал.1, изр. първо от ЗЗД, до окончателното изплащане на задълженията, както и направените по делото разноски.

С исковата молба ищецът представя документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, редовно уведомено, не депозира отговор, с който да изрази становище по иска и/или да ангажира доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа предявените искове и моли за допускане на увеличение на размера на иска. Не ангажира допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество, редовно уведомено, не представя писмен отговор, с който да изрази становище по депозираните искове и/или да ангажират доказателства.

„Свети Йоан Ризорт“ ООД не изпраща законен или договорен представител в откритите съдебни заседания.

1

С протоколно определение от 21.05.2024 г. е допуснато увеличение на размера на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата от 5 000 евро.

Процесуалната пасивност на ответницата мотивира пълномощникът на ищците да отправи искане за разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. от ГПК с молба от 19.04.2024 г.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 вр. чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК – ответникът не е предприел никакви процесуални действия в срока за отговор и в първото съдебно заседание, след като двукратно - с разпореждане № 160489 от 19.12.2023 г. и с определение № 12771 от 23.03.2024 г., изрично са указани неблагоприятните последици от непредставянето на отговор и неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и възможността за постановяване на неприсъствено решение.

От друга страна, предявените от Е. Х. и Е. Х. осъдителни искове, чиито предмет е вземането на ищеца за заплащане на мораторна неустойка, са допустими и вероятно основателни с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства. Съобразно сочените в исковата молба страни, фактически основания и петитум претенцията е допустима – изхожда от активно процесуално легитимирани физически лица против правосубектно търговско дружество и от данните по делото не се установява наличието на отрицателни процесуални предпоставки, съществуването на които да е пречка за надлежното упражняване на право на иск.

С исковата молба са представени писмени доказателства, които удостоверяват, че между ищците и ответното дружество е сключен договор за изработка (строителство) и предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот. Съгласно раздаел V, т. 1 от договора продавачът (изпълнител) дължи мораторна неустойка в случай на забавено изпълнение на задължението му да изградите и прехвърли на ищците самостоятелния обект в сграда, подробно описан в договора. Размерът на неустойката е 0,01 % от платената от купувачите (възложителите) сума за всеки ден забава, но не повече от 5 000 евро. Ответното дружество не твърди, нито представя доказателства, че е изпълнило договорните си задължения в срок. По тези съображения, съдът приема, че приложените към исковата молба писмени доказателства установяват съществуването на задължението на „Свети Йоан Ризорт“ ООД за заплащане на мораторната неустойка в размер на 5 000 евро. Горното мотивира съда да приеме, че предявените активно субективно съединени искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД са вероятно основателни.

Гореизложените доводи, обосноваващи съществуването на процесуалните и материалното условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят приложението на разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт не следва да бъде мотивиран по същество, а исковата претенция на Е. Х. и Е. Х. трябва да бъде уважена единствено въз основа на извода на съда за тяхната вероятна основателност, основана на твърденията в исковата молба, представените с нея доказателства.

Съдът намира за неоснователен иска за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на задължението за заплащане на претендираната мораторна неустойка.

Обезщетението за забава по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и мораторната неустойка имат идентични обезщетителни функции, а именно да компенсират претърпените от изправната страна по договор вреди от забавеното изпълнение на длъжника по договора. В този смисъл, допустимо би било начисляването на законна лихва и мораторна неустойка върху главницата (в случая това е платената от ищците цена по договора за строителство и предварителен договор за продажба на недвижим имот), когато те са за различни периоди, но не и присъждането на законна лихва върху мораторната неустойката. Последното би довело до неоснователно обогатяване на кредитора по договора, тъй като ще получи обезщетение на едни и същи вреди (тези от забава) двукратно.

2

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени направените разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер от 1 391,17 лв. (хиляда триста деветдесет и един лева и седемнадесет стотинки).

Водим от горното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Свети Йоан ризорт“ ЕООД, ЕИК 202415091, със седалище и адрес на управление: гр.София 1680, бул. „България“ № 56А, ет. 10, ап. 17, представлявано от Н. Д. Л. да заплати на Е. Х., граждани на Федерална република Германия, притежаваща лична карта № ... издадена на 23.08.2019г. в Нойщад, Хесен, Германия, с адрес: ... и Е. Х., граждани на Федерална република Германия, притежаваща лична карта № ... издадена на 23.08.2019г. в Нойщад, Хесен, Германия, с адрес: ... сумата от 5 000 EUR (пет хиляди евро), представляваща мораторна неустойка, дължима на основание раздел V, т. 1 от договор за строителство и предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 29.08.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции над уважения размер.

ОСЪЖДА „Свети Йоан ризорт“ ЕООД, ЕИК 202415091, със седалище и адрес на управление: гр.София 1680, бул. „България“ № 56А, ет. 10, ап. 17, представлявано от Н. Д. Л. да заплати на Е. Х., граждани на Федерална република Германия, притежаваща лична карта № ... издадена на 23.08.2019г. в Нойщад, Хесен, Германия, с адрес: ... и Е. Х., граждани на Федерална република Германия, притежаваща лична карта № ... издадена на 23.08.2019г. в Нойщад, Хесен, Германия, с адрес: ... сумата от 1 391,17 лв. (хиляда триста деветдесет и един лева и седемнадесет стотинки), представляваща направени от ищците разноски в първоинстанционното производство за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3