Определение № 229 от 04.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 229 гр. П., 03.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20235200500142 по описа за 2023 година Производството е по реда на 418 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се протоколно определение на Пазарджишки районен съд №107 от 24.01.2023г. /л.261 и следващите/ постановено по гр.д.№ 20215220104341 по описа на съда за 2021г., В ЧАСТТА С КОЯТО ищците А.

И. М., с ЕГН-********** и Т. И. М., с ЕГН-**********, със съдебен адрес в гр.С., бул. “В.“ №151 ет.3, офис 3, с пълномощник адв.С., са осъдени да заплатят на ответника по делото И. И. М., с ЕГН-**********, с адрес гр.П., ул.“Б.“ №14, ет.1, ап.1, с пълномощник адв.К., сумата от 800лв представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за защита срещу претенцията на ищците по чл.346 от ГПК.

В частната си жалба в вх.№2307 от 30.01.2023г. подадена от ищците в производството пред първата инстанция А. и Т. М. чрез пълномощника си адв. С. се поддържа, че определението е неправилно-постановено в нарушение на процесуалните правила . Формулирано е искане определението да бъде отменено. Твърди се, че обжалваното определение е постановено във връзка с предходно такова, постановено в същото открито съдебно заседание, с което съдът отменил протоколно определение по протокол №1278/20.09.2022г. постановено по същото дело, в частта му с която по реда на чл.346 от ГПК е била приета за разглеждане претенцията на ищците, за осъждане на ответника да заплати на всеки от тях сума в размер на 1

3306.62лв,представляваща припадащата се част, съобразно правата в съсобствеността на непогасен остатък от договор за заем от 09.02.2007г. и вместо това е отказано от съда да се приеме тази претенция за съвместно разглеждане в делбата като процесуално недопустима. Считат, че тъй като определението за неприемане на претенцията на ищците, настоящи жалбоподатели, не подлежи на самостоятелно обжалване, а само заедно с решението по втората фаза на делбата, то и присъждането на разноски за защита срещу претенция следва да се извърши не сега, а с крайния съдебен акт. Твърди се, че с обжалваното определение, делбеният съд е нарушил съществено процесуалните правила-присъдил е преждевременно разноски по делбен акт, който не е влязъл в законна сила, защото подлежи на обжалване в един бъдещ момент. Моли да се отмени като неправилно процесното определение.

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната по спора страна И. И. М. чрез пълномощника си адв.К., с вх.№4059 от 17.02.2023г., в който жалбата се квалифицира като неоснователна. Твърди се, че срока по чл.346 от ГПК в открито съдебно заседание, проведено на 20.09.2022г. ищците са предявили срещу ответника И. М. претенция по сметки за осъждането му да им заплати на всеки от тях сума от 3306.62лв, представляваща припадащата се част,съобразно правата в съсобствеността, на непогасен остатък от договор за заем от 09.02.2007г., ведно със законната лихва, считано от 20.09.2022г. В това заседание претенцията била оспорена от ответника И. М. по основание и по размер, поради нейната недопустимост на присъединяването й за разглеждане в делбеното производство. Твърди се, че делбеният съд е дал възможност в срок страните да депозират в писмен вид становищата си по заявените искови претенции по чл.346 от ГПК с посочване на писмените доказателства. Твърди ответникът по частната жалба, че в това становище съдът е приел за разглеждане претенциите на страните по чл.346 от ГПК. Твърди се,че ответникът в депозираното си становище вх.№19147 от 27.09. 2022г. е поискал от делбения съд да отмени определението си от 20.09. 2022г. за приемане за разглеждане на претенцията на ищците по чл.346 от ГПК, с подробно изложени аргументи към възражението си за недопустимост на присъединяване в делбеното производство по реда на чл.346 от ГПК за разглеждане на тази претенция на ищците, подкрепено с писмени 2 доказателства като в тази връзка е представил и договор за правна защита и съдействие №6476 от 23.01.2023г. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. Твърди се, че в откритото съдебно заседание на 24.01.2023г.

РС-П. с определение е отменил по реда на чл.253 от ГПК протоколното си определение по протокол №1278/20.09. 2022г. в частта с която е приета претенцията на ищците по сметки срещу ответника поради процесуална недопустимост на така заявената претенция с изложени мотиви и дадени указания на ищците, че могат да заявят претенцията си в друго исково производство. Твърди се, че в тази връзка ответникът е направил искане за присъждане на разноски-заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие във връзка с претенцията по сметки на ищците, като от страна на последните е направено възражение за прекомерност. Твърди се, че с обжалваното протоколно определение съдът е присъдил в пълен размер разноските направени в производството от ответника. Твърди се, че обжалваното определение не страда от пороците посочени в частната жалба; че след като определението с което не се приема за съвместно разглеждане в делбеното производство на претенцията по чл.346 от ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване, то и съдът следва да се произнесе по искането за присъждане на разноски за защита срещу тази претенция веднага, а не с крайния съдебен акт доколкото претенцията по сметки не е приета за съвместно разглеждане поради което не може да се очаква произнасяне на съда с решение по чл.346 от ГПК по тази претенция, респективно произнасяне по въпроса за разноските за защита срещу този претенция. Предвид отказът на съда да приеме претенцията на ищците за сметки за разглеждане в делбеното производство, съдът е изпълнил и задължението си по чл.254 ал.2 т.5 от ГПК-отхвърляйки искането на ищците, съдът посочва и в тежест на кого да се възлагат разноските.

Твърди се още, че делбата е особено исково производство, но за нея важат и общите разпоредби на ГПК; че предявяването на сметки в делбата е форма на обективно присъединяване на исковете във втората фаза на делбеното производство, че претенциите по сметки са обикновени осъдителни искове по отношение на които са приложими общите разпоредби на ГПК за предявяване на исковете и преценката за допустимост на съединяването на исковете по общото правило на чл.210 от ГПК, е в правомощията на първоинстанционния съд; че определението по чл.210 от 3

ГПК е акт по повод предмета на делото и за него процесуалния закон не предвижда самостоятелно да подлежи на инстанционен контрол доколкото в правомощията на издалия го съд е да прецени възможността за съвместно разглеждане. Твърди се още, че преценката за допустимост не подлежи на съдебен контрол и че определението с което се отказва приемането на съвместно разглеждане на претенцията по сметки в делбеното производство, не прегражда правото на страната да предяви спорното право в отделен исков процес и страната не се лишава от правото на защита за разрешаване на спора, а само в това делбено производство; че процесното определение не подлежи на инстанционен контрол дори и когато те се на свързани с общността. И че не подлежи на самостоятелно обжалване защото и не попада в двете групи определения по чл.274 ал.1 от ГПК, нито на проверка относно правилността на решението по чл.346 от ГПК, като определението за приемане за съвместно разглеждане на обективно съединени искове се преценява с оглед преценката за валидността и допустимостта на решението по чл.346 от ГПК като само при нарушаване на родовата подсъдност-чл.103 и чл.104 от ГПК води до недопустимост на решението. Счита, че при обжалване на постановеното решение по сметки по чл.346 от ГПК, жалбоподателите не могат по това обжалване на претендират извършване на инстанционен контрол на определението от 24.01.2021г., с което не е приета претенцията им по сметки за съвместно разглеждане в делбения процес като процесуално недопустима и че от неприемането на претенцията на ищците не се дължи каквото и да било произнасяне с решението по чл.346 от ГПК включително и по въпроса за разноски по тази неприета претенция. Моли да се остави без уважение жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

С решение на Пазарджишки районен съд №595 от 31.05.2022г. постановено по гр.д.№20215220104341 по описа на съда за 2021г. /л.49 и следващите/ е допуснато да се извърши съдебна делба между И. И. М., ЕГН**********, А. И. М., ЕГН-********** и Т. И. М., ЕГН-**********, на СОС /самостоятелен обект в сграда/ в идентификатор /ИДН/ *** по КККР на гр.П., с адрес на имота гр.П. ,ул.“Б.“ №18, ет.1, находящ се на първи етаж в сграда с ИДН ***. 3, с предназначение ЖС със смесено предназначение, разположена в ПИ с ИДН ***, предназначение на 4 самостоятелния обект-жилище, апартамент, брой на нивата на обекта 1, с площ от 175.45кв.м., при подробно описани съседи, ведно с 1/8 ид.ч. от ПИ с ИДН *** по КККР на гр.П., с адрес гр.П., ул.“Б.“ №18, с площ на целия ПИ от 327кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирананачин на трайно ползване- ниско застрояване при права на страните от по 1/3 ид.ч.

Първото по делото открито съдебно заседание след допускане на делбата, насрочено за 20.09.2022г. за което страните са уведомени и е проведено/л.120/.

Съделителите са предявили следните претенции /л.120/:

Ищцата А. М. е направила искане за възлагане на делбеното неподеляемо жилище ведно с 1/8 ид.ч. от ПИ в неин дял, с уравняване на дяловете на останалите съделите / искане с вх.№18054 от 12.09.2022г.л.73/.

Искане от Т. И. М. за възлагане на същото неподеляемо жилище и 1/8 ид.ч. от ПИ /с вх.№18055от 12.09.2022г./ в негов дял.

Искания по сметки по чл.346 от ГПК.

Съделителите ищци А. И. М. и Т. И. М. са предявили срещу И. И. М. претенции по сметки / вх.№18668 от 20.09.2022г./ като е поискано на основание чл.346 от ГПК съдът да допусне за съвместно разглеждане на исканията им по сметки като ответникът И. И. М. да бъде осъден да заплати на А. И. М. и на Т. И. М., суми от по 3306.62лв, за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху тези суми от предявяването на претенцията20.09.2022г. до окончателното плащане представляващо вземане по договор за паричен заем № НСТ-3411-0015-4 от 09.02.2007г. със страни И.С. М. и С.Т.

Н., -заематели и „ХипоКредит“ АД-заемодател в размер на 16500 евро за покупка на допуснатия до делба недвижим имот, по който договор за заем С.

Н. платила на заемодателя 39679.46лв като за ½ от тях /19839.73лвв/ същата има иск срещу съдлъжника си И.С. М. и което вземане възникнало приживе на община наследодател на страните и свързан с придобИ.ето на процесният делбен имот е прехвърлено на ищците -А. и Т. М. с договор за цесия от 22.12.2021г., а поради влИ.ето на качествата кредитор и длъжник с прехвърляне на вземането на А. и Т. М. с цесията и погасяването му до размера на 2/3, съответно на техните права, при което непогасен остатък от вземането в размер на 1/3 ид.ч. от него или сумата от 6613.24лв се дължи от 5 ответника И. М. като наследник по право на двамата цесионери.

Постъпило е писмено становище от И. М. чрез адв .К. с вх.№ 18670 от 20.09.2022г. в което претенциите по сметки на Т. и А. М. са оспорени като неотговарящи на условията визирани чл.349 ал.2 от ГПК.

Постъпило е и писмено искане по сметки по чл.346 и по чл.344 ал.2 от ГПК от съделителя И. И. М. срещу Т. и А. И.и М., чрез пълномощника си адв.

К. за присъждане на парично обезщетение за лишаването му от правото да ползва общата съсобствена вещ-жилище съобразно правата си и предназначението на вещта в общ размер на 2900лв за периода 09.02.2021г. до 20.09.2022г. представляващ месечния наем на жилищната сграда допусната до делба и мораторна лихва за забава в размер на 474.47лв ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2022г. с присъждане на разноските по чл.346 от ГПК. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 19.09.2022г., №006470, сключен с адв.К., с уточнен предмет на правната защита изразяващ се в предявяване на искания по чл.346 и чл.344 ал.2 от ГПК и за защита срещу възлагателните искания на ищците, като е уговорен адвокатски хонорар от 800лв, платен в брой като договора има характер на разписка за плащане.