Решение № 261579 от 03.12.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 03.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.ЛОРА ДИМОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 14209 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 149238/24.06.2019г. по гр.д. № 38709 по описа за 2018г.на Софийски районен съд, 68-ми състав е отменено наложеното на В.Ц.Ц., ЕГН ********** със Заповед № 45-01-207/04.05.2018г. на Главния директор на Главна дирекция „Г.в.а.” дисциплинарно наказание „забележка”, като Главна дирекция „Г.в.а.”

Булстат *****с адрес: гр. София, ул. *****е осъдено да заплати на В.Ц.Ц., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Е.Я.,***, пл. „*****, офис 11 съдебни разноски от 500лв., а по сметка на Софийски районен съд сумата от 50лв. за държавна такса.

С

Определение № 8223/10.01.2020г. по гр.д. № 38709 по описа за 2018г.на Софийски районен съд, 68-ми състав е отхвърлена молба по чл. 248 от ГПК на Главна дирекция „Г.в.а.” Булстат *****за изменение на решението в частта за разноските като присъдените в негова тежест разноски бъдат намалени поради прекомерност на възнаграждението за адвокат.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5125471/23.07.2019г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 19.07.2019г. от ответника по исковете Главна дирекция „Г.в.а.” Булстат *****в частта, в която иск е уважен.

Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че неправилно районният съд приел, че поведението на ищеца не било нарушение на трудовата дисциплина. Посещението на ищеца на летище „Лесново” и проведения разговор със служител от „Авио отряд Варна”ООД не било по нареждане на прекия й ръководител, последният не бил уведомен за същото. Не бил доказан предмета на разговора й със служителя от авио отряда, поради което и не можело да обоснове извод, че целта на посещението изобщо е било изпълнение на служебните й задължения. Заповедта за командировка сочела задачата на ищеца-командирована до Цалапица, Пазарджик, за да провери документация и да извърши физическа инспекция на въздухоплавателни средства в изпълнение на писмо на „Еми-Ер”ЕООД за три конкретни такива. Без значение било, че ищецът бил определен за отговорен служител по преписка рег. № 55-03-33/01.03.2018г. по документи, представени с писмо от Елифарм”ЕООД за които имало указание от 01.03.2018г. да се проверят формулярите, паспортите и физическия чек. За изпълнението на същите нямало нужда да се посети летище Лесново на 08.03.2019г. и да комбинира изпълнението на задълженията по двете преписки. Не било установено ищцата да е изпълнила задълженията си по командировъчната заповед, командировъчната заповед не била подпечатана от предприятието, където е командирована, не била ползвала служебни пари , такива за дневни и квартирни, пътни. Наказанието било наложено за това, че била на летище Лесново, но непредставянето на отчет и неползването на служебни пари навеждало на извод, че ищцата използвала част от работното си време за други цели. Летище Лесново не било в района на маршрута за прибиране от Цалапица до София. Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ищец В.Ц.Ц., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Посочила е, че посещението й на летище Лесново провела служебен разговор със служител на „Авио отряд Варна”ООД във връзка с документи за самолет , работа за което й била възложена на 01.03.2018г, това било в изпълнение на служебните й задължения, след приключване на работата се завърнала на работното си място. Дори да се приемело, че по командировъчната заповед не следвало да е на летище Лесново всъщност тя изпълнила повече от възложените й задачи. Нямало забрана да посети това летище, нито задължение да уведомява прекия си ръководител за същото. Отчетността по командировъчната заповед била ирелевантна. Претендирала е разноски.

Срещу така постановеното Определение е депозирана частна жалба вх. № 5037085/28.02.2020г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 25.02.2020г. от ответника по исковете Главна дирекция „Г.в.а.” Булстат *****в частта, в която молбата му по чл. 248 от ГПК и е отхвърлена. Изложило е съображения, че определението е неправилно. Посочило е, че присъдения размер на адвокатско възнаграждение бил прекомерен и следвало да се уважи своевременно направеното му възражение за същото.

Въззиваемият-ищец В.Ц.Ц., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Посочила е, че определението е правилно, размер на присъдените разноски съответствал на сложността на делото.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

2016662/12.06.2018г. на В.Ц.Ц., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Г.в.а.” Булстат *****, с която е поискала от съда да отмени наложеното й със Заповед № 45-01-207/04.05.2018г. на Главния директор на Главна дирекция „Г.в.а.” дисциплинарно наказание „забележка”, като й се присъдят разноските по делото.

Навела е твърдения, че работи при ответника по трудов договор на длъжността „инспектор” в отдел „Летателна годност на граждански въздухоплавателни средства” в Дирекция „Авиационна безопасност” при ответника била командирована в Цалапица за изпълнение на служебни задължения , изпълнила възложената й задача и на връщане към София посетила летище Лесново, което било в района на маршрута й, за да изпълни задачи, възложени й на 01.03.2018г. , като провела разговор със служител на „Авио отряд Варна”ООД. Работата, която извършила на летище Лесново не била изрично възложена с командировъчната заповед, но представлявала изпълнение на служебните й задължения. Обстоятелство, че изпълнила повече от възложеното с командировъчната заповед не следвало да доведе до дисциплинарно наказание. На 08.03.2018г. след завръщането си в гр. София, се явила на работното си място в гр. София. Нямала задължение да уведомява прекия си ръководител за това, че посетила летище Лесново.

Ответникът Главна дирекция „Г.в.а.” Булстат *****в предоставения му срок е оспорил иска. Посочил е, че ищцата със заповед от 06.03.2018г. била командирована до Цалапица, Пазарджик, за да провери документация и да извърши физическа инспекция на въздухоплавателни средства в изпълнение на писмо на „Еми-Ер”ЕООД за три конкретни такива: Ан-2 LZ-1162; Ан-2 LZ-1262; М-18 LZ-8012. Не бил представен отчет, не била подпечатана заповедта от приемащо предприятие, не били отчетени разходи, което обосновавало извод, че работа за която ищцата била командирована не била свършена. Летище Лесново не било в района на маршрута Цалапица-София. Изпълнението на задълженията по преписка от 01.03.2018г. не включвало посещение на летище Лесново и среща с инж. С.С.- служител на „Авио отряд Варна”ООД. Ищцата не била получила разпореждане нито увемила прекия си ръководител за посещението на летище Лесново.

Част от работното си време на 08.03.2018г. ищцата използвала за други цели, а не за изпълнение на възложената й работа. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговаряла на изискванията на закона. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на ищеца за разноски.

С определение от о.с.з. от 31.05.2019г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че след приключване на командировката ищцата се е явила на работното си място в гр. София на 08.03.2018г.

По делото са приети неоспорени от страните трудов договор № 44/19.05.2014г., допълнително споразумение от 14.07.2016г., носещ подпис на страните по него, длъжностна характеристика, съгласно които на 19.05.2014г. страните са сключили писмен трудов договор, по който ищцата се е съгласила да работи при ответника на длъжността „инспектор” в отдел „Летателна годност на граждански въздухоплавателни средства” в Дирекция „Авиационна безопасност” с работно място в гр. София, ул. *****за пълно работно време от 8 часа дневно. Съгласно т. 6 от длъжностната й характеристика работата й се възлага от началник на отдела, от директора на дирекцията й от главния директор, като отчита дейността си пред тях.

По делото е приета неоспорена от страните Заповед за командировка № 45-03-56/06.03.2018г. , съгласно която ищцата е била командирована на 07.03.2018г. и на 08.03.2018г. до Цалапица, Пазарджик и обратно със задача УПЛГ LZ-1162; LZ-1262; LZ-8012.

Приет е доклад от началник отдел ЛГ на ГВС, Дирекция

АБ от 20.03.2018г., с който е посочено, че на 08.03.2018г. по обяд получил обаждане от летище Лесново от един от операторите на това летище, като бил уведомен, че ищцата била там сутринта, ищцата не дала приемливо обяснение защо била там.

Прието е писмо от 02.04.2018г. от ответника до ищеца, с което е поканена да даде обяснения в срок до 05.04.2018г. във връзка с изложението по доклада на А.С.от 20.03.2018г.

Приети са обяснения от 04.04.2018г. от ищцата, с които е посочила, че изпълнила задачите си по командировъчната заповед, действително на 08.03.2018г. била на летище Лесново, то било по маршрута й за връщане от Цалапица до София, там разговаряла с инж. С.С., служител на Авио отряд Варна”ООД във връзка с документи за самолет по писмо № 55-03-33 от 01.03.2018г., като така била изпълнила повече от възложеното й.

Приета е Заповед № 45-01-207/04.05.2018г. носеща подпис за Главен директор на ГД”ГВА”, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка” за нарушение на трудовата дисциплина за това, че независимо, че на 08.03.2018г- била командирована в гр. Пловдив, вместо да е там или на работното си място в гр. София, тя била на летище Лесново, за което прекият й ръководител не бил уведомен, след приключване на командироването в гр. Пловдив не се била явила на работното си място в гр. София-неизпълнение на задълженията по чл. 126, т.1 от КТ, нарушение по чл. 187, ал.1, т.1 от КТ.

На стр.2 от заповедта от 04.05.2018г. след текст „.. връчена ... на 14.05.2018” са изписани имена на ищеца и е положен подпис за нея.

Приети са придружително писмо №

55-03-33/01.03.2018г. на Елифарм”ЕООД до ответника, с което е посочено, че се представят документи за самолет LZ – ЕLІ, който подлежи на техническо обслужване от ответника.

Приета е резолюция от 01.03.2018г. към писмо №

55-03-33/01.03.2018г. на главния директор на ответника, с което на А.С.е изпратено писмото от 01.03.2018г. за действия по процедурата, като е отбелязано изрично статусите да бъдат представени предварително, при инспекцията да се направи проверка на формуляри, паспорти и физическа проверка. Върху същата са изписани главни букви „ВЦ”.

Приета е Заповед № 45-55-1/08.01.2019г. на ответника, с която правоотношението с А.С.заемащ длъжността началник на отдел „Летателна годност на граждански въздухоплавателни средства” в Дирекция „Авиационна безопасност” е прекратено.

С определението по насрочване районният съд е отхвърлил искането за разпит на свидетел за установяване на обстоятелството, че на 08.03.2018г. ищцата е провела разговор със служител на „Авио отряд Варна”ООД на летище Лесново, като е приел, че това обстоятелство не е спорно по делото.

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението:

За да се уважат така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение за определена длъжност.

В тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че десципленарното наказание е законосъобразно, тоест че ищецът е провел поведението, за което му е наложено дисциплинарното наказание, че то е нарушение на трудовата дисциплина и попада в хипотеза на чл. 188 вр. с чл. 187 от КТ, че е спазил процедурата и сроковете за налагане на наказанието.