Решение № 89 от 12.03.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Б.С., 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело № 20241410101887 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от Р. П. Л., ЕГН ********** с адрес гр.Б.С., ул. „Хан Крум“№51, вх.А, ет.1, ап.1 с обективно съединени искове: главен иск срещу „НЕТКРЕДИТ“ООД, ЕИК 201253421 със седалище и адрес на управление гр.С., район И., ул. „Лъчезар Станчев“№3, ет.10, с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 202403121218330059, сключен между Р. П. Л. и „НЕТКРЕДИТ“ООД; евентуален иск срещу „НЕТКРЕДИТ“ООД с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.92 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 202403121218330059/12.03.2024 г., сключен между Р. П. Л. и „НЕТКРЕДИТ“ООД, и главен иск срещу „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция с № 1449337348.

В исковата молба е предявен иск за обявяване на нищожността на Договор за потребителски кредит №202403121218330059/12.03.2024 г. съгласно, който ищцата твърди, че същия е нищожен, респ. съдържащата се клауза за неустойка в размер на 6840 лв. при неосигуряване на гаранция по чл.6 от договора, тъй като е нищожна.

Поддържа, че на 12.03.2024 г. ищцата е сключила процесния договор, по силата на който първият ответник й е предоставил в заем сумата в размер на 4000 лв. при фиксиран ГЛП от 41,04 % и ГПР от 49,71 %. Според погасителния план същата е следвало да внесе 24 месечни вноски в размер на 247,00 лв., като в нея се включвало главница, лихва или общо 5928 лв., като отделно следвало да заплати и неустойка в размер на 6840 лв. за неосигуряване на гаранция, съгласно чл.6 от договора.

Посочва се още, че на 12.03.2024 г. ищцата е била задължена да сключи договор за предоставяне на гаранция №1449337348 с втория ответник във връзка с договора за потребителски кредит. Ответникът следвало да обезпечи задълженията на ищцата по процесния кредит. В договора е било уговорено възнаграждение за гаранта, което било разсрочено на вноски дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема.

Излагат се твърдения, че този договор е недействителен, доколкото с него се предвиждало кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което е в противоречие с добрите 1 нрави и води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка.

В исковата молба се излагат съображения, че договорът е нищожен, тъй като съдържа нищожни неравноправни клаузи: ГЛП е 41,04 % с твърдение, че е прекомерна. ГПР е 49,71 %, като ищеца твърди, че същия по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата неустойка, което е било в противоречие в чл.19 ал.1 от ЗПК и е още едно основание за нищожност.

Посочва се, че в чл.4 ал.3 от договора кредитополучателят се задължавал да предостави на кредитора банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която да бъде за сума в размер на 5928 лв., със срок на давност до 14.03.2026 г., а в чл.6 ал.1 страните се договорили, че в случай на непредставяне на гаранцията на кредитополучателят ще бъде начислена неустойка в размер на 6840 лв.

Поддържа се, че съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.712 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водело до настъпването на тази недействителност. Сочи се още, че при обявяване на тази недействителност заемателят дължал връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Поддържа се, че клаузата за обезпечение в действителност увеличавала печалбата на кредитора, тъй като при плащане на всички задължения по заема, потребителят следвало да плати и възнаграждението на гаранта. Като посочва, че посоченият в договора ГПР не отговарял на действителните разходи, тъй като не включвал сумата за обезпечението.

Твърди се, че не посочването на действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл.68г, ал.4 от ЗЗП във вр. с чл.68д ал.1 от ЗЗП.

Посочва, че съгласно чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит. Спазвайки това изискване потребителят разбирал какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Посочва, че в процесния договор липсва методика на формиране на ГПР по кредита, кои компоненти са включени и как се формирал същия.

Сочи, че за да е налице недействителност на договора за кредит следвало да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“.

Поддържа, че страните по договор за кредит могат да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена. Но максималният размер на договорната лихва е ограничен от нормата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.

Посочва, че договора за предоставяне на гаранция само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност е част от кредитното правоотношение, като поръчителство не съществувало, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение на кредитора по договора за кредит в нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, както и на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, поради което същия е нищожен.

По тези и други подробно изложени съображения се иска съда да прогласи недействителността на договора за кредит и договора за предоставяне на гаранция.

Претендира разноски.

В срокът за отговор по чл.131 от ГПК ответника „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД е подал 2 отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се твърдения, че между „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ООД и ищцата не е сключван договор за гаранция, гаранция не е издавана и не е заплащано възнаграждение за издаване на гаранция. Претендира разноски.

В законовоустановеният срок по чл.131 от ГПК ответникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД е подал отговор, като оспорва предявения иск като неоснователен и нередовен в частта за предявения евентуален иск. На основание чл.175 от ГПК е направено признание, че е сключен процесния договор за кредит между ищцата и ответникът и е предоставена в заем сума в размер на 4000 лв.; на основание чл.19 ал.3 т.1 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР разход за неустойка, като в него е включен единствено разход за възнаградителна лихва.

Оспорва, че процесния договор е нищожен като противоречащ на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, накърняване на добрите нрави и противоречащ на закона. Оспорва и факта на получаване на обезпечение по договора, вследствие сключен договор за гаранция на 12.03.2024 г.

Направени са възражения срещу приобщаването към доказателствения материал по делото на представения договор за гаранция №1449337348/12.03.2024 г. и Общи условия към договорите за предоставяне на гаранция, доколкото такъв договор не бил сключван между ищеца и „Кредит Гаранция БГ“ООД, поради липса на обезпечение по кредита.

Ответникът възразява и срещу поставения първи въпрос по доказателственото искане по чл.195 от ГПК, тъй като въпроса е правен и поддържа направено признание по чл.175 от ГПК, че в ГПР е включено единствено като разход възнаградителна лихва.

Излагат се доводи, че представянето на цялото кредитно досие излиза извън обхвата на делото, тъй като спора касаел само нищожността на процесния договор за кредит.

Погасителния план по договора е обективиран в него и вече приложен като доказателство.

Не може да бъде представен договор за гаранция, тъй като ответникът излага съображения, че такъв не е сключван, а ако е бил налице такъв договор ответникът не би могъл да го представи, тъй като не е страна по него.

Поддържа, че процесния договор за кредит не е обезпечен посредством предоставяне на гаранция, не е налице разход, който да бъде прибавян към размера на ГПР по кредита, поради което твърденията на ищеца били неоснователни.

Посочва, че съгласно чл.19 ЗПК ГПР по кредита се изчислявал по формула съгласно приложение 1, като се вземали предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. При изчислението му не се включвали разходите, които потребителят плащал при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, различни от покупната цена на стоката или услугата, за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, за ползване на платежен инструмент и др.

В отговора ответника твърди, че по смисъла на ЗПК „Общ разход на кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора.

Посочва се още, че процесният договор е сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1 т.5 от ДР на ЗПК, поради което не е налице изискване за посочване на методика.

Поддържа, че са налице противоречия с твърденията на ищеца по отношение на това, че същия твърди, че освен уговорената неустойка е следвало да бъде начислено и възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител като разход по кредита. Като противоречието произхождало от това, че в процесния договор за кредит е дадена алтернативна възможност на потребителя да избира да предостави обезпечение от небанкова институция, банкова гаранция или поръчителство, като вследствие на нарушаване на задължението му се начислявала неустойка. Обективно невъзможно е да бъде начислявана 3 неустойка и да се изисква плащане на възнаграждение на фирма – гарант, поради което не са включени като разход по кредита при изчисляване на ГПР.

По тези и други подробни съображения ответника, моли да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Между ищеца и „Неткредит” ООД е бил сключен договор за потребителски кредит № 202403121218330059 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 4000,00 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 24 месеца, платим в 24 вноски по 247 лева, включващи главница и лихва, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 41,04 %, ГПР- 49,71 % и общ размер на всички плащания- 5928 лева, като отделно следвало да заплати неустойка в размер на 6840 лв., за неосигуряване на гаранция, съгласно чл.6 от договора.

Представен по делото е договор за предоставяне на гаранция № 1449337348/12.03.2024 г. /неподписан от страните/ сключен между ищцата и „Кредит Гарант БГ“ООД, по силата на който дружеството гарантира изпълнението на задълженията на заемателя по горния договор за кредит, като издавал в полза на кредитора гаранция за сумата от 6504 лева, срещу месечно възнаграждение от 271 лева, за срока на договора- до 14.03.2026 г.

Като писмени доказателства са представени договорите за кредит, както и погасителен план към договора за паричен заем и СЕФ по кредита.

Представени са и извадки от потвърждение на преводи извършени от ищцата към „НЕТКРЕДИТ“ООД.

От приетата и неоспорена от страните по делото ССчЕ, която съда кредитира като ясна, точна и обоснована се установява, че размерът на ГПР, ако се вземе предвид дължимата неустойка по процесния договор и от договора за предоставяне на гаранция, чийто общ размер е 6504 лв., ще възлиза на 294,56 %. Съгласно заключението ГПР при ГЛП, определен в размер на 41,04 %, възлиза на 49,71 %, и е този който е посочен в кредита. В заключението вещото лице е отразил, че по кредита са направени от ищцата 5 броя погасителни вноски, чиято обща стойност възлизала на 2662 лв., с които са погасени главница в размер на 1387,30 лв. и договорна /възнаградителна лихва/ в размер на 1274,70 лв. Вещото лице по данни на ответника е установило, че дружеството не е начислявало неустойка.

Разпечатката съдържа 41 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8392e657-b8ec-4830-808e-395db35b65b7