Решение № 48 от 17.08.2020, Окръжен съд - Добрич

Производството е образувано по реда на чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС /Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции/ за разглеждане на постъпило в Окръжен съд – гр.Д. Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от властите на Г. и засягащо българския гражданин Н. Р. Я. с ЕГН ********. В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Добрич изразява становище за признаване на решението за налагане на финансовата санкция. Я. е редовно призован, явява се лично и изразява становище за уважаване на искането. С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция – наказателно постановление за налагане на глоба, постановено от Окръжен управител Ред и трафик – Отдел глоби – Х., Г. на 05.04.2019г., влязло в сила на 22.05.2019г., по дело № 01.2128.900905.5 В, с което на българския гражданин Н. Р. Я. е наложена финансова санкция за правонарушение, извършено на територията на издаващата държава и непопадащо под юрисдикцията на българските съдилища. С цитираното решение е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 70 евро, наложена с решението за осъждане за правонарушение, както и заплащане на сторените в съдебното и административно производство разходи в размер 32 евро.

Осъждането е за деяние, реализирано на територията на Г. /издаващата държава/, на 08.02.2019г. в 09,07 часа, по федерална магистрала 2, в района на 155,810 км в посока Д. и квалифицирано като превишаване на допустимата скорост извън населено място – административно нарушение по § 41, ал.1 в съчетание с Приложение 2, § 49 /Наредба за движение по пътищата/, § 24 /Закон за движение по пътищата/, 11.3.4 BKat. Решението за налагане на финансовата санкция, постановено на 05.04.2019г. е влязло в сила на 22.05.2019г. По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция. Изпратеното в Окръжен съд–гр.Д. удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция, което съгласно нормата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение за плащане на глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване на престъпление или административно нарушение, включително паричните санкции, наложени във връзка с нарушение на правилата за движение. Деянието, осъществено от засегнатото лице ****************, попада сред изброените в чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, за които двойна наказуемост не се изисква. Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд, посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу **************** за същото деяние в Р България или в друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението на немските власти не се отнася и за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България, 1 или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Осъдителният диспозитив на решението, подлежащо на изпълнение касае парична сума в общ размер на 102 евро /равностойни на 199,49лв по курс на Българска Народна Банка към датата на постановяване на решението – 05.04.2019г./, от които 70 евро - парична сума, наложена с осъждане за извършеното деяние и 32 евросторени разходи по съдебното и административно производство. Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението. Производството срещу **************** е било писмено, като същият е уведомен съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване. Предвид обстоятелството, че Н. Р. Я. е български гражданин, с постоянен адрес – гр.Добрич, ул.”*******” № 41, съдът прие, че местоживеенето му се намира на територията на Р България, т.е налице е една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция, съдържащи се в чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС. По гореизложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Добричкият окръжен съд 2