Определение № 2742 от 29.09.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2742 гр. София, 29.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Частно касационно гражданско дело № 20238003103778 по описа за 2023 годИ.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба, подадена от „Гарант – ГС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез пълномощник адв. И. Б.-Ц., против определение № 8334 от 10.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 4476/2023 г. на СГС, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба вх. № 18-00-26/04.04.2023 г. срещу определение № 346/17.03.2023 г. на съдия по вписванията към Службата по вписванията София, Агенция по вписванията, с което се отказва да се разпореди вписване на договор от 27.03.1996 г. по молба с вх. № 16498/17.03.2023 г. по описа на Службата по вписванията София.

В частната касационна жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното определение и да се разпореди вписването на договор от 27.03.1996 г. за изкупуване на хале, барака, помощно помещение и прилежащ терен от 1950 кв.м., находящи се в [населено място], кв.

Илиенци, [улица], обособена част от имуществото на „Универсал Комерс“ ЕАД – София, по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОП в имотен регистър, Служба по вписванията – София.

В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК се твърдят основанията по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1.В случаите, когато предмет на акта, подлежащ на вписване, е част от имот съгласно чл. 200 ЗУТ, а не цял имат, кое е необходимото и достатъчно описание на реалната част, предмет на прехвърляне?

2.Необходимо ли е представяне на скица за конкретната реална част или е достатъчно представяне на комбинирана скица за пълна или частична идентичност, в която е отразено местоположението на имота, придружена от удостоверение за идентичност, издадено от правоспособно лице? 3.При необходимост от вписване на договор, сключен по време на 1 действието на отменени закони, касаещ реална част, следва ли да бъде реализирана процедура за отразяване на имота в кадастралната карта или вписването може да бъде извършено на база на комбинирана скица за пълна или частична идентичност, в която е отразено местоположението на имота, придружена от удостоверение за идентичност, издадено от правоспособно лице? Твърди се наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, а именно: определение № 275 от 23.02.2023 г. по гр.д. № 4278/2022 г. на ІІ г.о., определение № 55 от 22.03.2019 г. по ч. гр. д. № 4369/2018 г. на І г.о. Посочено е, че в ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС ясно са разписани задълженията на съдията по вписванията и основанията за постановяване на отказ от вписване. Изложени са съображения за наличие на основанието и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Посочено е, че допускането до касационно обжалване е от значение за развитието на правото. Твърди се, че има неточно тълкуване на закона, като се изисква реалната част да бъде отразена като самостоятелен имот в ККИР, законът е непълен, поради което следва да бъде създадена практика по прилагането му, от която да се водят съдиите по вписванията и съдилищата, които проверяват оспорените актове.

Поставен е и процесуален въпрос: Длъжен ли е съдът в производството по чл. 577 ГПК да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани в охранителното производство доказателства и всички изложени в жалбата доводи и възражения, да изложи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема, и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение? Твърди се противоречие с практиката на ВКС, а именно: определение № 123 от 19.03.2018 г. по ч.гр.д. № 668/2018 г. на ІІІ г.о., решение № 36 от 24.03.2014 г. по т.д. № 2366/2013 г. на ІІ т.о. и решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.

№ 4744/2008 г. на І г.о.

В изложението алтернативно се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.

Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната касационна жалба и данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл.

260 ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено следното:

С молба вх. рег. № 16498/17.03.2023 г. „Гарант – ГС“ ЕООД е поискало от Агенция по вписванията извършване на отбелязване на основание чл. 14 ПВ на следния акт: Договор за изкупуване на хале, барака, помощно помещение и прилежащ терен от 1950 кв. м., находящи се в [населено място], кв. Илиенци, [улица], обособена част от имуществото на „Универсал Комерс“ ЕАД – София по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОП/, с който купувачът закупува хале, барака, помощно помещение и прилежащ терен с площ от 1950 кв. м., находящи се в [населено място], кв. Илиенци, който имот молителя твърди, че е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** от ККР на район "Надежда". В молбата е посочено, че вписването се изисква от Столична община във връзка с процедура по уреждане на 2 сметки по регулация. С молбата са представени нотариално заверени преписи от посочения акт – Договор от 27.03.1996 г.; заверени преписи от Заповед № РД-2196 от 25.03.1996 г.; заверени преписи на Информационен проект, комбинирана скица на имот 2004 и и УПИ VІІ-586,555, кв.1а, изработена от инж. В.; два броя удостоверения за данъчна оценка на терена; заверен препис от Нотариален акт № 68, том ІІ, рег. № 1787, дело № 278/1999 г.;

Скица на сграда № 15-168572 от 14.02.2023 г., подписана с електронен подпис; Скица – копие на неодобрен кадастрален план, издадена на 06.05.1998 г.; скица на терена от 1995 г. в заверен препис. Като приложение към молбата е описана и вносна бележка за заплатена по сметка на Агенция по вписванията държавна такса в размер на 90.89 лева.

С определение № 346/17.03.2023 г. съдията по вписванията е приел, че представеният акт договор, сключен по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОП /отм/ подлежи на вписване, съгласно чл. 4 ПВ и че е местно компетентен. Отказал е вписване, защото по преписката са представени данъчни оценки само за прилежащия терен, описан в договора, без такива да са представени за халето, бараката и помощното помещение, с оглед определяне на държавната такса за вписване по чл. 2 ЗДТАВ, а не било изрично посочено да се иска вписване само на акта по отношение на единия имот, за което не бил представен и препис – извлечение от акта, при спазване на изискванията на чл. 8, ал. 3 ПВ и чл. 570 ГПК. Отказът е мотивиран и с това, че не са представени скици от АГКК на описаните имоти, а съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията на същия в подлежащия на вписването акт, следва да се извършат съобразно данните по чл. 60, т. 1-7 ЗКИР, а именно – идентификатор на имота, площ, адрес, граници, предназначение и т. н.

Въззивният съд е счел, че частната жалба е неоснователна. Приел е, че договорът, сключен по реда на чл. 35 ЗППДОП /отм/ се сключва в писмена форма и не е необходима нотариална форма, т.е. че договора е в нужната форма и подлежи на вписване. /чл.7 от Наредба за реда за изкупуване на предприятия и обособени техни части без търг или конкурс от лицата по чл. 35 ЗППДОП /отм/. Приел е, че за вписването не се дължат такси на основание чл. 35 ЗПСПК, защото тази норма е специална и следва да намери приложение и по отношение на договорите за приватизация, сключени по ЗППДОП /отм./. Затова не е споделен мотива на съдията по вписвания, че поради липса на представена данъчна оценки само за терена не може да бъде определена дължимата държавна такса за вписване на халето, бараката и помощното помещение. Не е споделено и разбирането на съдията по вписвания, че е следвало да се представи препис-извлечение щом се иска вписване на един от имотите и не е представена данъчна оценка на бараките. Като правилен е възприет аргумента на съдията по вписванията, че не е спазено изискването на чл. 6, ал. 3, изр. второ от Правилника за вписванията за прилагане на скица - копие от кадастралната карта, тъй като имота се намира в район с одобрена кадастрална карта. СГС се е позовал на чл. 77 ЗКИР, който изиска към молбата за вписване на акт, касаещ недвижим имот в район с одобрена кадастрална карта да се прилага скица - копие от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти. Изискването е въведено, за да се индивидуализира точно имота по акта, който ще се вписва и за да се съберат данните, които съгласно чл. 60 ЗКИР се вписват в част "А" на партидата. Подчертано е, че е задължение на молителя да представи 3 доказателства за идентичност на имота по договора за приватизация и скицата - копие от кадастралната карта, издадена от СГКК, в която се отразява разположението на имота и пълната или частична идентичност на границите му съобразно данни от два или повече източници: кадастрална карта, кадастрални планове, регулационни планове, устройствени планове, защото съдията по вписванията не разполага с възможност да извършва проверка на идентичността, като събира доказателства в тази насока. Затова отказът на съдията по вписвания е потвърден.

В настоящия случая се иска вписване на договор за приватизация за реална част, която се твърди, че е от ПИ с идентификатор[ЕИК].2004. По делото не е представена скица от АГКК на този поземлен имот, респективно по преписката не е установено къде се намира реалната част от 1950 кв.м. от него. Представена е скица на сграда № 3 в този имот, която е с площ 718 кв.м. Тази скица не се отнася за недвижимия имот, за който се иска вписване – реалната част от ПИ с идентификатор[ЕИК].2004. Останалите скици са от 1995 г., т.е. не са актуални към момента, когато е поискано вписване, а и не са от КК. Комбинираната скица, изработена от инж. В. обединява графични данни от имот 2004 по кадастрален план и УПИ VІІ-586,555, кв.1а., т.е. тя не е извлечение от кадастралната карта и не съдържа данни от нея, т.е. не отразява ПИ с идентификатор[ЕИК].2004.

Обжалваното определение не е постановено в противоречие с цитираното от частният жалбоподател Определение № 55/22.03.2019 г. по гр.д.№ 4369/2018 г. на ВКС, тъй като видно от съдържанието му, по него е представена скица на имота, реална част от който е предмет на прехвърляне с акта, чието вписване е поискано. В настоящия случай не е представена скица от КК на поземления имот, от който реалната част е предмет на приватизационния договор, на който е поискано вписване, а е представена само скица на сграда, на която не е поискано вписване. Останалите представени скици не са актуални и не са извлечение от кадастралната карта.

Обжалваното определение не е постановено в противоречие с ТР № 7/2012 г., защото в правомощията на съдията по вписване е да следи за изчерпателното индивидуализиране на имота с актуална скица – чл. 6 ПВп.

Поради това, че не се констатира противоречие със съдебната практика по първата група въпроси, не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК предвид наличието на съдебна практика.

Съдията по вписване не е изискал реалната част, предмет на договора за приватизация да бъде заснета като самостоятелен имот, поради което въпросът не кореспондира на мотивите на отказа и на съда в обжалваният акт. Изискването за представяне на скица в чл. 6, ал.3 ПВп. не е поставено в зависимост от това дали се прехвърля цял имот или реална част, а в настоящия случай не са налице и изключенията, визирани в чл.6, а.4 ПВп. Напротив, текста препраща към чл. 60, т. 1-7 ЗКИР. В чл. 52 ЗКИР предвижда издаване на скица-проект от АГКК при прехвърляне на част от поземлен имот. В случая не е представена дори скица от КК на поземления имот, от който този по договора е част.