Решение № 260026 от 23.10.2020, Районен съд - Луковит

Р Е Ш Е Н И Е

№ …. гр. Луковит, 23.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ

При секретаря:

В. П. като разгледа докладваното от съдията АНД № 10 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод подадена жалба от П.Н.Р. с ЕГН ********** *** и адрес за призоваване и връчване на книжата: гр.П., ж. к.

„С.“, бл. **, ет. **, ап. **, против Наказателно постановление № ************, издадено на 01.11.2019 г. от Началника на РУ МВР гр.Луковит, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

В депозираната жалба се излагат доводи, че издаденото НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, тъй като е издадено в нарушение на нормите на ЗАНН. Твърди се, че полицейският автомобил не бил с включени светлини и не му е бил подаден сигнал за спиране. Твърди се, че в НП не е посочено коя от двете алтернативи, определени в чл. 103 от ЗДвП жалбоподателят не е изпълнил, както и не са изпълнени разпоредбите на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.

Административно-наказващият орган РУ МВР -

Луковит, надлежно призован не изпраща представител, както и не изразява становище по внесената жалба.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят П.Н.Р. притежава свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 25.03.2019 г. от СДВР, с правоспособност категории: В, Д, АМ, ТКТ и С. От представената по делото справка за нарушител/водач се установява, че в периода от 2004 г. до 2020 г. на жалбоподателя са налагани 12 броя административни наказания с издадени НП и 7 броя фиша за извършени нарушения по ЗДвП.

На 05.10.2019 г. около 23:20 часа в гр..Луковит по ул. „Възраждане“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „Сузуки Вагон Р“ с peг. № ********. По същото време, на кръстовището на ул. „Предел“ и ул.

„Възраждане“ двамата полицейски служители от РУ МВР гр.Луковит и свидетели по делото - Г.В.Й. на длъжност младши автоконтрольор и Т.П.К. на длъжността охранителна полиция, извършвали проверка по пътен контрол, като мястото където се намирали, представляващо кръстовището, било осветено. Свидетелят Т.П.К. решил да спре за проверка автомобила управляван от жалбоподателя, като застанал почти на осовата линия на пътя, точно където има лампа на кръстовището, подал сигнал със стоп-палка на водача на лекия автомобил „Сузуки“ в намерение да му извърши рутинна проверка, но той не спрял за проверка и продължил движението си, без да увеличава скоростта. Със служебния полицейски автомобил двамата полицейски служители веднага последвали автомобила с включени светлинен и звуков сигнал и той спрял до денонощния магазин на ул.

„Възраждане“. Установили, че водач на автомобила е жалбоподателя, който не дал смислени обяснения, защо не спрял на подадения сигнал със стоп-палка. Единственото им казал, че не ги е видял. Полицейските служители забелязали, че панталонът на водач бил разкопчан, тъй като водачът започнал да закопчава колана и ципа на панталона си. До него се возела жена, а на задната седалка спяло дете. Когато свидетелят Г.В.Й. започнал да прави проверка по служебния таблет, свидетелят Т.П.К. чул жалбоподателя да му казва, че го хранел, че столът му няма да му даде да яде.

К. го попитал, за какъв стол говори и жалбоподателят му казал, държи стола в Златна Панега /циментовият завод в Златна Панега/.

След установяване на нарушението, актосъставителят Г.В.Й. съставил АУАН № *****от 05.10.2019 г. в присъствието на нарушителя, а като свидетели при установяване на нарушението присъствал Т.П.К.. Актосъставителят приел, че на 05.10.2019 г. в гр. Луковит, около 23.20 часа по ул. „Възраждане“ № **, в посока на движение от гр. София към гр. П., жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Сузуки Вагон Р“ с peг. № ********, като не спира на подаден от униформен служител сигнал със Стоп-палка, по образец на МВР, осуетявайки извършването на полицейска проверка, с което виновно нарушил чл. 103 от ЗДвП.

В АУАН жалбоподателят не вписал никакви възражения, но в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН депозирал писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, от страна на И. Р. на длъжност Началник на РУ МВР гр.Луковит, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за допуснато нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на жалбоподателя П.Н.Р., на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП било наложено наказание “глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

От съдържанието на писмо с УРИ № 297000-2976 от 28.05.2020 г. на РУ МВР гр.Луковит е видно, че за времето от 20.30 часа на 05.10.2019 г. до 08.30 часа на 06.10.2019 г. в дежурния автопатрул са участвали: младши автоконтрольор Г.В.Й. и полицай Т.П.К., като същите са изпълнявали служебните си задължения със служебен лек автомобил марка „Киа“ модел „Сийд“ с peг. № ********. Около 23.20 часа в гр. Луковит са извършили проверка на лек автомобил „Сузуки Вагон“ с peг. № ********. Към писмото е приложена справка за нарушител/водач на П.Н.Р..

От съдържанието на писмо с рег. № ******** от 09.06.2020 г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР е видно, че при направената проверка от служител на Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР в автоматизираната информационна система „Видеозаснемане на пътен контрол“ за дата 05.10.2019 г. не са установени налични /преиндексирани/ файлове за осъществен пътен контрол на полицейски служители ползващи служебен автомобил е рег. № ******** за 05/06.10.2019 г. Съгласно чл. 10, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от M3 № 8121з-1154/ 01.09.2017 г., всички файлове е видео информация от АИС „ВПК“ се съхраняват за срок от 30 дни в централната компонента или се преиндексират за срок от 2 години, когато са необходими за провеждане на наказателно или административно производство, след изтичане на този срок автоматично се извършва тяхното заличаване.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитаните свидетели Г.В.Й. и Т.П.К..

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Г.В.Й., който потвърди отразеното от него в АУАН. От показанията му се установява, че с колегата му се намирали извън служебния автомобил, когато той застанал по средата на пътя, точно до осовата линия в зоната на осветен участък и държейки включено фенерче подал сигнал със стоп палка на жалбоподателя, който вместо да спре продължил движението си навлизайки в гр.Луковит; че веднага с колегата му се качили в служебния автомобил и последвали автомобила на жалбоподателя с включени светлинен и звуков сигнал, който подал десен мигач и спрял; че при проведената беседа жалбоподателят им заявил, че не ги е видял; че след като спрял автомобила и тръгнал да излиза, водачът започнал да закопчава колана и ципа на панталона си, както и че до водача се возела жена, а отзад дете което спяло.

Съдът кредитира изцяло така депозираните показания на актосъставителя, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират изцяло с показанията на разпитания свидетел по АУАН – Т.П.К., който заяви, че е бил подаден сигнал със стоп палка на жалбоподателя, но автомобилът не спрял, а продължил движението.

Съдът допусна до разпит в качеството на свидетел на П. Б. Б., която живее на семейни начала с жалбоподателя. В с.з. същата заяви, че когато пътували от гр.София за гр. П. с П., на влизане в гр. Луковит не са ги спирала полицаи. Двамата решили да спрат малко след бензиностанцията за да си напълнят вода, защото имат две деца. Там имало много товарни автобуси и решили по-надолу да спрат до магазин, който е в града. Спрели до магазина и малко след това видели, че се приближава кола, но не знаели, че е полицейска.

След като П. слязъл от колата тя видяла, че са полицаи, които им поискали документи и написали някакъв акт на П.. Същата заявява, че при навлизане в града не е имало полиция на пътя. В автомобила се возели, тя, П. и двете ми малки деца. Същата заяви, че тогава е била бременна в седмия месец.

Съдът не кредитира изложената версия от свидетелката

Б., определяйки показанията й като пристрастни предвид факта, че същата живее на съпружески начала с жалбоподателя. Съдът оценява показанията на свидетелката като лъжливи досежно отричането да им е бил подаден сигнал за спиране със стоп палка от страна на полицейските служители, както и това, че не е възприела полицейски автомобил ги е последвал с включени светлинен и звуков сигнал. Показанията й са в противоречие и с други гласни доказателства събрани в хода на съдебното следствие, а и предвид създалата се динамична обстановка, няма как свидетелката да не е възприела действията на полицейските служители, които след първоначалния опит да спрат за проверка автомобила управляван от жалбоподателя, последвали техния автомобил с включени светлинен и звуков сигнал на патрулния автомобил.

Съдът изслуша жалбоподателя П.Н.Р., който изложи същата версия за случилото се, отричайки да е видял полицаи, които да са му давали сигнал за спиране. Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя, в частта от тях в която твърди, че не е видял да му е бил подаван сигнал със стоп палка, тъй като противоречат изцяло със заявеното от полицейските служители.

Ако в действителност това беше така, то полицейските служители е нямало да предприемат неговото преследване и настигане.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като НП е връчено на жалбоподателя на 30.12.2019 г., а жалбата е подадена в РУ МВР гр.Луковит на 06.01.2020 г.

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията затова са следните:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – И. Р. на длъжност Началник на РУ МВР гр.Луковит, който към дата 05.10.2019 г. е бил назначен на тази длъжност, видно от приложеното удостоверение издадено от Директора на ОД МВР – Ловеч /л. 12/, както е бил и оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № *****/ 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /т. 2.9 от същата заповед/.

АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице – Г.В.Й., на длъжност младши автоконтрольор II степен, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящият случай съдът счита, че е налице съответствие както досежно текстовото описание на нарушението, така и на неговата цифрова квалификация.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на Наказателното постановление, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, по категоричен начин се установяват изпълнителното деяние, дата и място на извършване на нарушението.