Решение № 306 от 31.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Стара Загора, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20245500500620 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Въззивното дело е било образувано по Ч.жалба вх.№ 09043/30.09.2024г. от длъжника „З.а.д. ОЗК– З.“ АД, гр.С. против Постановление на ЧСИ Я.Г., с което е отказано да бъдат намалени приетите по нейното изп.д.№ 20248710400242 разноски за възнаграждение на адвокат и пропорционалната й такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ. Ч.жалбоподател твърди, че единственото, което процесуалният представител на взискателя е направил, е да подаде молба за образуване на изпълнителното дело с оглед разпоредбата на чл.426, ал.2 от ГПК, според която взискателката посочва начина на изпълнение.

Делото не се отличавало с никаква правна и фактическа сложност и единственото, които се дължало, бил хонорар за адвокат за изготвянето на молба за образуване на изпълнително дело, чийто размер бил прекомерен и не съответствал на правната и фактическа сложност на делото. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени постановлението за приетите по делото разноски, със законните последици от това.

Взискателката - пълнолетната българска гражданка Д. К. А. от гр.С.З. възразява срещу направените в ч.жалба оплаквания. Счита, че тя е неоснователна и недоказана, че твърденията на ч.жалбоподател/застраховател/, че вземанията срещу него са гарантирано събираеми в кратък срок, не кореспондирали с поведението му. Изп.дело било образувано по издаден изпълнителен лист от 13.11.2023г. за присъдените разноски, че още в Исковата си молба тя била посочила своя банкова сметка, по която ответникът/длъжник/- застрахователя е можел да заплати дължимите 1 суми. И ако той е искал да се освободи от заплащането на такси и разноски по едно бъдещо изп.дело, бил имал възможност след влизане в сила на съдебното решение да заплати присъдените й суми. От което следвало, че липсата на активно извънсъдебно плащане от страна на ч.жалбоподател /длъжник/, насочено към доброволно изпълнение, закономерно било довело до образуване на изпълнително дело и свързаните с това разноски. Излага подробни фактически и правни съображения в тази насока.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ Я.Г., рег.№ 871, с район на действие ОС- Ст.Загора, в които се взема становище за неоснователност на направените в ч.жалба две отделни оплаквания, като се излагат съответните фактически и правни аргументи в тази насока.

След като се запозна с направените в ч.жалба оплаквания, със становищата на длъжницата и на ЧСИ, като взе предвид събраните по приложеното изп.дело материали и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, въззивният ОС- Ст.Загора счита следното :

Процесната ч.жалба и е подадена в законния срок по чл.436 от ГПК, от легитимирано лице/длъжник/, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, в изискуемата се писмена форма и е редовна от външна страна.

Разгледана по същество, тази ч.жалба на длъжника се явява основателна и доказана, поради следното :

Приложеното копие от изп.д.№ 20248710400242 е образувано по писмена Молба вх.№ 05860/20.08.2024г. от Д. К. А. от гр.С.З. срещу длъжника й „З.а.д. ОЗК – З.“- АД, гр.С. въз основа на изпълнителен лист от 13.08.2024г., издаден по приключеното т.д.№ 99/2021г. на ОС- Ст.Загора. С подадената молба взискателката Д. К. А. е поискала образуване на изпълнително дело срещу длъжника; изпращане на покана за доброволно изпълнение след проучване на имотното състояние и налагане на обезпечения. Във връзка с искането за разноски е представила договор за правна защита, от който е видно, че е заплатил на пълномощника си по изпълнението адв.З. от АКСт.Загора в брой сумата от 785 лв. за образуване и водене на това изпълнително дело. С Постановление от 21.08.2024г. ЧСИ Я.Г.- С.З. е приела направените разноски в размер на 1062, 53 лв. за възнаграждение на един адвокат- пълномощник по изп.дело. С молба от същата дата взискателката е поискала извършване на справка в БНБ за откритите банкови сметки на длъжника- застраховател. Поканата за доброволно изпълнение е изпратена от ЧСИ на 21.08.2024г. и е получена от длъжника на 22.08.2024г. С молба от 27.08.2024г. длъжникът е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е поискал ЧСИ да го намали до минимума от 200 лв.- само за депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело, тъй като реално не били извършвани никакви реални изпълнителни действия. С Постановление от 13.09.2024г. ЧСИ е отказал да намали тези разноски, като е приел, че те не надхвърлят размера, посочен в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения и съответно размерите по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

2

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин от правна страна следното :

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т.1 и т.2, каквито не са налице в процесния случай. Взискателката Д. К. А. е упражнила надлежно правото си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане. От представения договор за правна защита и съдействие се доказва такива разноски да са направени от нея действително, доколкото, с оглед съдържащото се в него отбелязване за извършено плащане в брой, тази част от пълномощното има характер на разписка, удостоверяваща реалното заплащане на уговорения и посочен адв.хонорар. В съответствие с посочената норма ЧСИ е възложил в тежест на длъжника /ч.жалбоподател/ заявените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение. Длъжникът „З.а.д. ОЗК – З.“- АД, гр.С. е възразил за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК намира приложение и в изпълнителния процес, като урежда право на длъжника да иска намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При основателност на релевираното от длъжника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК разноските за адвокатско възнаграждение се намаляват до размер не по- нисък от предвидения съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. минимум, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл.10 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от Наредбата. Преценката за правната и фактическа сложност на изп.дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото, съгласно императивните изисквания на ТР № 6/201 г. на ОСГТК на ВКС- С..

Изпълнителното дело в случая е образувано за принудително удовлетворяване на парично вземане на взискателката, съставляващо направени разноски. С оглед обема и естеството на предприетите по него изпълнителни действия то не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Спорното възнаграждение на упълномощения от взискателя адвокат е договорено, както за образуване на изпълнителното производство, така и за водене на изпълнителното дело. По делото няма данни длъжникът да е извършил плащане в срока, посочен в поканата му за доброволно изпълнение. Затова може да се приеме, че осъщественото от адвоката 3 представителство на взискателя се е изразило в сезиране на съдебния изпълнител с молба за принудително изпълнение с приложен към нея изпълнителен лист /л.1 от изп.дело/ и в писането на Становище вх.№ 06915/12.09.2024г. /л.15 от изп.дело/. Липсват по приложеното копие от висящото изп.дело данни процесуалният представител /адвокат/ на взискателката да е извършвал други действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземания по изпълнителното дело. Ето защо в полза на взискателя се дължи възнаграждение в размерите по чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата, а именно общо сумата от 400 лв.

В тази връзка напълно несъстоятелни са изложените в ч.жалба оплаквания относно това, че липсата на активно извънсъдебно плащане от страна на жалбоподателя, насочено към доброволно изпълнение, закономерно било довело до образуване на изпълнително дело, свързано с упълномощаване за образуването му и воденето му и ако той е искал да се освободи от заплащането на такси и разноски по изпълнителното дело, е имал възможност след влизане в сила на съдебното решение да заплати сумите.

Длъжникът може, но не е задължен да изпълни задължението си преди образуване на изпълнително дело против него. Не случайно законът му дава възможност и срок да стори това при образувано изпълнително дело с връчване на поканата за доброволно изпълнение. Съгласно чл.79, ал.1 от ГПК разноските са за сметка на длъжника, но не винаги, като в закона са предвидени изключения, както и възможност разноските на взискателя да бъдат намалявани при прекомерност, от което следва, че задължението длъжникът да поеме разноските по изпълнението не е санкция за това, че не е заплатил преди образуване на изпълнителното дело.

Във връзка с намаляването от ОС- Ст.Загора на адв. възнаграждение на пълномощника на взискателката от заплатените от нея 785 лв. на минимума от общо 400 лв., при връщане на делата обратно на ЧСИ тя следва съответно да преизчисли /пропорционално да намали/ и авансовите си такси от 930, 53 лв. по чл.26, б.“в“ от ТТР към ЗЧСИ, със законните последици от това.

С оглед на тези съображения обжалваното постановление, с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателката и на авансовите такси на ЧСИ следва да се отмени в частта над сумата от 400 лв. до платените 930, 53 лв., а делото следва да се върне на ЧСИ за съответното преизчисляване на неговата такса по чл.26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ.

Съгласно императивната норма на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК това въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от гореизложените мотиви и на осн. чл.435 и сл. от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Постановление от 13.09.2024г. по висящото изп.д.№ 4

20248710400242 по описа на ЧСИ Я.Г., рег.№ 871, с район на действие ОССт.Загора, с което е отказано намаляването на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателката Д. К. А. от гр.С.З. и намаляване на авансовата такса на ЧСИ по чл.26, б.“в“ от ТТР по ЗЧСИ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от взискателката Д. К. А. - ЕГН ********** от гр.С.З., *** адвокатско възнаграждение на пълномощника й - адв.Ж. З. от АК- Ст.Загора по висящото изп.д.№ 20248710400242, на 400 лв./четиристотин лева/.

ВРЪЩА делото обратно на ЧСИ Я.Г., рег.№ 871, с район на действие ОС- Ст.Загора за преизчисляване на таксата по чл.26, б.„в“ от ТТРЗЧСИ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5