Решение № 7362 от 04.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7362 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100501631 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №1631/2025 г по описа на СГС е образувано :

- по въззивна жалба на Столична община срещу решение №18293 от 10.10.2024 г постановено по гр.д.№66066/2023 г на СРС , 30 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.49 ЗЗД на Н. Г. Л. ЕГН ********** от гр.София : сумата от 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания / ; сумата от 2224,43 лева обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение и рехабилитация/ от счупване на ладиевидната кост на китката на лява ръка и изкълчване , навяхване и разтягане на дясното коляно от падане на 09.06.2023 г поради неравен /разбит/ тротоар в гр.София на ъгъла на ул.Университетски парк и ул.Акад.Борис С.ов ; ведно със законната лихва върху посочените обезщетения от 09.06.2023 г до окончателното им заплащане ; както и сумата от 1149,37 лева разноски пред СРС ;

- по въззивна жалба на Н. Г. Л. ЕГН ********** от гр.София срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която посоченият иск за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 3000 лева до предявения размер от 7775,57 лева ведно със законната лихва от 09.06.2023 г до окончателното му заплащане , както и Л. е осъдена да заплати на СО сумата от 76,53 лева разноски пред СРС ;

-по частна жалба на Н. Г. Л. ЕГН ********** от гр.София срещу определение №21853 от 19.05.2025 г по гр.д.№66066/2023 г на СРС , 30 състав , с което е оставена без уважение 1 материализираната във въззивната жалба молба за изменение на посоченото решение в частта за разноските , като същите се изчислят на база на пълния претендиран размер на адвокатско възнаграждение от 2000 лева .

Въззивникът СО излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .

Инцидентът е настъпил в частен имот и СО няма задължения за неговото поддържане .

Неправилно СРС не допуснал СТЕ , за да се установи собствеността на имота , в който се е намирал процесния тротоар . Ищецът носи доказателствената тежест да установи , че инцидентът е настъпил в общински имот .

Въззивникът Л. счита , че обезщетение за неимуществени вреди от 3000 лева е занижено . За настъпилите увреждания и претърпените болки и страдания трябва да се присъди по-голямо обезщетение за неимуществени вреди , като СРС не е изложил мотиви , защо присъжда само 3000 лева обезщетение . Възстановителният период от травмите е продължил повече от три месеца , като болките , страданията и неудобствата са били значителни .

Столична община е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на Л. . В отговора се съдържат аналогични доводи , като тези във въззивната жалба на СО .

Определеното обезщетение за неимуществени вреди не е занижено . Налице е съпричиняване от страна на ищеца , които е допринесъл за настъпване на уврежданията Л. е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на СО . СРС не е допуснал процесуални нарушения като не е допуснал СТЕ . Ответникът не е доказал възражението си , че не е собственик на имота , където е настъпил деликта . Пътищата и тротоарите са публична общинска собственост по § 7 ал.1 т.4,7 ЗМСМА и чл.8 ал.3 ЗП. Съгласно чл.30 ал.4 ЗП СО е отговорна за поддържането и ремонта на тротоарите към общинските пътища .Не е допустимо тротоар да е собственост на частно лице .

В частната си жалба Л. счита , че адвокатско възнаграждение от 2000 лева не е прекомерно с оглед броя и вида на предявените искове и тяхната фактическа и правна сложност.

В отговора на частната жалба СО счита , че определението на СРС по чл.248 ГПК е законосъобразно .

Въззивните жалби и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника СО на 14.10.2024 г и е обжалвано в срок на 23.10.2024 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

Решението на СРС няма данни да е връчено на въззивника Л. , поради което въззивната жалба от 13.11.2024 г е подадена в срок . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

Определението по чл.248 ГПК е връчено на Л. на 02.06.2025 г и е обжалвано в срок на 09.06.2025 г . Налице е правен интерес на жалбаподателя да обжалване на посоченото определение .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

2

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете /единият частично , а другият изцяло/ СРС е приел , че с показанията на св.Георги Ж. е доказано настъпването на процесния деликт - счупване на ладиевидната кост на китката на лява ръка и изкълчване , навяхване и разтягане на дясното коляно от падане на 09.06.2023 г поради неравен /разбит/ тротоар в гр.София на ъгъла на ул.Университетски парк и ул.Акад.Борис С.ов. Ищцата е представила медицинска документация и данни за заплащане на разходи за лечение и рехабилитация .

Съгласно приетата пред СРС СМЕ на вещото лице д-р М.М. /специалист по ортопедия и травматология/ по време на процесната травма на 09.06.2023г. Н. Г. Л. е получила следните травматични увреждания: счупване на ладиевидната кост на лявата китка, закрито; контузия на лявата лакътна област; навяхване и разтягане на други и неуточнени елементи на дясната колянна става. Според вещото лице уврежданията са получени при падане върху дланта при разгъната лакътна става. При падането колянната става се травмира при директна или индиректна травма от сили, водещи до отклонение навън или навътре на подбедрицата с режещ и ротационен характер. Този тип травматични увреждания могат да се получат и при препъване в разбити тротоарни плочки и падане на земята.

Непосредствено след травмата болките са били силни, като през следващите часове в резултат на нарастване на посттравматичния оток са ставали още по – силни. След имобилизацията постепенно са намалявали. Ищцата през периода на рехабилитация отново е имала болков синдром, свързан с преодоляване на контрактурите и възстановяване на мускулната сила и еластичност.

Според СРС Столична община като не е изпълнила задълженията си по поддръжка на тротоарната настилка от плочки в добро състояние – без да са начупени и подвижни .

Налице е протИ.правно поведение, което е извършено виновно от лице – служител на СО , чрез чието бездействие СО е допуснала деликта.

Според СРС Столична община не оборила презумпцията за виновност с представената в отговора на исковата молба извадка от кадастралната карта. Дали мястото на деликта попада или не попада в частен имот, а именно в имот с идентификатор № ***, може да се установи чрез съдебно-техническа експертиза каквато не бе ангажирана от ответника. СО не е установила невиновно поведение на служителите си, на които е възложено да следят за безопасността на настилката на тротоарите, собственост на Столична община.

Според СРС в случая са настъпили имуществени вреди за ищцата , която е представила заверени копия на платежни документи за извършени медицински услуги и закупени медицински материали в периода на лечението . Неимуществените вреди, настъпили за ищцата съобразно събраните гласни доказателства, във връзка с характера на нараняванията и заключението на вещото лице се определят като: претърпян стрес, тревожност, психическо 3 напрежение, безпокойство. Различните форми на обездвижване на тялото променили начина на жИ.т на ищцата за времето на лечението, което според представените болнични листове е продължило около четири месеца. Характера, интензитета и продължителността на болките и страданията обуславят справедлИ. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв

Решението на СРС е частично неправилно . За да бъде ангажирана отговорността на възложителя /ответника СО/ по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, протИ.правност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

В случая безспорно е налице - според показанията на св.Ж. , медицинската документация и СМЕ - падане и увреждане на ищцата , при което е настъпило счупване на ладиевидната кост на китката на лява ръка и изкълчване , навяхване и разтягане на дясното коляно .

Падането е станало на 09.06.2023 г поради неравен /разбит/ тротоар в гр.София на ъгъла на ул.Университетски парк и ул.Акад.Борис С.ов.

Съгласно чл.31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Според т.1 от ДР на ЗП път е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Тротоарът е част от пътя съгласно § 6 т.6 от ДР на ЗДвП, а съгласно нормата на §1,т.1 от ДР от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, общината е стопанин на пътя. Съгласно нормата на чл.167 ал.1, изр.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. В този смисъл частите от тротоара на мястото на инцидента е следвало да се поддържа от общината и тя следва да носи отговорността за причиняването на вреди от него . Бездействието е на служителите на СО да изпълнят своите задължения по чл. 167, ал.1 от ЗДвП за поддържане на тротоара като част от пътя – публична общинска собственост в изправно състояние - е протИ.правно. В този смисъл са определение №468 от 25.05.2018 г по гр.д.№943/18 г на ВКС , IV ГО и решение №9 от 02.02.2018 г по гр.д.

№1144/17 г на ВКС , III ГО .

Според приетата от настоящия съд съдебно-техническа експертиза мястото , на което е 4 паднала ищцата попада в имот с идентификатор № *** , който според данни от кадастъра е частна собственост . От въпросния имот е образуван УПИ III кв.140а за озеленяване , паркинг и за пешеходна алея към Зала „Христо Ботев“ , като части от имот с идентификатор № *** попадат и в ул.Акад.Борис С.ов и ул.Университетски парк, включително мястото на инцидента . Предвидено е бъдещо отчуждаване за процесния тротоар , но няма данни дали същото да е извършено . Според данни от Google Earth от 2015 г до 2024 г на място е имало спукани , липсващи и разбити плочки на тротоара. При оглед през 2025 г на място вече има изпълнен изцяло нов тротоар . Според действащия ЗРП от 2010 г на място е предвидено наличие на тротоар , като същият е необходим за придвижване на жителите на квартала до спирката . Имот с идентификатор № *** не е ограден , като на място никога не е имало ограда. Реално ЗРП от 2010 г е реализиран на място по отношение на тротоара .