Решение № 1129 от 23.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1129 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ***СЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110169176 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. С. С. с ЕГН: ********** и адрес:

************, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ срещу „К“ ЕООД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: *******************,с която се иска:

- да бъде прогласена нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане предвидена в договор за потребителски кредит от разстояние № ********* от 17.10.2023 г. и

-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева, частична претенция от пълния размер от 71.98 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит от разстояние № ********* от 17.10.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/19.04.2024 г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 17.10.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № *********. Страните са договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 400 лева, срокът за погасяване да е 15 дни. В посочения договор ***** е уговорил, че ГПР е в размер на 48,03%, а договорната лихва е в размер на 39,00% (или 6,50 лв.). В договора е уговорено, че В. С. дължи такса бързо разглеждане в размер на 71,98 лв.

Поддържа се, че клаузата, с която е уговореното заплащане на такса в размер на 71,98 лв., е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/.

Прави се позоваване на чл. 10, ал.1 ЗПК ***** може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Сочи се, че посочената такса не касае допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а се отнася за действия по усвояването и управлението на кредита, които са част от дейността на *** по предоставянето на кредита.

1

Излагат се доводи, че клаузата предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане е недействителна, искът с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД за връщане на заплатените суми, платени при начална липса на основание е основателен.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.

Не се спори, че е сключен процесния договор за кредит №********* при параметри на договора: общ размер на кредита: 400.00 лева, лихвен процент по кредита: 39.00%, годишен процент на разходите: 48.03%, лихва: 6.50 лева, такса експресно разглеждане: 71.98 лева, брой погасителни вноски: 1, дата на падеж: 01.11.2023 г., обща стойност на плащанията:

478.48 лева, срок на кредита: 15 дни.

Сочи се, че договорът е бил сключен на 17.10.2023г. на която дата е усвоена от ищеца заемната сума и е изплатен предсрочно на 19.10.2023г.преди настъпване на падежа на уговорената вноска и два дни след нейното усвояване. Ищецът е внесъл 478.48 лева, която сума е покрила изцяло главницата по договора в размер на 400 лева, лихви по кредита 0,87 лв. и 71,91лв такса експресно разглеждане като е надвнесъл сумата от 5.63 лв.

Твърди се, че на 18.04.2024г. ищецът получава от К ООД сумата в общ размер от 330,38 лв. като надвнесени суми по 5 броя кредити, измежду които е и настоящия договор, в т.ч. и събраната по такса експресно разглеждане в размер на77.61 лв., като за направения превод ищецът е бил известен с СМС съобщение и с имейл.

Поддържа се, че в конкретния случай твърденията на ищеца не сочат на защитим чрез установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, понеже осъдителната претенция на ищеца е погасена с плащане от ответника, което обстоятелство е възникнало преди връчване на исковата молба по настоящето дело на ответника.

В съдебно заседание е прието направеното изменение на размера на осъдителния иск като се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 77.61 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит от разстояние № ********* от 17.10.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/19.04.2024 г./ до окончателното й изплащане.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ********* от 17.10.2023 г Установява се от приложените по делото писмени доказателства, че между страните е сключен процесния договор за кредит на 17.10.2023 г., по силата на който е отпуснат заем в размер на 400 лева, усвоен от ищеца при следните параметри: о бщ размер на кредита: 400.00 лева; лихвен процент по кредита: 39.00%; годишен процент на разходите: 48.03%; лихва: 6.50 лева; такса експресно разглеждане: 71.98 лева; брой погасителни вноски: 1; дата на падеж: 01.11.2023 г; обща стойност на плащанията: 478.48 лева; срок на кредита: 15 дни

Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски договори.

В индивидуалния договор за кредит е посочено, че ГПР не включва разходите, които Кполучателят заплаща в резултат на неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за допълнителните незадължителни услуги, предоставени на Кполучателя по негово искане.

Касателно таксата за експресно разглеждане е дадена дефиниция, че е индивидуално договорена и приета за разумна от страните, такса за предоставяне на допълнителна, 2 незадължителна услуга, по искане на Кполучателя, за експресно разглеждане от *** на Искането за отпускане на Кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на Кполучателя, в срок до 20 (двадесет) минути от постъпването му при ***, ако искането за кредит е постъпило в работен ден от 09.00ч. до 18.00 ч. Ако е постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в първия следващ работен ден.

Съгласно изготвения погасителен план към договора Кполучателят дължи на падежна дата 01.11.2023г . сумата от 478.48 лева, от които 400 лева- главница, 6.50 лева- лихва и 71.98 лева- такса.

Видно от приложената разписка №***********/17.10.2023 г. В. С. С. е получил от „К“ ООД сумата от 400 лева.

Видно от приложената разписка №*****************/19.10.2023 г. В. С. С. е заплатил в полза на „К“ ООД сумата от 478.48 лева с основание „предсрочно погасяване на кредит“.

Видно от разписка за извършено плащане №*************/18.04.2024 г. В. С. С. е получил от „К“ ООД сумата от 330.38 лева- “връщане на надвнесена сума по кредит **************** ************** ********* ************ ************”.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 5 ЗПФУР за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите. В чл. 143, т. 5 от ЗЗП е установено, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Начислената в договора такса за експресно разглеждане е свързана с усвояване и управляване на кредита и е начислена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Правната норма на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК установява забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което начисляването на такава в противоречие със закона и е недължима от ответника. Неравноправността на клаузите в посочената хипотеза представлява частен случай на противоречие с добрите нрави, а като допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че размерът е несъвместим и с ***ткия срок за погасяване на задължението за връщане на заетата сума от 15 дни. Затова такива такси са неоснователно начислени в тежест на ищеца като част от платените от него за погасяване кредита суми.

Таксите за тези услуги, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, представлява възнаграждение за извършена от *** конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали ***** е изпълнил насрещното си задължение - да извърши дейността или да предостави услугата, като освен това както възнаграждението за това е следвало да се включи в ГПР, а в случая това видно от правилото посочено в общите условия не е сторено.

В случая в т.4 и т. 13 от ОУ само формално са уговорени такси, а СРС намира, че фактически се дължи не такса, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на ***. Таксата за бързо разглеждане е включена изначално в преддогвоорната информация по ч л . 18, ал.1, т. 1 от ЗПФУР. За съда е неясно как Кполучателя би могъл да избегне заплащането на тази такса в рамките на автоматизирания процес чрез електронната система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика за отпускане на кредита. Налага се извода, че таксата за т.н. „услуга“ не е нито допълнителна нито незадължителна. Напротив, във всички случаи вземането за тази такса ще възникне в сферата на ***. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се 3 заплаща, заедно с общата дължима сума по кредита.

Фактически не се касае за такса за извършване на допълнителна услуга, а за вземане, което се плаща заедно с вноската за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за ***, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за ***. След като тази такса е нищожна, тя не се дължи от ответника.

След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и тази такса за експресно разглеждане, която е сигурна печалба за ***. Следователно годишният лихвен процент няма да е 48.03 % както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането в размер на 71.98 лева- такса за бързо разглеждане. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.

Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 71.98 лева.

Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването й размера на ГПР става 1487 %, съобразно изчисление на съда с calculator.bg по реда на чл. 162 ГПК, надвишаващ законовия максимум- пет пъти размера на законната лихва- 68.20 %/ към месец ноември 2013 г. законната лихва е 10 % + основния лихвен процент на БНБ -3.64 %/, а имено представлява близо сто и девет пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.

В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе казано и грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата стойност.