Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 381 от 26.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 369/2023
Вид
Решение № 381
Подписан
26.06.2023
В сила
26.06.2023
Състав
Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Миглена Йовкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 533 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 586, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 - чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 - чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 - чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 - чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 - чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 - чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 - чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 - чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 - чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 - чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 - чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 177, ал. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 181 · Закон за устройство на територията
  • чл. 181, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • § 5 · Закон за устройство на територията
  • § 5, т. 46 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Благоевград, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря А. Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20231200500369 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба подадена от Е. З. К. и С. Г. К. против решение № 901661/1.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1234 по описа за 2014 г. на РС-Сандански.

Жалбоподателите сочат, че не са доволни от решението. Считат, че за ищцата липсва правен интерес от същото, тъй като имуществената сфера на ищцата не се променя. Според тях с уважаване на отрицателния установителен иск не се признава претендирани от ищцата права, поради което е недопустим и не е следвало да се разгледа.

Сочат, че РС не се е съобразил с представения от тях акт за приемане на конструкцията от 04.08.20009 г. обр. 14, като не се подкрепя съображението на съда, че е неистински документ, който е използван от праводателя на К.и - О.Б., видно от присъдата, тъй като Б. е осъден за използването на неистински акт образец 16, а не за представения по настоящото гражданско дело акт образец 14. На представения акт обр. 14 не е открито производство по чл. 193 ГПК досежно истинността му, поради 1 което с него се установява, че към момента на съставянето му сградата е била завършена в състояние „Груб строеж“.

Изтъкват, че решението по гр.д № 131/2015 г. по описа на РССандански няма доказателствена сила спрямо тях, тъй като те на са били страна в производството. Затова според тях ищцата е следвало в настоящото производство да докаже, че правото на строеж е прекратено поради нереализирането му в срок, което обаче ищцата не е сторила.

Ищцата основава исковете си на чл. 92 от ЗСоб., но като твърди, че към момента на прехвърляне на собствеността процесните имоти не са съществувавли, то с нейните аргументи следва да се счете, че в настоящия поцес няма годен предмет.

Изтъква и че РС не е съобразил задължителанта доказателтвена сила по см. на чл. 179 от ГПК на нотариален акт № 106/2008 г. с който Б. е придобил 100 % от собствеността на процесните имоти, които е продал.Затова сочат, че РС е следвало да отхъврли предявените искове.

Въззиваемата оспорва жалбата. Сочи, че ответниците черпят права от суперфициарния собственик, а спрямо него е постановено влязло в сила СР, с което е прието, че учреденото му право на строеж до размера на А. Д. от 1/10 ид.ч. е погасено по давност, поради което К.и като трети лица не могат да имат повече права от правата на суперфициарният собственик от когото черпят правата си.

По отношение на акт обр. 14 сочи, че в Присъдата е прието, че подписите на посочените две от подписалите акта три лица, а именнно подписите на Л.А. и инж. Р.Р. не са на тях. С оглед присъдата и предвид чл.

300 от ГПК не е трябвало да се открива производство по чл. 193 от ГПК.

Счита, че няма правна логика за оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на нотариалния акт, с който е учредена суперфицията.

От обстоятелствата в удостоверението изх. № 94-00-5097/10.7.2013 г. следвал правния извод, че ОА П. не е констатирала с протокол завършването на грубия строеж , на който и да е обект в УПИ-то.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес, в срок, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт.

Атакуваното решение е валидно, тъй като е постановено при спазване 2 на писмената форма, от надлежен състав на съд, който го е подписал .

Решението е допустимо.

С атакуваното решение е признато за установено, че ответниците Е. и С. К.и не са собственици върху 1/10 ид.ч. от следните недвижими имоти:

Ответникът Е. К. върху 1/10 ид.ч. от апартамент 3Б, с идентификатор ***., ведно с гараж 2, мазе 19 и с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ-то, а ответницата С. К. върху 1/10 ид.ч. от от апартамент 4А, с идентификатор ***, ведно с гараж 1, мазе 17 и с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ-то.

Със същото решение е признато за установено по отношение на ответниците Е. и С. К.и, че собственик до размера на 1/10 ид. ч. от тези имоти е А. Д. Д..

Постановеното решение БлОС счита за допустимо. Възможността за едновременно предявяване на положителен и отрицателен иск за собсвеност е прието с т. 2Б от ТР№ 4/14.3.2016 г. по т.д. 4/2014 г. на ВКС, тъй като исковете имат различно основание/предмет на делото. При положителния установителен иск за собственост това е правото на собственост на ищеца, а при отрицателния - е правото на собственост на ответника. Различният предмет на тези искове, обуславя различен предмет на доказване, като различни са и обективните предели на силата на пресъдено нещо /при положителния СПН се формира относно съществуването на правото на собственост на ищеца на посоченотото от него основание, докато СПН на решението по отрицателния установителен иск има по-широки обективни предели и друг предмет – обхваща всички основания на придобИ.е правото на собственост от ответника./ В идентична на настоящата хипотеза ВКС в определение № 96/16.3.21 г. по гр.д 3758/20 г. е приел, че процесът е валидно учреден и за съда е възникнало задължение да се произнесе по обективно съединените искове /положителен установителен и отрицателен установителен за собственост за един и същ обект/. За такова разрешение в подобни хипотези е опр. 184/16.8.2022 г. на ВКС по ч.гр. № 296/22 г.

/хипотеза на съединен ревандикационен иск иск с отрицателен иск за 3 собственост/; Р. 50037/29.3.23 г. на ВКС по гр.д. № 2691/22 г./хипотеза на съединен иск за делба с отрицателен установителен иск за собственост/ и др.

Поради изложеното БлОС счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по допустими искове, като не споделя за недопустимост на отрицателния установителен иск, съображението на жалбоподателите, че не се променяла правната сфера на ищеца.

От събраните по делото доказателства БлОС приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 14.10.2009 г. О.Б. и съпругата му В. Б.а продават недвижими имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност - с нотариален акт № 25/2009 г. продават на Е. З. К. апартамент 3Б, с идентификатор ***., ведно с гараж 2, мазе 19 и с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ-то, а с нотариален акт № 26/2009 г. продават на С. К. апартамент 4А, с идентификатор ***, ведно с гараж 1, мазе 17 и с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ-то.

Не се спори, че на О.Б. - праводателя на К.и - на 10.5.2008 г. с нотариален акт № 106/2008 г. му е учредено правото на строеж измежду които учредители е и ищцата по настоящото дело - А. Д., която притежава 1/10 ид.ч. от собствеността на имота, върху който е учредена суперфицията.

Видно от писмо изх. № 94-00-5097/10.7.2013 г., изд. от зам. кмета по ТСУС и ОР при Община П. до ищцата, че в деловодството на Общинската администрация не е депозирана молба и не е издавано удостоверение за степен на завършеност на основание чл. 181, ал. 2 от ЗУТ за обект описан в разрешение за строеж № 78/5.3.2008г., находящ се в УПИ 11, кв. 154, по плана на град П..

Ответниците представят акт за приемане на конструкцията от 04.08.20009 г. обр. 14, подписан от инж. Р.Р., И. А. и инф Л.А., като ищцата представя писмена декларация от инж. Р.Р., в която той прави изявление, че не е подписвал акта.

От свидетелските показания се установява, че апартаментите са били изградени до етап груб строеж.

4

Св. Танев, който познава ответниците от около 2009 г. по повод закупуване на апартамент в процесната сграда, сочи, че той също е закупил апартамент в сградата през 2010 -2011 г., като когато е ходил да разглежда жилищата, за да закупи апартамента си ответниците са били там; те са били първи в сградата. Св. Л., също познава ответниците от 2009 г., защото и той има апартамент в сградата, за която се спори, като тогава сградата сочи, че е била завършена, имала е покрив, вход, като ответниците всеки ден са там и са постоянно в апартамента си.

В хода на настоящото дело с влязло в сила през 2020 г. решение по друго гр.д. – гр.д. 131/2015 г. по описа на РС-Сандански - е признато за установено по предявен иск от А. Д. против О.В. Б. , че 1/10 от учреденото в полза на О.В. Б. право на строеж с нотариален акт № 106/2008 г. е погасено по давност в полза на А. Д., като неупражнено в продължение на пет години.

Влязлото в сила решение не формира сила на пресъдено нещо по отношение на ответниците по настоящия иск, защото те не са страни по приключилото производство. Според чл. 298, ал. 1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни. Неприложима е за процесния случай нормата на чл. 298, ал. 2 ГПК според която влязлото в сила решение има действие и за правоприемниците на страните, тъй като основанието на придобИ.е на собствеността на ответниците по настоящото дело е осъществено преди завеждане на иска от А. Д. против О.Б. по приключилото дело. То е образувано в хода на настоящото производство, което е било спрямо до приключването му. /За приложното поле на чл. 298, ал. 2 ГПК изрично по въпроса се е произнесъл ВКС с Решение № 120 от 17.11.2017 г. по гр. д. № 376/2017 г., II г. о., според който разпоредбата визира правоприемство, което е настъпило след като силата на пресъдено нещо е вече възникнала. Правоприемници, придобили спорното право в течение на висящ процес, са обвързани от силата на пресъдено нещо при условията на чл. 226, ал. 3 ГПК. Ако правоприемството в спорното право е осъществено преди да започне процеса срещу праводателя, то правоприемникът, който е следвало да участва в процеса, но не е бил конституиран, не може да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решението срещу праводателя му./ Затова според настоящият състав, влязлото в сила решение за погасеното право на давност на суперфициаря е непротивопоставимо на 5 ответниците по настоящото дело. То не е основание да се приеме, че към момента на продажбите правото на праводателя им О.Б. на суперфиция е погасено по давност, за да се сподели тезата на ищцата, че им са прехвърлени права, които праводателят им не е имал.

Позоването в исковата молба, по която е образувано настоящото дело за погасяване правото на строеж на суперфициаря е недопустимо.

Според чл. 67от ЗСоб. Правото да се построи сграда върху чужда земя (чл.

63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.

Във връзка с тълкуването и прилагане на чл. 67 от ЗСоб. и чл. 120 ЗЗД са дадени разяснения в ТР № 1 от 4 .5.2012 г. на ВКС по т.д 1/11 г. , на ОСГК. Приема се, че срокът по чл. 67 от ЗСоб. изрично е посочен от закона за давностен, макар с изтичането му да се погасява самото субектино право, за да може в отношенията между собственика на земята и титуляра на правото на строеж да намерят приложение разпоредбите уреждащи института на погасителната давност – чл. 110 – чл. 120 ЗЗД. От определянето му като давностен, следва, че неспазването му не води автоматично до погасяване на правото на строеж и съдът не може служебно да приложи давността, както и че по аргумент от чл 118 ЗЗД собственикът на земята не може да се позове на давността след като правото на строеж е реализирано. Затова непротиворечиво се приема в съдебната практика, че възражение за изтекла погасителна давност след реализиране на правото на строеж е недопустимо.

Погасяването му по давност е мислимо като правна последица само когато приобретателя има задължението да изгради вещта, а не след като го е реализирал.

По настоящото дело от свидетелските показания категорично се установява, че правото на строеж е реализирано.

Самата ищца в исковата молба сочи, че „Въпреки спирането, изпълнителят О.Б. е продължил незаконното изграждане на сградите -…“, както и че „… на място в отклонение от проекта, е изградена пететажна сграда, в която терасовидният етаж е оформен като четвърти жилищен при секция А и височината на сградата е увеличена с един етаж. При секция Б също не е изпълнен терасовидиня етаж. Изпълнени са и тераси, с които по одобрения проект липсва. ...“