Решение № 900 от 31.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 900 гр. Варна, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100501424 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 10438/16.04.2024г. по регистратурата на СИС при ВРС подадена от „И.“ ЕООД, ЕИК ..... срещу разпореждане от 22.03.2024г. на държавен съдебен изпълнител по изп.дело № 4067/2024г. по описа на СИС при ВРС /образувано от изп.дело № 1385/2020г. по описа на ЧСИ С. Д../, с което съдебният изпълнител е „отказал да продължи изпълнителното производство“.

Жалбоподателят счита отказът на ДСИ да продължи да извършва изпълнителни действия за неоснователен. Позовава се на влязлото в сила на 30.11.2023г. решение по т.д.№ 625/2021г. по описа на ВОС, с което е прието за установено, че вземането за сумата предмет на първоначално образуваното изп.дело № 1385/2020г. по описа на ЧСИ С. Д.. с взискател „П....“ ЕООД принадлежи на „И.“ ЕООД, поради което съдебният изпълнител следва да предприеме последващи действия по образуваното пред него изпълнително дело като разпореди събраната сума да бъде платена в полза на легитимирания кредитор на вземането – жалбоподателя. Моли отказът да бъде отменен.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, считано от уведомяване на жалбоподателя за обжалвания съдебен акт.

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК писмени възражения срещу жалбата е депозирал взискателят „П....“ ЕООД, чрез процесуалния си представител. Счита жалбата за процесуално недопустима като подадена от лице, което няма качеството на страна по 1 изпълнението. Счита за недопустимо и искането на жалбоподателя съдът да укаже на съдебния изпълнител на кого да бъде изплатена събраната по изпълнителното дело сума.

Писмено възражение е депозирано и от взискателя „А.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, в който заявява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата на „И.“ ЕООД по съображения аналогични на тези изложени от „П....“ ЕООД.

Становище по жалбата е депозирал и длъжникът по изпълнението „Е......“ АД, чрез процесуалния си представител. Счита жалбата за допустима и основателна. Посочва, че въз основа на предприети изпълнителни действия по първоначално образуваното изп.дело при ЧСИ С. Д.. с взискател „П....“ ЕООД сумата по изпълнението е събрана, но все още не е платена в полза на взискателя, което уврежда интересите на длъжника, доколкото до окончателното плащане върху вземането се начислява законна лихва. Счита, че в правомощията на съдебния изпълнител е да прецени легитимацията на страните в изпълнителното производство в това число тази на взискателя, поради което намира бездействието му да продължи да извършва изпълнителни действия за незаконосъобразно.

Моли отказът на съдебния изпълнител да продължи да извършва действия по изп.дело № 4067/2024г. по описа на СИС при ВРС да бъде отменен. Прави искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Държавният съдебен изпълнител в изложени мотиви по обжалваното действие, счита жалбата за неоснователна. Позовава се на това, че взискателите по изп.дело № 1385/2020г. по описа на ЧСИ С. Д.. са двама – „П....“ ЕООД и „А.“ ЕООД, а след отводът на ЧСИ, искане за продължаване на действията по изпълнителното дело от ДСИ е направил само взискателят „П....“ ЕООД, т. е не е била налице единна воля от всички взискатели за изпращане на изп.дело на ДСИ. По тази причина ДСИ е постановил обжалвания акт, с който е отказал да продължи изпълнителното производство и е разпоредил изп.дело № 1385/2020г. да бъде върнато на ЧСИ С. Д...

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № 20207180401385 по описа на ЧСИ С. Д.., рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 03.12.2020г. по молба на „П....“ ЕООД срещу длъжника „Е......“ АД въз основа на изпълнителен лист № 9162/21.11.2018г. издаден в полза на „К...“ ЕООД по гр.д.№ 9783/2014г. по описа на ВРС. Взискателят „П....“ ЕООД се позовава на сключен на 21.10.2014г. с „К...“ ЕООД договор за цесия на вземането предмет на изпълнителния лист.

С молба от 14.07.2023г. „А.“ ЕООД е сезирал ЧСИ С. Д.. по изп.дело № 1385/2020г. с искане за конституирането му като взискател в производството за вземания както следва: за присъдените с изпълнителния лист № 9162/21.11.2018г. разноски в размер на 529,64 лева и 709,93 лева, които посочва че са били цедирани с договор от 29.06.2018г. от „К...“ ЕООД полза на „..“ ЕООД, а той пък ги е прехвърлил в полза на „А.“ ЕООД с договор за цесия от 03.01.2021г.

2

С разпореждане от 02.08.2023г. ЧСИ по изп.дело № 1385/2020г. е конституирал като взискател по делото „А.“ ЕООД за вземанията му за разноски по изпълнителния лист.

С молби от 04.10.2023г., от 21.12.2023г. и от 23.02.2024г. „И.“ ЕООД е сезирал ЧСИ С. Д.. по изп.дело № 1385/2020г. с искане за конституирането му като взискател по изпълнителното дело за вземането в размер на 1996,74 лева ведно със законната лихва, по отношение на което с влязло в законна сила решение постановено по т.д.№ 625/2021г. по описа на ВОС е установено, че принадлежи на „И.“ ЕООД /въз основа на договор за цесия сключен между него и „К...“ ЕООД/, а не на взискателя по изпълнението „П....“ ЕООД.

С разпореждане обективирано в протокол от 03.01.2024г. по изп.дело № 1385/2020г. по описа на ЧСИ С. Д.. последната си е направила отвод по делото.

С молба „И.“ ЕООД, позовавайки се на качеството на взискател по изпълнителното дело е сезирал ЧСИ С. Д.. с искане с оглед отвода й, да изпрати изп.дело № 1385/2020г. за продължаване на действията на СИС при ВРС, което е сторено с разпореждане на съдебния изпълнител от 13.03.2024г. Молба до съдебния изпълнител с идентично съдържание, а именно за прехвърляне на изпълнителното дело и за продължаване на изпълнителните действия от ДСИ към СИС при ВРС е депозирал още „П....“ ЕООД /на 01.04.2024г./.

Изпратеното на СИС при ВРС изп.дело № 1385/2020г. е разпределено чрез ЕИСС на държавен съдебен изпълнител, при когото е образувано в изп.дело № 4067/2024г.

С обжалваното разпореждане от 22.03.2024г. държавният съдебен изпълнител е „отказал да продължи изпълнителното производство.

Съвкупният анализът на писмените доказателства и установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Подадената жалба срещу действия на държавен съдебен изпълнител при СИС към РС-Варна е от „И.“ ЕООД, по отношение на който с влязло в законна сила решение по т.д.№ 625/2021г. по описа на ВОС е признато качеството на кредитор – титуляр на вземане в размер на 1996,74 лева, ведно със законната лихва считано от 28.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане му е било прехвърлено от „К...“ ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014г. и за което вземане е издаден изпълнителен лист на 21.11.2018г. по гр.д.№ 9783/2014г. на ВРС, 43-ти състав. Решението е постановено при участието и на „П....“ ЕООД в качеството на ответник, който едновременно с това е и взискател по изп.дело № 1385/2020г. по описа на ЧСИ С. Д.., образувано след изпращането му в СИС при ВРС в изп.дело № 4067/2024г. въз основа на изпълнителния лист предмет на съдебното произнасяне.

Следователно на основание чл.298 от ГПК „П....“ ЕООД, като страна в съдебното производство, се явява обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебния акт по т.д.№ 625/2021г. по описа на ВОС, респективно на основание чл.297 от ГПК решението е задължително и за съдебния изпълнител, който изпълнява въз основа на издадения изпълнителен лист предмет на съдебното произнасяне. Горното обуславя извод, че по силата на влязлото в законна сила решение, кредитор на вземането по изпълнителния лист от 3

21.11.2018г. издаден по гр.д.№ 9783/2014г. по описа на ВРС, респективно легитимиран взискател по изп.дело № 4067/2024г., по отношение на вземането, което е било заявено за събиране от „П....“ ЕООД, е „И.“ ЕООД.

Действително до момента на отвода на ЧСИ С. Д.. /03.01.2024г./, няма произнасяне по молбите на жалбоподателя „И.“ ЕООД да бъде конституиран с нарочен акт като взискател по изпълнителното дело, но бездействието на съдебния изпълнител да стори това, не променя процесуалното качество на дружеството на взискател за вземането и този пропуск следва да бъде отстранен от съдебният изпълнител по изп.дело № 4067/2024г., пред който делото е висящо. В този смисъл неоснователни са аргументите на ДСИ при СИС към ВРС в обжалвания акт, че поради неконституирането на „И.“ ЕООД като взискател, дружеството не се явява легитимирано да иска продължаване на изпълнителните действия. Неоснователни са и допълнителните аргументите на ДСИ при СИС към ВРС, дадени в писмените му обяснения към жалбата, че липсвала заявена воля от присъединения взискател „А.“ ЕООД за продължаване на изпълнителните действия от ДСИ. Заявена воля в този смисъл е направил както първоначалния взискател „П....“ ЕООД, така и летигимираният понастоящем по силата на съдебно решение взискател „И.“ ЕООД, което е достатъчно основание при отвод на ЧСИ изпълнителното производство да продължи при ДСИ.

С молбите от 04.10.2023г., от 21.12.2023г. и от 23.02.2024г. освен с искане за конституирането му като взискател „И.“ ЕООД е сезирал съдебния изпълнител и с искане за извършване на плащане на дължимото парично вземане в негова полза, респективно за извършване на разпределение, при недостатъчност на събраните средства за удовлетворяване на вземанията на всички кредитори /и това на присъединения взискател “А.“ ЕООД/. По тези искания, както и по всички останали процесуалния действия, които обезпечават изпълнението на вземането на кредитора „И.“ ЕООД, компетентен е съдебният изпълнител, пред който изп.дело е висящо, в случая съдебният изпълнител по изп.дело № 4067/2024г. по описа на СИС при ВРС, поради което отказът му „да продължи изпълнителното производство“, т.е да извършва изпълнителни действия, обективиран в обжалваното разпореждане от 22.03.2024г. се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Нещо повече, в разпореждането си от 13.03.2024г. първоначалният съдебен изпълнител С. Д.. изрично е указала на държавния съдебен изпълнител, при когото изпраща делото за продължаване на изпълнителните действия, че при нея е постъпила сума за погасяване на вземането на взискателя, като същата може и следва да бъде преведена на настоящият съдебен изпълнител по изп.дело № 4067/2024г. по описа на СИС при ВРС по посочена от него сметка, с цел изплащане на легитимиращият се взискател и приключване на изпълнението.

Длъжникът по изпълнението „Е......“ АД е направил искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, но с оглед заявената процесуална позиция, такива не му се следват. Право на съдебно-деловодни разноски по жалба има насрещната страна заявила становище за неоснователността й, когато жалбата бъде приета за 4 такава при проведения съдебен инстанционен контрол. В случая заявените становища от длъжника и от взискателя по изпълнението за незаконосъобразност на обжалваният отказ на съдебния изпълнител съвпадат, поради което не е налице основание за възлагане върху жалбоподателя на отговорността за разноски на длъжника.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, на основание чл.435, ал.1, т.1 от ГПК по жалба с вх. № 10438/16.04.2024г. по регистратурата на СИС при ВРС подадена от „И.“ ЕООД, ЕИК ..... отказът на държавен съдебен изпълнител обективиран в разпореждане от 22.03.2024г. по изп.дело № 4067/2024г. по описа на СИС при ВРС /образувано от изп.дело № 1385/2020г. по описа на ЧСИ С. Д../ „да продължи изпълнителното производство“.

ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител при СИС към ВРС за продължаване и приключване на принудителното изпълнение по същото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________