Решение № 28 от 06.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Паолина Б. Кирилова в присъствието на прокурора Л. Т. М. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600798 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от подсъдимия А. И. И., чрез защитника му а. Б. от САК против Присъда, постановена на 05.12.2022 год. по НОХД № 597/2021 г. по описа на РС - С.. С атакуваната присъда подсъдимият А. И. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал.3, предл. първо, във вр. с ал. 1, предл. първо от НК, за това, че: На 30.08.2020 год. в гр. С. на ул. „Н.

Н.“ се е заканил с убийство на И. Й. К. и това заканване е възбудило основателен страх у И. Й. К. за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното му наказание за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Районен съд - С. е осъдил подсъдимия А. И. И. на основание чл. 189, ал.

3 от НПК да заплати на частния обвинител И. Й. К. сумата 800 /осемстотин/ лв., представляваща направените от него разноски в съдебното производство за платено адвокатско възнаграждение на повереника му съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

По делото е постъпила в срок въззивна жалба срещу присъдата от а. Б., защитник на подсъдимия А. И., в която сочи, че обжалва присъдата, тъй като същата е неправилна и незаконосъобразна, като посочва, че подробни мотиви 1 ще изложи след изготвяне на мотивите по делото. С допълнение към въззивната жалба, депозирано след изготвяне на мотивите по делото, адв. Б. подробно е изложил възраженията си, като сочи, че намира обжалваната присъда за незаконосъобразна, немотивирана и необоснована, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и иска същата да бъде отменена. Защитникът сочи, че в хода на проведеното по делото съдебно следствие не са били събрани достатъчно преки и косвени доказателства и доказателствени средства, които в своята съвкупност да водят до несъмнения извод, че именно подзащитният му А. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3 от НК. Адв. Б. сочи, че неправилно съдът не е кредитирал обясненията на подс. И. в тяхната цялост. Намира, че думите „ще ти е тихо на Р., ще почиваш на Р.“ не са в състояние да възбудят основателен страх за осъществяването на възприетите като закани вербални нападки. На следващо място защитникът твърди, че били обсъдени от съда показанията на всички разпитани по делото свидетели, но недоумение будело обстоятелството, че са кредитирани изцяло и напълно тези на свидетелите от страна на подалия сигнала пострадал И. К., а свидетелите на насрещната страна от ромско малцинство се коментират и кредитират от съда частично и фрагментарно. Адв. Б. излага аргументи в насока, че показанията на разпитаните свидетели полицейски служители, в частност на свид. Я. Д., също са обсъдени тенденциозно от съда. Като порок на постановената присъда защитникът сочи и обстоятелството, че по делото не била изготвена съдебно-психиатрична и психологична експертиза на свид.

И. К. за това дали естеството на заканите е възможно да възбуди основателен страх от осъществяването им, което също сочи на недоказаност на престъплението, за което е признат за виновен подзащитния му И.. Адв. Б. иска въззивният съд да оправдае изцяло подзащитния му по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Алтернативно моли съдът да върне делото за разглеждане от друг състав на РС – С..

По отношение на депозираната въззивна жалба е постъпило възражение от а. Т., като повереник на частния обвинител И. К.. Повереникът сочи, че доводите изложени от защитника на подсъдимия са неоснователни и некореспондиращи със събраните по делото доказателства. С оглед на това свое становище адв. Т. моли въззивният съд да остави жалбата без уважение и да потвърди присъдата на РС - С..

В хода на съдебните прения във въззивното производство представителят на Окръжна прокуратура – С. заявява, че счита жалбата е неоснователна. Излага становище, че решението на РС-С., с което А. И. е признат за виновен за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК е правилно и обосновано. Сочи, че определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от три години, е съобразено с тежестта на деянието. Намира, че извършването на престъплението по чл.144, ал.3 НК от подс. А. И. е доказано по безспорен и категоричен начин, а също е съобразено и с личността на подсъдимия. Счита, че така определеното наказание ще осигури превенция и превъзпитание на подсъдимия.

2

Повереникът на частния обвинител – адв. Т. моли за постановяване на решение, с което да бъде потвърдена пъроинстанционната присъда. Сочи, че е извършен анализ на доказателствата от страна на първоинстанционния съд, който е правилен и е установена виновността на подсъдимия, както и осъществяването на самото деяние. Споделя становището на прокурора по отношение на наказанието, като също го намирам за адекватно. Моли за потвърждаване на първоинстаннционната присъда, като правилна и законосъобразна, и да бъдат присъдени разноски на доверителя му и за настоящата инстанция.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адв. Б. поддържа въззивната жалба, като акцентира единствено на това, че без назначаване на психологична или психиатрична експертиза съдът е възприел, че е възбуден страх у пострадалия И. К. и само въз основа на това е възприел извод за съставомерността на деянието. Изразява мнение, че съдът няма знания и умения и не може да възприеме лично, при разпита на свидетеля, дали към онзи момент е било възможно да е възбуден основателен страх у него. Посочва, че единствено е ставало дума за междусъседски ежби, които са били придружени с нецензурни думи, но не и с такива, от естеството на които да се възбуди страх за реализирането на заканата, като подсъдимият е бил на повече от 15 метра и не е носел оръжие у себе си. Моли подзащитният му А. И. да бъде признат за невиновен и да бъде отменена присъдата на първоинстанционния съд.

В последната си дума подсъдимият А. И. моли да бъде оправдан.

Софийски окръжен съд, след като съобрази изложените от страните доводи и провери служебно изцяло правилността на постановената от първоинстанционният съд присъда, намира за установено следното:

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, като е намерил за установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. РС – С..съгласно правилата на наказателния процес, подробно е обсъдил събраните в хода на съдебното следствие свидетелски показания, обърнал е внимание на всеки един детайл и наличие на противоречие между твърденията, изложени от различните свидетелите и мотивирано е извел изводите са защо едни показания или части от тях кредитира с доверие, а други не.

Така при собствена преценка на събраните по делото доказателства настоящият състав на въззивния съд, намира за установено следното от фактическа страна:

Към м. август 2020 г. подсъдимият А. И. и съжителстващата с него на съпружески начала свидетелка Т. М. живеели от няколко години в къща на адрес гр. С., ул. „Н. Н.“ № *. В отсрещната къща на адрес гр. С., ул. „Н. Н.“ № * живеели свидетелят И. К. и съпругата му - свидетелката Д. П. - К. заедно с двете им деца, като там живеели и бащата на И. К. - свидетелят Й. К., а така също и съпругата на чичо му - свидетелката Р. К.. Свидетелят И. К. живеел в 3 къщата през почивните дни - от петък до неделя, а през работните дни от седмицата живеел в гр. София. Дъщерята на св. Р. К. - първа братовчедка на св. И. К., живеела на съпружески начала със св. С. Б. и те посещавали къщата, когато оставяли детето си при баба му по майчина линия. Между подсъдимия И. и св. К. имало конфликти по повод силно звучаща музика от дома на подсъдимия, във връзка, с което св. К. често сигнализирал полицията в гр. С..

На 30.08.2020 г. (неделя) около 19,00 - 20,00 ч. свидетелите И. К., Д. П. К. и С. Б. излезли от къщата им и започнали да играят с децата си на улица „Н.

Н.“. Скоро след това на улицата зазвучала силна музика и от шума те трудно чували какво си говорят помежду си. Музиката звучала от тонколона, намираща се в предната част на двора на къщата на подсъдимия, разположена към улицата. Свидетелката Д. П. - К. влязла в двора на подсъдимия и го помолила да намали звука или да премести тонколоната така, че музиката да не звучи към улицата. Подсъдимият й заявил, че не може да премести тонколоната, защото в задната къща имало болен човек, но се съгласил да намали силата на звука на музиката. Свидетелката П. - К. се върнала на улицата, но музиката продължила да звучи със същата сила. След като изчакал известно време, в което силата на музиката не била намалена, св. И. К. сигнализирал за това на телефон 112 и на място пристигнали свидетелите Д.

Н., С. Х. и С. К. - служители на РУ - С.. Те установили, че собственик на къщата, от която звучала музиката, е св. Т. М. и пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу нея за нарушение на Наредба № 1 на Общински съвет - С. за обществения ред и опазване на общинските имоти на територията на Община С.. На мястото се насъбрали много хора - както роднини и близки на подсъдимия, така и свидетелите Й. К. и Р. К., а също и други съседи, сред които и св. Л. Т.. Заради насъбралото се множество хора на място пристигнали и свидетелите И. И. и Я. Д. - също служители на РУ - С., за да окажат съдействие на колегите си.

Подсъдимият А. И. се ядосал, че св. И. К. отново е извикал полиция, и че му се нарушават правата и му се пречи на веселието и в присъствието на служителите на РУ - С. започнал на висок глас да обижда св. И. К., да го псува и да му се заканва. По това време св. И. К. се намирал на улицата между двете къщи - неговата и на подсъдимия. Подсъдимият не стоял на едно място, движел се между двора си и терасата на втория етаж на къщата си и викал, като се обръщал към св. К. със собственото му име и многократно му се заканвал, че ще го убие и ще го закопае на „Р.“. Тези закани били чути от свидетеля И. К., както и от свидетелите Д. П. - К., Й. К., Р. К., С. Б. и Я. Д..

Свидетелите С. Х. и И. И., служители в РУ – С., които били на място, също възприели думите на подсъдимия към св. И. К. като заплашителни.

Общоизвестен за всеки жител на град С. бил фактът, че в местността „Р.“ в покрайнините на града се намира едно от градските гробища. След като с намесата на полицейските служители музиката била спряна, служителите на реда напуснали мястото, но след това от двора на къщата си подсъдимият продължил до късно вечерта да сипе обиди и заплахи по адрес на св. И. К. и семейството му.

Въпреки нееднократните предишни пререкания между подсъдимия А.

4

И. и св. И. К. по повод силата на звучащата от двора на подсъдимия музика, за пръв път този ден подсъдимият проявявал такава агресия към св. И. К.. За това изречените от подсъдимия думи в присъствието на негови близки и на служители на РУ - С. предизвикали притеснение и напрежение у св. И. К., той се чувствал безсилен и несигурен дали подсъдимият няма да пристъпи към изпълнение на заканите си, като през нощта не могъл да заспи. На другата сутрин св. И. К. посетил психиатъра д-р Б. П., който го прегледал и издал медицинско свидетелство за пред съда, в което вписал констатациите си и заключението си за остра стресова реакция у И. К., при която описаните симптоми не застрашават пряко живота му, но трайно увреждат психичното му здраве, както и социалната и трудовата му вградимост.