Определение № 4033 от 02.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4033 гр. София, 02.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Геника Михайлова Частно касационно гражданско дело № 20258003101621 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 251 ГПК.

С молба вх. № 13280/15.07.2025 г. В. Е. Т. иска тълкуване на определение № 2644/23.05.2025 г. по настоящото дело. Молбата е обоснована с твърдения, че определението съдържа мотиви, които си противоречат.

Ответникът по молбата Б. Г. Б. възразява, че е неоснователна.

Настоящият състав намира молбата за неоснователна по следните съображения:

С определение № 2644/23.05.2025 г. по ч.гр.д. № 1621/2025 г. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на определение № 27/15.01.2025 г. по ч.гр.д. № 572/2024 г. на Апелативен съд – Варна, отменил е въззивното определение и потвърденото с него протоколно определение от 07.02.2024 г. за спиране на производството по гр.д. № 152/2019 г. на Окръжен съд – Силистра на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е върнал делото на първостепенния съд за насрочване на открито съдебно заседание по гр.д. № 152/2019 г. за разглеждане на иска, предвиден в чл. 464 ГПК, който е предявил Б. Г. Б. срещу В. Е. Т. и Д. Д. Й..

Съгласно чл. 251, ал. 1 ГПК спорове по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. Искането в молбата за тълкуване не е за влязло в сила решение, а на определение по чл. 274, ал. 3 ГПК. Определението на Върховния касационен съд не поражда сила на пресъдено нещо нито сходни правни последици.

Съгласно чл. 251, ал. 2 ГПК, тълкуване не може да се иска, когато решението е изпълнено.

Определението по чл. 274, ал. 3 ГПК не се ползва с право на принудително изпълнение. Доколкото с него са отменени въззивното и първоинстанционното определение, решеният от Върховния касационен съд процесуален въпрос – по предявения иск, предвиден в чл. 464 ГПК, да не е налице привременната пречка по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е задължителен за долустоящите съдилища (чл.

278, ал. 3 ГПК).

Искането в молбата за тълкуване е обосновано с твърдения за противоречие в мотивите на 1 определението по чл. 274, ал. 3 ГПК. Разумът на разпоредбата на чл. 251 ГПК изключва извода, че производството по тълкуване поправя противоречие в мотивите. То има за цел да доизясни волята на съда, изразена в диспозитива на решението.

Противоречие в мотивите на определението по чл. 274, ал. 3 ГПК няма. С него настоящият състав е изяснил, че правният интерес от предявения иск е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи докато производството е висящо. Наличието или липсата на правен интерес обуславя допустимостта, респ. недопустимостта на иска, а не осъществява основанието за спиране по чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 13280/15.07.2025 г. на В. Е. Т. за тълкуване на определение № 2644/23.05.2025 г. по ч.гр.д. № 1621/2025 г. на Върховния касационен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2