Определение № 243 от 09.05.2023, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 132/2023
- Вид
- Определение № 243
- Подписан
- 09.05.2023
- В сила
- 09.05.2023
- Състав
- Мартин Цветанов Сандулов, Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.119, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 243 гр. Сливен, 09.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: М. Цв. Сандулов
Членове:
Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20232200500132 по описа за 2023 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано във връзка с депозирана на 20.03.2023г. частна жалба от адв.П. пълномощник на И. Л. Й., ЕГН **********, от с.Бояново, обл. Ямбол, ********** против определение № 798/08.03.2023г. по гр.д. № 313/2023г. по описа на РС – Сливен, с което е било прекратено производството по делото и то е било изпратено по местна подсъдност в РС – Елхово.
Определението е обжалвано като незаконосъобразно. Страната посочва, че при депозирането на исковата молба РС – Сливен не е установил различна местна подсъдност от тази посочена в исковата молба, а я е констатирал едва при направеното възражение от ответника. Жалбоподателят намира, че с оглед малкото на брой съдии, които правораздават в РС – Елхово ще бъде нарушен принципът на случайно разпределение на делата. Освен това жалбоподателят посочва, че на два пъти е бил осъждан в този съд, а оправдаван от съда в гр.Сливен. Твърди се, че местната подсъдност следва да се определи по правилата на чл.7 от ЗОДОВ, а именно пред съда, в района на който е повдигнато или поддържано обвинението. Последно повдигнатото от 1 прокуратурата обвинение е било разгледано от РС – Сливен, поради което и настоящата местна компетентност на съда била РС – Сливен.
Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
На 31.01.2021г. жалбоподателят депозирал пред РС – Сливен искова молба с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за причинени неимуществени ( 21 000.00лв.) и имуществени (4 000.00лв.) вреди във връзка с оправдателна присъда № 71/25.05.2022г. по НОХД № 1210/2021г. на РС – Сливен.
От изложеното в исковата молба става ясно, че твърденията на ищеца са за това, че са му причинени имуществени и неимуществени вреди от неправомерни действия от органите на прокуратурата и съда. Той не е доволен от действията по привличането му като обвиняем на 18.02.2014г. от РП – Ямбол, на 05.10.2018г. от РП – Ямбол, от внасянето на обвинителен акт срещу него на 29.10.2014г. от РП – Ямбол, на 22.02.2017г. от РП – Ямбол, на 28.06.2017г. от РП – Елхово, на 22.02.2018г. от РП – Ямбол и на 20.11.2018г. от РП – Ямбол, както и от постановените осъдителни присъди на 26.11.2015г. от РС – Елхово и на 02.03.2021г. от РС – Елхово.
Ищецът няма направени никакви оплаквания за причинени му щети от органите на прокуратурата или съда от гр. Сливен.
На 07.03.2023г. при депозиране на отговора на исковата молба, процесуалният представител на Прокуратурата на Република България е направил възражение за липса на местна подсъдност.
На 08.03.2023г. било постановено обжалваното определение. С него съдът приел, че следва да се уважи възражението за местна подсъдност на ответника и че делото следва да се изпрати в РС – Елхово.
Определението на съда било съобщено на ищеца на 27.03.2023г.
Частната жалба е депозирана на 20.03.2023г., в рамките на законоустановения едноседмичен срок.
Депозираната частна жалба се явява процесуално допустима, като 2 подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдения акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
По отношение на местната подсъдност, възражение за липса на такава може да се направи от ответника най – късно в срока за отговор на исковата молба ( чл.119, ал.4 от ГПК). В случая такова е било направени и съдът е съобразил разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ, според който и скът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал.
1 и чл. 2, ал. 1, от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Възможните хипотези са само две. Или по настоящ адрес на ищеца, който не е в района на РС – Сливен или пред съда по мястото на увреждане, който е РС – Елхово, тъй като осъдителните присъди са произнесени там. РП – Сливен само е поддържала вече повдигнатото от друга прокуратура обвинение, но тя самата не е повдигала такова. Актовете, с които се твърди, че са причинени щетите са постановени от РП- Елхово и РП – Ямбол. Дали ще са налице основания за отвод/самоотвод на съдиите от РС – Елхово е въпрос, който не може да се прецени към момента. Той ще се разреши в хода на процесуалното развитие на делото.
Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваното определение е законосъобразно, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба депозирана от адв.П. пълномощник на И. Л. Й., ЕГН **********, от с.Бояново, обл. Ямбол, ********** против определение № 798/08.03.2023г. по гр.д. № 313/2023г. по описа на РС – Сливен.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4