Решение № 5459 от 26.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5459 гр. София, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100503393 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20013 от 04.12.2023 г. по гр.д. № 21462/2023 г. на Софийски районен съд е признато за установено, че И. Т. С. дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумата 3912,13 лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 16801472 от 21.02.2019 г., и сумата 1102,07 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 34077 от 26.11.2022 г. по ч.гр.д. № 58050/2022 г. на СРС. Ответницата И. Т. С. е осъдена да заплати на ищеца „Еос Матрикс” ЕООД направените от последния разноски в заповедното и исковото производство.

Решението е обжалвано от ответницата като неправилно и незаконосъобразно, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове. В жалбата се излага оплакване, че първоинстанционният съд в противоречие с изричните твърдения в исковата молба относно крайния срок на погасяване на кредита – 20.05.2023 г., е приел, че договорът е станал изискуем на 20.06.2022 г. Поддържа, че няма твърдения, нито е доказано кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем. Въззивникът поддържа направеното от него в първоинстанционното производство оспорване на представения договор за цесия. Изтъква, че не е налице валидно прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит в претендираните стойности. Предмет на прехвърляне с 1 представения договор за кредит били вземания по необслужени договори за кредит с настъпил падеж, т.е. обявени за предсрочно изискуеми, което било видно от приложение № 1, в което били посочени цели размери на главници и лихви, а не дължими към датата на прехвърляне остатъчни суми. Излага се и възражение, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. В договора били посочени неверни данни за чистата стойност на кредита, базовия лихвен процент, годишния процента на разходите, неясно били посочени отделните разходи по договора за кредит, условията за издължаване, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и общия размер на тези плащания.

Въззиваемата страна „Еос Матрикс” ЕООД не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„Еос Матрикс” ЕООД е предявило срещу И. Т. С. искове за установяване съществуването на негови вземания за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5850/2022 г. на Софийски районен съд, а именно: сумата 3912,13 лв. - главница, представляваща сбор от непогасени вноски за периода от 20.02.2020 г. до 20.10.2022 г. по договор за потребителски паричен кредит PLUS – 16801472 от 21.02.2019 г., сключен между И. Т. С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.10.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 1102,07 лв., представляваща възнаградителна лихва върху главницата – сбор от непогасените вноски за лихвата за периода от 20.02.2020 г. до 20.10.2022 г.

Ищецът твърди, че вземанията произтичат от сключен между „БНП Пъриба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и И. Т. С. договор за потребителски паричен кредит PLUS – 16801472 от 21.02.2019 г., с който кредиторът одобрил и предоставил на ответницата парична сума от 6000 лв. Кредитополучателят се задължил да погаси усвоения кредит на 48 бр. месечни вноски, определени по размер и падеж в погасителен план, всяка от които в размер на 205,35 лв., включваща главница и лихва. На 27.04.2020 г. между страните по договора за кредит било подписано споразумение за отсрочване на погасителни вноски, в резултат на което крайният срок за погасяване на задължението по договора бил удължен до 20.05.2023 г. Въпреки предоставения му допълнителен срок, кредитополучателят не погасявал задълженията си кредита съгласно уговореното. Твърди се, че ответницата е извършила в периода от 29.03.2019 г. до 09.03.2020 г. 12 бр. плащания за погасяване на кредита, като общо погасената сума възлиза на 2464,20 лв. Твърди се, че на 27.04.2022 г. с „договор за продажба и прехвърляне на вземания” БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” прехвърлило на „Еос Матрикс” ЕООД вземанията си към ответницата И. С., което вземане било подробно описано в Приложение № 1 към договора за цесия. С уведомление, приложено към исковата молба, ответницата е уведомена за извършената цесия.

С писмения си отговор ответницата оспорва исковете. Оспорва дължимостта на 2 претендираното вземане, както и оспорва то да е прехвърлено на ищеца. Поддържа, че сумите по представения договор за паричен заем са нищожно начислени в нарушение на ЗЗП. Излага довод, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, както и за недействителност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави. Представеният договор за цесия не бил годен да прехвърли твърдяното вземане, тъй като неговото съдържание било невярно и непълно. Ответницата твърди също, че не е уведомявана за прехвърляне на претендиранато вземане.

Въззивнит съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с наведените възражения, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, вр. чл. 99 от ЗЗД, и чл. 86, ал 1 от ЗЗД – за признаване съществуването на вземания на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по гр.д. № 58050/2022 г. на СРС, за сумата 3912,13 лв. - главница, представляваща сбор от дължимите вноски за периода от 20.02.2020 г. до 20.10.2022 г. по договор за потребителски паричен кредит PLUS – 16801472 от 21.02.2019 г., сключен между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, и сумата 1102,07 лв., представляваща възнаградителна лихва върху главницата – сбор от непогасените вноски за лихвата за периода от 20.02.2020 г. до 20.10.2022 г., които вземания са прехвърлени на ищеца „Еос Матрикс” ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Така предявените установителни искове са допустими предвид предходно развилото се заповедно производство с предмет исковите суми, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл.

414, ал. 2 от ГПК, и предявяването им в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

От представения договор за потребителски паричен кредит PLUS – 16801472, сключен на 21.02.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България” и И.

Т. С., авторството на който не е оспорен, че ответницата е отпуснат паричен кредит в размер на 6000 лв., с краен срок на издължаване 20.02.2023 г., при 48 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 205,35 лв., като падежите и размерите на всяка вноска, както и оставащата главница, са посочени в погасителен план. В договора е посочен лихвен процент в размер на 26,94% и ГПР в размер на 33,94 %, като общата дължима от кредитополучателя сума по кредита е в размер на 9856,80 лв.

На 27.04.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България” и И. Т.

С. е подписано „споразумение за отсрочване на погасителни вноски” по договора за потребителски кредит PLUS-16801472, с което страните по договора са се съгласили заплащането на месечните погасителни вноски № 13,14 и 15да се отложат за срок от 3 месеца, вследствие на което се променя размерът на месечните погасителни вноски съгласно подписан нов погасителен план, като общата дължима сума от кредитополучателя се променя на 10195,92 лв. ГПР остава непроменен. Ответницата не е оспорила авторството на така представеното споразумение.

3

Сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. С оглед на това, съдът дължи служебна проверка относно действителността на договора, съобразно изискванията на ЗПК, както и съответствието на договорните клаузи с правилата на добрите нрави. Съобразявайки съдържанието на правата и задълженията по сключения договор за потребителски кредит и допълнително споразумение към него, съдът намира, че същите отговарят на изискванията за действителност, регламентирани в ЗПК.

Договорът е сключен в изискуемата форма по чл. 10, ал. 1 от ЗПК, по ясен и разбираем начин и има изискуемото по чл. 11, ал. 1 от ЗПК съдържание. В него се съдържат всички реквизити, предвидени в горепосочената разпоредба. В погасителния план се съдържа информацията по чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК – относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Посочен е конкретния фиксиран размер на лихвения процент по кредита и годишния процент на разходите. В договора не са налице клаузи, имащи за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на ЗПК. Не са налице неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Клаузата за заплащане на договорна лихва /възнаграждение за ползването на заетата сума/ е действителна – размерът на договорената лихва е в рамките на допустимата граница по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Възнаградителната лихва е включена като елемент на всяка равна погасителната вноска, включваща и главницата, съгласно погасителния план.

Съгласно договора за кредит и споразумението за отсрочване на погасителни вноски крайният срок за погасяване на всички суми по кредита е 20.05.2023 г. Ищецът претендира само вноските, чиито падеж е настъпил преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно - дължими от 30.02.2020 г. до 20.10.2022 г. вноски, включващи главница и възнаградителни лихви, но не и вноските с ненастъпил падеж. С оглед на това въпросът дали е налице предсрочна изискуемост на кредита е неотносим към предмета на спора, респективно – безпредметно е въведеното във въззивната жалба възражение за липса на данни дали кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем.

Установено е от заключението на СТЕ, че сумата по кредита е усвоена изцяло на 22.02.2019 г. по банковата сметка на кредитополучателя И. Т. С.. По кредита са постъпвали плащания в периода от 21.03.2019 г. до 09.03.2020 г. в общ размер от 2464,20 лв., с която сума са погасени задълженията за периода от 20.03.2019 г. до 20.02.2020 г. След тази дата не са постъпвали плащания по кредита. Размерът на непогасените вноски за главница, дължими в претендирания период от 20.02.2020 г. до 20.10.2022 г. е 3912,13 лв., а размерът на непогасените вноски за възнаградителна лихва за този период е 1102,07 лв. Следователно, в полза на кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” е възникнало вземане срещу ответницата за сумата 3912,13 лв., представляваща сбор от неплатените падежирали вноски за главница по отпуснатия кредит за периода от 20.02.2020 г. до 20.10.2022 г., и за сумата 1102,07 лв., представляваща сбор от вноските за възнаградителна лихва върху главниците.

Налице е активна материална легитимация на ищеца „Еос Матрикс” ЕООД като 4 носител на горепосочените вземания срещу ответницата, произтичаща от сключения между „Еос Матрикс” ЕООД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” договор за продажба на вземания от 27.04.2022 г. и приложение № 1, неразделна част от договора.

Прехвърлените вземания срещу ответницата са надлежно индивидуализирани в приложението към договора за цесия – в него са посочени имената на длъжника, номера и датата на договора, от който произтичат вземанията, размера на отпуснатия кредит и дължимите суми по него. За прехвърлянето на тези вземания ответницата е надлежно уведомена от новия кредитор в хода на исковото производство /чрез връчване на уведомлението за цесията като приложение към исковата молба/, който е бил упълномощен за това от стария кредитор, поради което цесията е породила действие спрямо ответника, а направените от ответника възражения в тази насока са неоснователни.