Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 16.12.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
12312/2021
Подписан
16.12.2022

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 2, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3852 гр. София, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Калина Анастасова

Членове:Темислав М. Димитров

Бетина Б. Бошнакова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20211100512312 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба на ответника ЕТ „Д-р М.Д. АИП за ПМП“, ЕИК **** за допълване на решение № 2353/25.08.2022 г. по гр. д. № 12312/2021 г. на СГС, ІІ -Б въззивен състав при твърденията, че съдът не се е произнесъл по направеното с въззивната жалба възражение за прихващане.

Ищецът „АПМП - ИППМП Д-р Й.С.“ ЕООД, ЕИК **** в срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК не е депозирал писмен отговор.

Софийски градски съд, намира, че молбата е неоснователна, като излага следните съображения:

По силата на чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да иска допълване на решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане.

С решението, чието допълване се иска е потвърден първоинстанционния акт изцяло, като въззивната инстанция предвид с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е приела, че на ищеца следва да бъдат заплатени направените пред СГС разноски.

По силата на чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да иска допълване на решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като на допълване по реда на чл.

250 ГПК подлежи диспозитива, в който е обективирана волята на съда. В настоящия случай, молителят- ответник не е предявил възражение за прихващане с отговора на 1 исковата молба в срока по чл.131 ГПК, поради което и обективно невъзможно е съдът да не се е произнесъл по "цялото й искане".

Според дадените разяснения с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато насрещното вземане, с което се прихваща /както в случая/, е спорно /неликвидно/, т. е. негов предмет е едно спорно право, за което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо /чл. 298, ал. 4 ГПК/, при което ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното решение, на общо основание /чл. 131, ал. 2, т. 5 и чл. 133 ГПК/ същото може да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба и заявяването му по-късно, включително пред въззивния съд, е недопустимо.

С оглед изложеното, настоящия състав намира, че заявеното едва пред въззивния съд възражение за прихващане не е било предмет на разглеждане в първоинстанционното производство и е недопустимо да бъде заявено едва пред въззивния съд доколкото касае прихващане със спорно /неликвидно/ вземане, т.е. същото не е предмет и на въззивното производство.

С оглед това подадената молба по чл.250 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.250 ГПК на ответника ЕТ „Д-р М.Д.

АИП за ПМП“, ЕИК **** за допълване на решение № 2353/25.08.2022 г. по гр. д. № 12312/2021 г. на СГС, ІІ -Б въззивен състав при твърденията, че съдът не се е произнесъл по направеното с въззивната жалба възражение за прихващане.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

2