Решение № 1655 от 01.08.2025, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 1655

Кърджали, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР АТАНАСОВ

АЙГЮЛ ШЕФКИ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА и с участието на прокурора БОНКА ВЕНКОВА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ канд № 20257120600329 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Кърджали, подадена чрез пълномощник – С. Ч. – главен юрисконсулт и процесуален представител на ОДМВР – Кърджали, против Решение №42 от 26.03.2025 год., постановено по АНД №507/2024 год. по описа на Pайонен съд - Кърджали, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба серия *** №[номер], издаден от ОДМВР - Кърджали, с който е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 400 лева, на Г. К. А. от [населено място], с [ЕГН], за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство.

В жалбата касаторът заявява, че в срок обжалва посоченото решение, с молба същото да бъде отменено, като излага съображения за това. В жалбата възпроизвежда изводите, изложени от районния съд в мотивите към обжалваното решение, като счита тези изводи за неправилни и в противоречие със закона. Сочи, че в случая за да бъде валиден договора за покупко-продажба на МПС, той следва да бъде сключен в изискваната от закона форма, а именно писмен договор с нотариална заверка на подписите на продавача и купувача и че в настоящия казус не са налице доказателства за сключване на такъв договор между трето лице - купувач и жалбоподателя по въззивното дело в качеството му на продавач, като и самият жалбоподател изрично е посочил в жалбата, че не е налице такава сделка, осъществена по регламентирания законов ред. Излага довод, че при липса на валиден договор за покупко-продажба на МПС, напълно законосъобразно жалбоподателят се считал за собственик на лекия автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер], както и бил посочен като такъв в приложената справка от централна база на сектор „Пътна полиция“. Сочи, че съгласно чл.188, ал.2 от ЗДВП, отговорност за извършеното със съответното моторно превозно средство нарушение носи собственикът или този, на когото то е предоставено, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Сочи също, че безспорно се установило по делото, че процесният електронен фиш, в изпълнение на разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДП, е бил връчен на жалбоподателя на 31.05.2024 год., както и че този факт не се оспорвал и от жалбоподателя и следователно, съгласно цитираната разпоредба, жалбоподателят е имал възможност в 14-дневен срок от връчване на електронния фиш, да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, което би предпоставило издаване на електронен фиш против това лице и анулиране на процесния електронен фиш. Излага довод, че в случая не е налице законово регламентирано задължение на наказващия орган да търси и призовава нарушителя, с цел да му бъде представена информация, дали реално установеният нарушител е извършил нарушението и конкретно в случая, дали той е управлявал автомобила. Отново сочи, че жалбоподателят по въззивното дело не е декларирал, че е предоставил управлението на описаното в процесния електронен фиш МПС на друго лице и следователно, правилно е бил санкциониран именно той за констатираното нарушение, което било видно от приложения електронен фиш. Предвид това касаторът счита, че е абсолютно несъстоятелна тезата на съда, че макар и формално жалбоподателят да е собственик на МПС, то не може само на това основание да се презумира, че на посочените място, дата и час, именно той е извършил нарушението. Според касатора, това означавало, че ако се приеме тезата на съда, преди издаването на всеки един електронен фиш, свързан с извършено нарушение по ЗДвП или по КЗ, то административнонаказаващият орган да трябва да отправя запитване до конкретния нарушител, дали евентуално преди датата на нарушението е прехвърлил собствеността на автомобила, с който е установено нарушението, на трето лице и дали евентуално е пропуснал да го направи в изискуемата форма.

На следващо място касаторът заявява, че не споделя доводите на съда, че от прокурорска преписка №[номер]/[година] по описа на *** районна прокуратура се установяват твърденията на жалбоподателя, че няколко месеца преди извършването на процесното нарушение, последният е продал лекия автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер], на трето лице. Сочи в тази връзка, че първо, в приложената прокурорска преписка се съдържали шест листа, два от които били постановление за отказ за образуване на досъдебно производство и че следователно, неясно оставало какви точно доказателства визира съдът. Сочи на следващо място, че след това, в приложеното по делото прокурорско постановление било прието, че предмет на депозираната жалба били правоотношения между лица по повод фактическа покупко-продажба на МПС, без документално тези фактически действия да са били оформени надлежно, както и че посочените правоотношения между страните са изцяло от гражданскоправно естество и предвид това и на основание чл.199, чл.213, ал.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, не е било образувано наказателно производство. Касаторът твърди, че никъде в цитираното прокурорско постановление не е прието, че се доказва по безспорен начин, че е била осъществена такава продажба, каквато сочи Г. К. А., но даже и да било така, то това оставало неотносимо по делото, защото прокурорското постановление не се ползва силата на присъдено нещо и съответно, приобщените писмени доказателства не доказвали по никакъв начин твърдението, че автомобилът е бил продаден от жалбоподателя преди извършване на нарушението.

По отношение на свидетелските показания на св.И. М. М., които съдът е кредитирал напълно, касаторът счита, че същите са неотносими към делото. Излага довод, както било посочено и по-горе, че в случая, прехвърлянето на собствеността на автомобила, с който е било извършено нарушението на 22.12.2023 год., в [час], в [населено място], ако изобщо е било осъществено такова прехвърляне, не е било извършено по законоустановения ред и в този смисъл следвало да се посочи, че по аргумент от чл.144, ал.1 от Закона за движението по пътищата, собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, като в ал.2 на чл.144 от ЗДвП било въведено изискване, при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, какъвто безспорно бил процесният лекия автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер], подписите на страните да бъдат нотариално заверени. Сочи, че регламентираната от законодателя форма е такава за действителност на разпоредителните сделки с моторни превозни средства и неспазването й води до нищожност на договора/аргумент от чл.26, ал.2 от Закона за задълженията и договорите/. Счита, с оглед горното, че твърдяната от свидетеля устна уговорка за прехвърляне на собствеността върху автомобила, дори да се приеме, че такава е налице, е недействителна и не поражда правно действие, тоест не притежава присъщия на договора за продажба вещноправен ефект, включително и спрямо третите лица, каквото несъмнено се явявала ОД на МВР - Кърджали.

На следващо място касаторът твърди, че са налице всички съставомерни признаци на електронния фиш и че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, липсват допуснати нарушения. Твърди също, че от формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми се, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, че нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Предвид изложеното и на основание чл.209, т.3, във връзка с чл.221, ал.2, предл. второ, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, касаторът моли да бъде отменено изцяло Решение №42 от 26.03.2024 год., постановено по АНД №507/2024 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е отменен Електронен фиш, серия *** №[номер], издаден от ОДМВР - Кърджали и спорът да бъде решен по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР – Кърджали, а при условията на евентуалност, в случай, че по делото са представени доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение и се претендират разноски за това, които са над минималния размер, определен по реда на Наредбата №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН прави възражение за прекомерност. Касаторът счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и определяне на разноски за платено адвокатско възнаграждение, над минимално определените по реда на Наредба №1, се явява прекомерно и не отговаря на критериите хонорарът да е „обоснован и справедлив“.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът Областна дирекция на МВР - Кърджали, редовно призован, не се представлява. От М. П. – гл. юрисконсулт на ОДМВР – Кърджали, като процесуален представител на касационния жалбоподател, преди съдебното заседание е депозирана молба, в която заявява, че поддържа изцяло съображенията, изложени в касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Районен съд – Кърджали. С молбата претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация - Г. К. А. от [населено място], [жк], [улица], редовно призован, не явява, представлява се от пълномощник - адвокат Г. В. А. от ***, който заявява, че счита жалбата за крайно неоснователна. Излага довод, че посоченият и разпитан пред първоинстанционния съд свидетел, напълно и ясно дал показания пред съдия, каква е развръзката с процесния автомобил, как го е закупил от неговия доверител и как го е препродал на друго лице, респективно, как са се развили нещата впоследствие, което на практика изключва участието на доверителя му при нарушението, за което е издаден въпросния ЕФ. Твърди, че правно релевантен е фактът с регистрационните номера, които са били свалени от автомобила, който е бил спрян *** и разрешението номерата на процесния автомобил да бъдат върнати доверителя му, като инцидентът станал, когато автомобилът е бил управляван от друго, неизвестно до този момент, лице. Счита, че това е едно крайно ангажиращо доказателство, което на практика оправдава изцяло решението на първоинстанционния съд и не дава никакви колебания спрямо същото. Моли да бъде оставена касационната жалба без уважение, като бъде постановено решение, с което да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт на Районен съд – Кърджали По отношение на адвокатското възнаграждение твърди, че посоченото възнаграждение е за две инстанции и е съобразено с минималните адвокатски възнаграждения, но по отношение присъждането на разноски на доверителя му, предоставя на съда.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава становище, че подадената касационна жалба е неоснователна. Счита, че обжалваният съдебен акт е правилен, като изложените доводи за сериозно разколебаване относно това, дали санкционираното лице е извършило нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва да бъдат споделени по изложените съображения в съдебното решение. Поради наличието на недостатъчно доказателства за лицето-нарушител, счита, че съдът е взел правилно решение да отмени издадения ЕФ за констатираното нарушение на ЗДвП. Намира, че са налице основанията да бъде оставено в сила обжалваното решение на Районен съд - Кърджали.

Разпечатката съдържа 21 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/838950b9-4bee-4919-abbc-45d7a74c42ba