Определение № 3567 от 11.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3567 гр. София, 11.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20238002104762 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. И. К. и Р. Л. П. против решение № 280 от 24.07.2023 г. по гр.д.№ 318/2023 г. на Окръжен съд Пазарджик, в частта с която е потвърдено Решение № 78/ 20.01.2023г. по гр. д.

№ 2729/2020г на Районен съд – Пазарджик. С последното е уважен предявеният от Е. Т. Б. отрицателен установителен иск да се признае за установено, че ответниците Л. И. К. и Р. Л. П., не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], одобрени със заповед РД-18-1214/06.06.2018 г., с площ 153 кв.м., с административен адрес: В., [улица], с номер по предходен план: ***, кв. ***, парцел *** и е отхвърлен насрещният иск на ответниците срещу Е. Т. Б. за признаване за установено, че ищците са собственици на 16/23 идеални части от същия описания имот с идентификатор *** по КК на В..

В касационната жалба се твърди нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Счита, че мотивите са неясни и непълни.

Касаторките считат, че липсва произнасяне по твърдението им, че са собственици на 16/23 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***. Недопустимостта се свързва с това, че отрицателният установителен иск е недопустим, че съдът не се е произнесъл по същността на спора, че ищцата не се е позовала на 1 придоибвна давност за конкретен период.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. При предявен отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК какъв е предмета на спора, по който съдът следва да се произнесе по същество – правото на собственост на ищеца или правото на собственост на ответника? По предявен отрицателен установителен иск включва ли се в предметната рамка на спора разглеждане на заявеното от ищеца право на собственост или твърденията му за наличие на такова имат значение единствено за допустимостта на иска, като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му? Съставлява ли съществено процесуално нарушение произнасянето на съда по отрицателен установителен иск само въз основа на твърдения, обосноваващи правото на собственост на ищеца, а не на твърдения за липса на право на собственост на ответника? По тази група въпроси се твърди противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 47/21.07.2021 г. по гр.д.№ 2925/2020 г. на ВКС, ІІ гр.о. и Решение № 35/11.04.2017 г. по гр.д.№ 3475/2016 г. на ВКС, 1 гр.о.

Втората група въпроси, по които се твърди това основание, са за правомощията на възивната инстанция и следва ли да бъдат обсъдени от него всички възражения и оплаквания, обективирани във въззивната жалба. Твърди се проиворечие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Твърди се основанието по чл. 280, ал.1 пр.2 ГПК – вероятна недопустимост поради произнасяне по фактическо основание, непосочено в исковата молба по предявения отрицателен установителен иск, каквото е придобивната давност и съставлява ли това произнасяне „свръхпетитум“ Твърди се очевидна неправилност на решението по въпроса не е ли налице съществено процесуално нарушение, ако въпреки липсата на фактически основания и твърдения в исковата молба за отричане правото на собственост на ответниците, съдът разгледа предявеният отрицателен установителен иск, вместо да го остави без движение с указания да се уточни исковата молба?

Какво би било в този случай постановеното решение – неправилно или недопустимо? Ищцата не била посочило придобивно основание давност за правото си на собственост.

На основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се иска допускане до касация по въпроса:

Подлежи ли на отмяна констативен нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка при установяване от съда в хода на делото, че към момента на 2 издаването му удостовереното право не е било придобито?

Ответницата по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, защото е доказан правият и интерес от предявяване на отрицателен установителен иск – правото й на собственост и решението не е постановено в противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

С н.а. № 153/1929 г. е признат за собственик Д. Н. Х. на имот от 316 кв.м. и къща в него с площ 96 кв.м. По плана от 1929 г. имоти *** и *** по сегашния план са заснети като имоти *** с площ 320 кв.м. и *** с площ 133 кв.м. и за тях е отреден парцел *** от кв. ***. При действието на този план е сключена спогодба между наследниците на Д. Х., като на Й. П. е предоставена в дял къща от 48 кв.м. и 1/3 ид.ч. от п. *** от кв. 56.с площ 367 кв.м. /Парцела е ***/ Та продава тази къща, ведно с 7/23 ид.ч. от п.І-307 /1-306/ на В. и П. Г. с н.а.39/15.04.1955 г. Следващият план е одобрен 1955 г. – уличната регулация и 1957 г. – дворищната регулация. По него бивш *** от кв. *** е заснет като имот *** в кв. *** и за него е отреден п. *** в кв. 126. Този парцел е идентичен с п.*** /а не с ***/ по предходния план. С н.а. № 148/16.05.1959 г. и н.а. № 303/16.05.1959 г. Л. З. П. купува от сънаследници 1/30 ид.ч. и 2/10 ид.ч. / общо 7/30 ид.ч./ от дворното място от 218 кв.м. съставляващо имот ***. Неизвестно кога в очертанията на имот 1037 е заснет в източната част имот ***, но за това попълване на кадастралната основа не е запазена в общината преписката. В първия имот попада къща от 90 кв.м., а във втория – къща от 50 кв.м. и навес с площ 22 кв.м. След попълването, имот *** е заснет с площ 257 кв.ч., а имот *** – с площ 137 кв.м. /измерени графично/ По договор за делба от 05.12.1959 г. Л. З. П. получава в дял двуетажната къща с площ 103 кв.м. сайвант от 24 кв.м. и имот *** с площ 237 кв.м., който заедно с имот *** образува парцел *** от кв. ***. По плана от 1968 г. е предвидено южната граница на парцели *,* и * от кв. * да минава по имотните граници. При действието на този план, Л. З. П. е признат с к.н.а. 484/18.11.1970 г. за собственик на 16/23 ид.ч. от дворно място от 380 кв.м., съставляващо имот ***, за който е отреден п. *** от кв. *** и двуетажната къща на 96 кв.м. в североизточната част. С н.а. № 728/18.03.1975 г. Л. и С. П. прехвърлят на дъщерите си Д. И. и Р. П. първия 3 етаж от къщата През 1978 г. е одобрен регулационен план за централна градска част на В. в който имот * е заснет с площ 341 кв.м. и за него е отреден п.* от кв.*, в който са заснети едноетажна и двуетажна жилищни сгради, стопанска сграда и навес. През 1983 г. е одобрен следващият план, в който този парцел се заснема като два имота. Имот * е с площ 153 кв.м. с двуетажна жилищна сграда с площ 50 кв.м. и навес на 28 кв.м. и имот * с площ 218 кв.м. със заснета в него двуетажна жилищна сграда на 100 кв.м., като между двата имота е заснета паянтова ограда. За двата имота не се отреждат самостоятелни парцели или самостоятелен общ парцел, а те попадат в терени, отредени за обществено мероприятие – паркинг и комплексно застрояване. Това предвиждане не е реализирано. При действието на този план е издаден нот. акт 49 от 10.04.1992 г., съставен по обстоятелствена проверка, с който П. З. Г. и В.

К. Г. са признати за собственици на имот * от кв. * с площ 142 кв.м. Този имот не е реална част към дворищно регулационен парцел, а попада в терен /парцел/, отреден за обществено мероприятие. С н.а. № 128 от 17.04.1992 г. П.

З. Г. и В. К. Г. подаряват на К. П. Б. и Л. Г. Я. при равни права имот *, ведно с къщата от 48 кв.м. в него. С н.а. № 58/28.08.2000 г. К. Б. дарява дъщеря си Е. Т.

С. със своята 1/2 ид.ч. същия имот, а с н.а. № 577/10.12.2002 г. ищцата С. купува и другата 1/2 ид.ч. от дворното място, съставляващо имот * и къщата в него от Л. Г. Я.. На 20.02.2001 г. с н.а. 31/2001 г. Д. Л. И. дарява дъщеря си Л.

И. К. с 1/2 ид.ч. от първия етаж от североизточната двуетажна сграда в имот *.

На 11.05.2002 г. е одобрен кадастрален план на В., в който са заснети имоти * и *. В имот * са заснети новопостроени сгради на 30 кв.м. и на 9 кв.м. Този кадастрален план е послужил като основа на сега действащ ПУП, одобрен на 16.04.2004 г., с който двата имота се урегулират като УПИ * и УПИ * и двата в кв.126. С н.а. № 10 /10.02. 2010 г. е сключен договор за доброволна делба на етажите от сградата в имот *, като по дял ІІІ е вписано, че Р. П. и Д. И. получават в дял 16/23 от гореописания имот. С н.а. № 42/19.06.2018 г. е направена поправка на нот. акт за делба от 2010 г., като е вписано, че двете получават в общ дял 16/23 ид.ч. от УПИ *** и от УПИ ** от кв. ***. Ищцата не е участвала в тази делба и я оспорва. На 06.06.2018 г. е приета КК на В., в която имот * е заснет с идентификатор ***, с площ 153 кв.м. със сграда 1 в него - двуетажна с площ 50 кв.м. и сграда 2 с площ 28 кв.м. Имот * е заснет с идентификатор *** с площ 218 кв.м. със сграда 1 – двуетажна с площ 96 кв.м., като всеки етаж е заснет с отделен иденктификатор, сграда 2 – гараж с площ 4

30 кв.м. и производствена сграда с площ 9 кв.м.

РС е приел, че за първи път са нанесени два отделни имота в периода 19681978 г., когато е заснет в очертанията на имот *** в източната част имот ***, но че това заснемане няма вещно действие и не разделя правото на собственост върху имота на два имота докато не бъде извършена делба или не бъде придобита собствеността на чуждите идеални части по давност. Предвид позоваването на ищцата на нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка през 1992 г., съдът е приел, че е доказано придобиване по давност на 16/23 ид.ч., което доказва и правният й интерес от предявяване на отрицателният установителен иск. Съдът е приел, че придобиване по давност след отмяна на първоначалната редакция на чл. 59 ЗТСУ е възможно предвид специфичните правила, приложими за В. – курортен град със свързано застрояване за двата съседни парцела на страните /чл. 19, ал.6 ЗУТ/, за което говори и отреждането на самостоятелни УПИ с плана от 2004 г. Съдът е приел, че след отмяната първоначалната редакция на чл. 59 ЗТСУ през 2000 г., ищцата е могла да установи владение върху имота от 2000 г., обособен като самостотелен УПИ с плана от 2004 г. и се легитимира като собственик, т.е. притежава правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, а ответниците – ищци по насрещния иск са изгубили правото си на собственост и не се легитимират като собственици на същите 16/23 ид.ч. от него.

Въззивната инстанция е възприела тези изводи. Приела е, че ищцата има правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск защото е налице една от трите хипотези, посочени в ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС твърди самостоятелни права – право на собственост върху процесния имот, което доказва. Отделно от това, ответниците притендират конкурентни права на тези, които тя твърди, че притежава. По същество е приел, че правилно е установена фактическата обстановка, че до около 1970 г. върху имота, който съвпада днес с имоти с идентификатори *** и *** и имало един имот, на който праводателите на страните са съсобственици при квоти 7/23 за праводателите на ищцата и 16/23 ид.ч. за праводателите на ответниците и че в североизточната част е имало сграда, която е индивидуална собственост на праводателя на ответниците, а в северозападната част – сграда-индивидуална собственост на Г. /праводатели на ищцата/, както и че между двете групи собственици не е извършена делба на дворното място. Заснемането на имота като два имота е прието, че няма вещно действие и не разделя правото на 5 собственост. Прието е, че съсобствеността не е поделена с правни сделки или делба, но че е реализирано третото основание по чл. 77 ЗС – придобивна давност, което ответниците са оспорили. Съдът е приел, че от 1957 г. до 2018 г. праводателите на ищцата и тя самата са владели процесния имот, сега с идентификатор *** непрекъснато явно и несмущавано. Ответниците владеят съседния имот с идентификатор ***. Съдът е приел, че ако валидно от двата имота не са образувани отделни имоти, то през 1992 г. не е изтекла придобивна давност на праводателите на ищцата поради забраната на чл. 59 ЗЗД, но след отмяната й през 2000 г. това е станало възможно предвид новата редакция на този текст и нормата на чл. 200 ЗУТ, във вр. с чл. 19, ал.6 ЗУТ, както и факта, че с плана от 2004 г. имотите са заснети като отделни УПИ.