Определение № 5741 от 10.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5741 гр. София, 10.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002101199 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №325/08.01.2024г. на Н. Д. Н., чрез адв.Р., срещу решение №1237/30.11.2023г. по в. гр. д. №1167/2023г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение №119/24.03.2023г. по гр. д. №213/2022г. на Районен съд – Несебър, в частта, с която са отхвърлени предявените от него срещу Г. Д. С. евентуално съединени искове, както следва: иск с правна квалификация чл. 42, ал. 1, б. "б." вр. чл. 25, ал. 1 ЗН - за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 21.03.2016г., съставено от Д. Д. Н. в полза на Г. Д. С., поради това, че не е написано собственоръчно и подписано от завещателя; иск по чл. 42, б. "в." ЗН - за прогласяване нищожността на същото завещание поради противоречие със закона, и иск с правна квалификация чл. 43, ал. 1, б. "а." ЗН - за унищожаване на завещанието поради това, че към датата на съставянето му, завещателят не е бил способен да завещава и да разбира свойството и значението на постъпките си.

Първоинстанционното решението е влязло в законна сила в частта, с която исковете по чл.

43, ал. 1, б. "б." ЗН - за унищожаване на завещанието поради измама, и по чл. 43, ал. 2 ЗН за унищожаване на завещанието поради грешка в мотива, поради който е извършено, са отхвърлени. Касаторът счита, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Излага, че ползващият се от едно саморъчно завещание е длъжен при оспорване на неговата автентичност, да установи, че то е ръкописно написано и подписано от завещателя, докато в случая насрещната страна, ползваща се от завещанието не е установила неговата истинност чрез пълно и пряко доказване. Твърди също, че под завещателното разпореждане съществуват подписи на неустановени лица, което води до нищожност на същото. Оспорва и изводът на въззивния 1 съд, че към момента на съставяне на завещанието, завещателят е бил способен да извърши акта на последната си воля - саморъчното завещание. Твърди, че алкохолната зависимост на завещателя е довела до промяна на способността му да разбира свойството и значението на постъпките си. Според касатора съдът не е съобразил изискванията, съдържащи се в чл. 266, ал. 3 ГПК, и разясненията, дадени с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, относно правомощията на въззивния съд за допускане на доказателства при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, в контекста на задължението му да съдейства на страните за изясняване на фактическата обстановка по делото. В противоречие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд отказал да допусне допълнителна съдебно-графологическа експертиза за изясняване на правнорелевантните факти по спора - наличието на подписи на неустановени лица под завещателните разпореждания. Като съществени процесуални нарушения касаторът визира също и отказа на въззивния съд да назначи нова съдебномедицинска експертиза от друго вещо лице, доколкото своевременно е оспорено изготвеното от в. л. С. заключение, за установяване способността на завещателя да разбира свойството и значението на постъпките си към момента на извършване на завещателното разпореждане. Касаторът счита, че за изясняване на правнорелевантните факти по спора, въззивният съд е следвало и служебно да назначи процесните експертизи, като определи задачите им. Отделно от това твърди, че съществува неяснота досежно мотива, поради който е извършено завещателното разпореждане, като релевира довод за нищожност на същото, тъй като волята на завещателя е била мотивирана от желанието му да обезнаследи лицето, което ЗН определя за негов наследник по закон. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като според касатора при постановяване на обжалвания акт, съдът се е произнесъл в противоречие с практика на Върховния касационен съд, обективирана в решение №240/15.01.2021 г. по гр. д. №3944/ 2019 г. на ВКС, IV г.о., решение № 542/07.02.2012 г. по гр. д. №1083/2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 267/04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, I г.о. по следния правен въпрос: "На чия страна е задължението за събиране на доказателства при заведен иск за обявяване на недействителност и нищожност на саморъчно завещание?". Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба - Г. Д. С., в депозирания отговор, чрез адв. П. А. излага, че липсват основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Счита, че в изложението към жалбата не е поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същият е формулиран изключително неясно и неразбираемо, което от своя страна представлява пречка да бъде даден принципен отговор.

Моли касационно обжалване на решението на въззивния съд да не се допуска.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищецът Н. Д. Н. е брат и 2 единствен наследник по закон на Д. Д. Н., починал на 26.01.2022г. Със саморъчно завещание от 21.03.2016г. Д. Н. е завещал на ответника Г. Д. С. - негов приятел, цялото си движимо и недвижимо имущество, което е притежавал към момента на смъртта си. На 23.03.2016г. завещанието запечатано в плик било предоставено лично от завещателя за съхранение в кантората на нотариус С. А., с рег. №208 и район на действие РС - [населено място]. На 31.01.2022г. по молби на Н. Д. Н. и Г. Д. С., нотариус А. обявил оставеното му за съхранение саморъчно завещание, за което съставил протокол рег. №1140/31.10.2021г. В същия е посочено, че завещанието е било поставено в бял плик, формат А4, като на лицевата му страна е съставен протокол за приемане на завещанието за съхранение в кантората на нотариуса, представено от Д. Д. Н.. П. бил разпечатан и в него се намерило завещанието, което било написано на един лист голям формат, широки редове, с поле, в което имало направени четири дупки с перфоратор, с текст само на първата страница. По саморъчното завещание нямало зачерквания, прибавки и поправки. Завещанието било датирано с дата 21.03.2016г. като под нея бил записан [населено място], а на последния ред било изписано името на завещателя и поставен подписа му. Нотариусът прочел завещанието, а след това то било приподписано на всяка страница от молителите и от нотариуса. Протоколът бил подписан от нотариуса и молителите, след тяхното одобрение.

Съдът е обсъдил показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели както следва:

Св. Х. А. А. твърди, че познава ищеца и завещателя, тъй като преди около три години е започнал работи лозята им. При завещателя е ходил общо три пъти, като последният път той не го познал, но след като му се представил, той се сетил кой е и го почерпил с чаша бира.

Св. И. П. П. също познава наследодателя, тъй като преди години били работили заедно в Слънчев бряг. Свидетелят преди четири-пет години посетил дома на наследодателя заедно с братовчед си - синът на ищеца. Първоначално завещателят не ги познал и ги запитал кои са.

После седнали в двора, под дървото, попитал ги какво ще пият, като им казал, че при него идвали приятели на гости да си пийват и да си приказват. Свидетелят твърди, че в този момент завещателят си напълнил чашата с ракия и започнал да пие. След този случай не го е виждал повече.

Св. Т. И. К. живее в [населено място], като със завещателя Д. били съседи и приятели и всеки ден се виждали. Споделя, че Д. не говорел много за отношенията с брат си Н. и не е виждал последния да му ходи на гости. Само веднъж видял ищецът Н., придружаван от неговия син в [населено място]. Същевременно сочи, че отношенията на ответника с Д. били нормални, Г. С. често го посещавал, няколко пъти му свалял бойлера за ремонт и пак го закачал, орал с фреза лозето му в двора, а когато Д. си счупил рамото, ответникът го завел в болница, където му поставили шина. Д. му бил споделил, че ответникът го е закарал в Стара З. при адвокат за уреждане на документите за двора. Според свидетеля Д. е употребявал алкохол, но не го е виждал пиян и да залита. Не е виждал ищеца да идва да му носи храна, дрехи, лекарства. Единственият път когато го е виждал, ищецът му заявил, че е дошъл да почиства, а Д. казал „за какво е дошъл да ми чисти след като аз не съм го викал“. Когато Д. починал съседка му казала, че само Г. и свако му М. са го погребали, но не знае кой е 3 организирал погребението.

Свидетелят Г. И. М. е познавал Д., тъй като има имот в [населено място], и събота, и неделя е в селото. Ищеца Н. – не познава и никога не го е виждал. Познава ответника, тъй като са съседи в селото. Свидетелят редовно е общувал с Д. и са поддържали добри отношения.

Доколкото си спомня братята не са имали добри отношения. Излага, че ответникът Г. и Д. били съседи и приятели, помагали си един на друг, като основно Г. помагал на Д.. Спомня си, че Д. бил нападнат от роми, челото му било разкървавено и била повикана полиция.

Тогава ответникът го завел на лекар. Свидетелства и за случай, при който Д. си счупил ръката, като и тогава Г. го откарал в болница, за да му я гипсират. Свидетелят излага, че преди година Д. му споделил, че освен имота в [населено място] имал и половин къща в [населено място], като на въпроса му дали имотът ще остане на роднините, той отговорил, че е взел мерки от [населено място] да не вземат нищо. Свидетелят заявява, че Д. се е обслужвал сам с изключение на времето, когато ръката му била гипсирана и когато бил нападнат. Сам си перял дрехите, сам си почиствал и палел печката. Твърди, че не е злоупотребявал с алкохола. Свидетелят заявява, че Д. му е казвал, че не иска да вижда брат си.

Въззивният съд е счел за неоснователен иска с правна квалификация чл. 42, ал. 1, б. "б." вр. чл. 25, ал. 1 ЗН. След като е съобразил заключението на изслушаната съдебнографологическа експертиза, според което текстът и подписа на саморъчното завещание са изпълнени от завещателя, и предвид съдържанието му, е приел, че то е валидно и отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл. 25, ал. 1 ЗН.

Като неоснователно е преценено възражението на ищеца, че наличието под завещателното разпореждане на подписи на неустановени лица, съставлява нарушение на закона.

Въззивният съд е посочил, че от съставения протокола за обявяване на завещанието, се установява, че при отварянето му, на същото е имало един единствен положен подпис - този на завещателя. Впоследствие, след прочитане на завещанието на страните - молители, то е било разписано, както от нотариуса, така и от тях. Предвид което, съдът е счел, че при съставяне на завещанието е била спазена разпоредбата на чл. 25 ЗН – то е написано от завещателя, съдържа датата, на която е съставено, и е подписано от него, като подписът е поставен след завещателните разпореждания.

По иска с правна квалификация чл. 42, б. "в." ЗН, въззивният съд е посочил, че цитираната разпоредба предвижда нищожност на завещателното разпореждане, когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Позовал се е на практиката си ВКС, според която мотивите на завещанието имат важно значение за разкриване волята на завещателя и за преценка дали разпореждането е в границите на закона. Посочил е, че мотивите могат да са различни - да се отблагодари, да се възнагради, да се въздаде справедливост, да се поощри, да се прояви щедрост и др. - това са съображения, които разкриват моралния интерес на завещателя от съставяне на завещанието, неговите цели и подбуди. Във всеки отделен случай мотивът на завещанието произтича от конкретните условия на живот и отразява моралните и материални потребности на личността на завещателя. Безвъзмездният характер на 4 завещанието, обаче не означава, че завещанието не може да има възнаградителен характер.