Решение № 995 от 21.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 995 гр. Варна, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20243110103750 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК.

Ищецът „У.К. Б.“ АД обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдения, че за претендираните суми са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Твърди, че между банката и ответника Р. Д. П. е сключен Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-303-00046-2020 от 11.02.2020 г., по силата на който е на последната е предоставен кредитен лимит в размер на 500 лева. Заявява, че кредитополучателят е използвал средства от кредитния лимит, но не е погасяват изцяло и в срок ползваните суми, в т.ч. дължимите минимални погасителни вноски. Поради изложеното на 23.03.2021 г. банката обявила вземанията по кредита за предсрочно изискуеми на основание чл.

10.1 във вр. с чл. 10.1.1 във вр. с чл. 8.12 от договора.

В исковата молба се твърди, че общо дължимата сума по кредита включва главница в размер на 404.41 лева, договорна лихва в размер на 6.84 лева за периода от 16.12.2020 г. до 23.03.2021 г. /1 % месечно върху усвоената сума съгласно чл. 2.1 от договора/, обезщетение за забава в размер на 27.70 лева за периода от 23.03.2021 г. до 30.08.2021 г. /1 % месечно върху усвоената сума съгласно чл. 7.2 във вр. с чл. 2.1 от договора/, както и разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ЗКИ в размер на 72 лева.

1

Отправя искане до съда за приемане за установено, че Р. Д. П. дължи на „У.К. Б.“ АД следните суми:

- сумата от 404.41 лева – главница по Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-303-00046-2020 от 11.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 31.08.2021 г. до окончателно изплащане на задължението;

- сумата от 6.84 лева – договорна лихва, начислена по договора за кредит за периода от 16.12.2020 г. до 23.03.2021 г.;

- сумата от 27.70 лева – обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за периода от 23.03.2021 г. до 30.08.2021 г.;

- сумата от 72 лева – разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ЗКИ, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело № 12727/2021 г. по описа на ВРС.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на облигационно отношение между страните, като поддържа, че положените подписи в представения от ищеца договор за кредит не са изпълнени от ответника. Поддържа, че не е налице основание за обявяване на кредитния лимит за предсрочно изискуем, както и че ответникът не е надлежно уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищецът отправя искане за изменение на предявения иск за обезщетение за забава чрез неговото намаляване, като поддържа претенциите си в останалата част. В тази връзка в проведеното на 21.02.2025 г. открито съдебно заседание по делото е допуснато изменение на иска с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗПК чрез неговото намаляване от сума в размер на 27.70 лева на сума в размер на 21.70 лева, като производството е прекратено в частта над намаления до първоначално предявения размер на иска, на основание чл. 233 ГПК.

Ответникът оспорва исковете. Не поддържа извършеното с отговора на исковата молба оспорване на истинността на договора за кредит.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч. гр. д. № 12727 по описа за 2021 г. на ВРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителен иск за 2 вземанията си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.

За да бъдат уважени предявените искове, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за кредитна карта; 2) реалното предоставяне на ответника на претендираната главница; 3) осъществяването на обективните предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, и уведомяването на кредитополучателя за това.

Наличието на облигационно отношение се установява от приобщения към писмените доказателства по делото Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-303-00046-2020 от 11.02.2020 г. /л. 5-8/, сключен между страните в настоящото производство. От неговото съдържание става ясно, че „У.К. Б.“ АД е предоставило на Р. Д. П. кредитен лимит в размер на 500 лева. Уговорен е месечен лихвен процент в размер на 1 %. Посочен е размер на минималната погасителна вноска /15 лева/, като съобразно т. 3.1.1. същата е с падеж от първо до петнадесето число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентски плащания.

Съгласно чл. 3.2 срокът на ползване на разрешения кредитен лимит е до 28.02.2022 г., като в съответствие с чл. 6.1 банката едностранно може да продължи правото на ползване и възобновяване на кредитния лимит за следващ период от 24 месеца, при запазване на останалите условия на договора, в случай че кредитополучателят изрично не е поискал прекратяването му с изтичане срока на действие на договора и е изправна страна по договора, както и не е в просрочие по нито едно от своите задължения към кредитора. В чл. 10 от договора са предвидени основанията за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията на банката по договора за кредит, като сред тях попадат нарушаването на което и да е условие по договора или Общите условия.

Заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което следва да бъде кредитирано като обективно, компетентно изготвено и аргументирано, потвърждава, че кредитната карта се отчита по банкова сметка с титуляр Р. Д. П.. Съгласно извършената от вещото лице проверка именно последната е получила банковата карта, чрез която се усвояват средствата по кредита. Вещото лице е установило, че общият размер на усвоената главница възлиза на 598.52 лева, като след приспадане на извършените от кредитополучателя плащания дължимият остатък е в размер на 404.41 лева.

Изчислило е, че неплатената възнаградителна лихва по договора за кредит е в размер на 6.84 лева, като същата е дължима за периода от 16.01.2021 г. до 23.03.2021 г. Излага, че начислената мораторна лихва върху главницата за периода от 23.03.2021 г. до 30.08.2021 г. възлиза на 21.70 лева. Посочено е, че за същия период законната лихва се равнява на 3.60 лева. В съдебно заседание вещото лице С. е уточнило, че прилаганата мораторна лихва надвишава законната с 2%. Съгласно заключението в счетоводството на банката е отразено задължение за сумата от 72 лева – за уведомление по чл. 60 ЗКИ, но 3 не са предоставени първични счетоводни документи, въз основа на които е начислена тази сума. Вещото лице е констатирало допусната от длъжника забава в погасяване на минималните погасителни вноски с падеж 15.12.2020 г., 15.01.2021 г. и 15.02.2021 г.

Към исковата молба е представено уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ /л.

9/, с което ищецът е уведомил ответницата, че задълженията й по договор за кредитна карта от 12.02.2020 г. с одобрен размер от 500 лева са обявени за предсрочно изискуеми, като на същата е предоставен 14-дневен срок за доброволно плащане. Видно от извършеното върху самото уведомление отбелязване, същото е връчено на лично на Р. П. на 16.04.2021 г. На л. 91 от делото е приложена товарителница, от съдържанието на която става ясно, че уведомлението за предсрочна изискуемост е изпратено от упълномощено от банката адвокатско дружество.

Следва да се отбележи, че посочената в уведомлението дата на договора за кредит /12.02.2020 г./ се различава от датата на сключване на процесния договор /11.02.2020 г./. Доколкото обаче посочените одобрен размер на кредита и незаплатена главница съвпадат с тези по договора за кредитна карта, настоящият съдебен състав намира, че това разминаване се дължи на техническа грешка. Нещо повече, в случая липсват данни за наличието на други кредитни правоотношения между страните, така че да се приеме, че уведомлението касае друг договор.

Доколкото към момента на връчване на уведомлението кредитополучателят безспорно е бил в неизпълнение на договорните си задължения, предвид констатираната от вещото лице забава по отношение на три минимални погасителни вноски, следва да се приеме, че с връчването му е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията. В случая, дори да се приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена, следва да бъде отчетен фактът, че понастоящем е настъпил и крайният срок на договора за кредит /28.02.2022 г./. При това не са налице основанията за продължаване на срока му на основание чл. 6.1 с оглед неизправността на кредитополучателя.

Предвид изложеното се установява дължимостта на претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва, поради което и тези искове следва да бъдат уважени. Искът за възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлен единствено за периода от 16.12.2020 г. до 15.01.2021 г., вкл., тъй като от заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че неплатената договорна лихва в размер на 6.84 лева е начислена за периода от 16.01.2021 г. до 23.03.2021 г.

Що се отнася до претенцията на ответника за обезщетение за забава, съдът намира следното:

Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит, поради което и ответникът се ползва със специалната закрила по този закон. Съобразно правилото на чл. 33, ал. 2 ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Същевременно, както от съдържанието на договора за кредит /чл. 7.2 във вр. с чл. 2.1/, така и от 4 разясненията, дадени от вещото лице в открито съдебно заседание, става ясно, че банката е начислявала обезщетение за забава в размер, надвишаващ законната лихва. Доколкото цитираната клауза от договора за кредит предвижда обезщетение за забава, надвишаващо предвидената в специалния закон горна граница, същата се явява нищожна поради противоречие с посочената разпоредба на ЗПК. Ето защо при изчисляване на дължимото обезщетение за забава следва да бъде взет предвид размерът на законната лихва, която за периода от 23.03.2021 г. до 30.08.2021 г. възлиза на 3.60 лева съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза. До посочения размер искът е основателен, а за разликата до сумата от 21.70 лева следва да бъде отхвърлен.

Изцяло следва да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за сумата от 72 лева – разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ЗКИ, тъй като липсват доказателства за реалното им извършване. Изрично вещото лице С. сочи, че това задължение е отразено в счетоводството на ищеца, но липсват първични счетоводни документи, въз основа на които сумата е начислена.

По разноските:

С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените в заповедното производство разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 69.01 лева.