Решение № 148 от 21.07.2023, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Разлог, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Коева при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от Вера Коева, Гр. дело № 20211240101245 по описа за 2021 година

Производството е образувано по ИМ от Д.А.Б., гражданин на Р., родена на *, в г.Р.Д., с адрес: Р.Ф., г.М., у.„В., 20/1, а.188, чрез пълнощника си адв. Й.Д.Д. от АК-Б., с адрес на адв. кантора: г.Р., о.Б., у.„Б.р.”№14, против ЕС на Сграда „В” с идентификатор ***, с адрес: г.Б., о.Б., м. „Г.”, у.„К.“№7, с идентификатор *** и с търговско наименование „М.Р.-И.&С.”, представлявано от управителя на ЕС Е.З..

Иска се постановяване на решение, с което да се отмени решение №5, взето на ОС на собствениците на самостоятелни обекти в ЕС на сграда „В” (латинско) с идентификатор ***, с адрес: г.Б., м. „Г.”, у.„К.“№7, в поземлен имот с идентификатор ***, находяща се в „А.х. - сгради А, В и С, известен като М.Р.-И.&С. проведено на 30.08.2021 г., като незаконосъобразно, както и присъждане на направените по делото разноски – правно основание чл.40 от ЗУЕС.

Твърди се в ИМ, че ищцата е собственик на самостоятелен обект, находящ се в сграда с в режим на е.с. на Сграда „В” с идентификатор ***, с адрес: г.Б., о.Б., м. „Г.”, у.

„К.“№7, с идентификатор *** и с търговско наименование: „М.Р.-И.&С.”, представлявано от управителя на ЕС Е.З., а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** по КККР на г.Б., о.Б., о.Б..

Твърди се още, че на 30.09.2021 г. е проведено ОС на ЕС по предварително обявен дневен ред и на което ОС са били взети съответни решения. Оспорва се взетото решение под №5, което се сочи, че е със следното съдържание: „ОС прие таксите за фонд „Поддръжка и управление” за следващата г. да останат същите като предходната година, като дължимите суми се внасят до 31.01.2022 г. по банковата сметка на ЕС сграда „В” в ПБ с IBAN:*, като дължимите суми се заплащат, независимо от периода на обитаване, и при забава на плащането да се начислява месечна лихва от 3% от 01.02.2022 г. до окончателното плащане на задължението”.

Сочи се, че протоколът от проведеното ОС е бил оповестен чрез поставяне на съобщение съгласно изискванията на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, на 06.09.2021 г., с което се поддържа, че ИМ е подадена в срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Твърди се от ищцата, че в срока по чл.16, ал.9 от ЗУЕС, е оспорила съдържанието на протокола.

Твърди се описани като приложения към протокола общо 8, но връчени на ищцата само №1, 2 и 4. Твърди се неправилно посочване в протокола по отношение на взетото решение №5 на мнозинството и начина на гласуване при взимането му. Твърди се, че на ОС е присъствал 1 упълномощен от ищеца адвокат, като при взимането му пълномощникът е гласувал „въздържал: се”, но въпреки това, в протокола не е отчетен гласа на ищеца по този начин, дори не е отразена в протокола по отношение на гласувалите „въздържал се”.

Твърди се, че съдържанието на протокола не отговаря на действителното протичане и гласуване на ОС. Отчетените в протокола гласове не представляват и не отразяват реалното гласуване по този въпрос, което обосновава незаконосъобразностга на взетото (вписано в протокола) решение, като не е бил изготвян протокол относно начина, по който са гласували всеки един от собствениците, не се съдържа подпис на всеки гласувал в потвърждение на това, как е гласувал по съответния въпрос, което се твърди, че е задължително изискване по смисъла на чл.16, ал.5 от ЗУЕС.

Твърди се, че протоколът е нищожен поради липсата на изискуемото се за него съдържание, като в тази връзка последният не представлява доказателство за отразените в него обстоятелства.

Като конкретни основания за незаконосъобразност на оспорваното решение №5 се изтъква следното:

Твърди се, че в протокола е внесено като елемент от взетото решение и задължение за заплащане на тези такси „независимо от периода на обитаване”, което е незаконосъобразно, тъй като не е подлагано на гласуване и на обсъждане, поради което и следва да бъде отменено. Твърди се, че пълномощникът на ищеца е гласувал „въздържал се”, тъй като такси действително се дължат, но адв. З.-К. не е имала възможност да прецени така определеният размер доказан ли е или просто формира „бюджета” на менажиращата фирма.

Твърди се, че неправилно в протокола е отразено, че е подложено на гласуване от ОС искането на представляващия ищеца адвокат да бъда освободена от такси за поддръжка и управление на сградата, тъй като не живее и не ползва апартамента си повече от 30 дни годишно. Видно от вписаното изявление е, че адв. З.-К. е уведомила ОС и управителя, че следва ищцата да бъде освободена от заплащане на такси на това основание.

Твърди се, че при формиране на решението по тази точка, не е подложено на гласуване начисляването на месечна лихва за забава от 3% върху неплатеното задължение, считано от 01.02.2022 г. до окончателното плащане на задължението. Сочи се липса на ясно изразено становище на ОС, отразено при гласуването на този елемент, поради което е незаконосъобразно вписването му в протокола.

Твърди се, че не е посочено, както се изчислява таксата за „Поддържка и управление” на ЕС и в случай, че на предходното ОС е било взето решение, таксата да се изчислява на основание, различно от посоченото в чл.51, ал.1 от ЗУЕС, то решението представлява незаконосъобразно такова, което атакуване е основателно и следва да бъде отменено.

Сочи се, че така записано решение в т.5 от протокола, в което е посочено че такса следва да се заплаща независимо от продължителността (периода) на престой на собственик, обитател или ползвател в сградата, е в противоречие с императивната правна норма на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, което предпоставя незаконосъобразността на приетото решение и е основание за неговата отмяна.

Твърди се, че липсва правна възможност или компетентност на ОС да определя как се разпределят на ОС в ЕС да определя как се разпределят размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части, а само за определяне на размера им, като на това основание в тази част се твърди вземане на решението извън компетентността на ОС.

Като взето извън компетентността на ОС се твърди и решението в частта за дължимата лихва при забава. Твърди се, че този въпрос не е поставян на гласуване, а единствено е вписан в протокола.

Изтъква се, че обжалваното решение следва да се отмени изцяло, а не само частите, които противоречат на закона. В тази връзка се твърди липса на правомощие и възможност съдът да измени решението до степен да замести волята на ОС на ЕС.

2

При поддържане на фактически твърдения в горната насока се иска отмяна на решение №5, взето на ОС на ЕС.

Правят се доказателствени искания.

В срока по чл.131 ГПК, е подаден писмен отговор от ответната страна.

Искът се оспорва като неоснователен. Оспорват се твърденията а ищеца. Твърди се свикване и повеждане на ОС на ЕС в съответствие с изискванията на чл.13, ал.1 ЗУЕС. Сочи се отправяне на покана най-малко 7 дни преди датата на събранието. Сочи се, че протоколът съдържа всички необходими реквизити, ОС е проведено при спазване на изискванията за кворум по чл.15 от ЗУЕС, отложено е с 1 час и е редовно свикано на основание чл.15, ал.2 ЗУЕС и на него са били представени необходимият минимум идеални части от общите части на ЕС.

Сочи се, че преди започване на ОС председателят и протоколчикът са сверили представителната власт по съответното представено пълномощно, като са изискали пълномощни от всяко упълномощено лице.

Оспорва се твърдението на ищцата, че е оспорила съдържанието на протокола. Твърди се, че ищцата не е отправяла искане протоколът от ОС да бъде поправян по отношение на неговото съдържание, в смисъл текст, който да съвпада с действията, които са се случили на самото ОС. Признава се, че е адресирала писмо до управителя на ЕС, но в което не е направила искане, нито твърдение, че съдържанието (текстът) на протокола не отговарят на извършеното по време на ОС и на това основание се обобщава, че ищцата не е направила оспорване по чл.16, ал.9 от ЗУЕС.

Поддържа се, че в съдебно производство не може да се разглеждат оспорвания на фактите, обективирани в протокола за проведено ОС, тъй като за оспорване съдържанието на протокола, включително относно достоверността на отразените в него решения в чл.16, ал.9 от ЗУЕС, е уредена специална процедура - от всеки е.с., вкл. и от всеки ищец, писмено пред управителя в 7-дневен срок от съобщението по чл.16, ал.7 ЗУЕС, но не по-късно от един месец в случаите, когато собственикът, ползвателят или обитателят отсъства.

Твърди се, че протоколът има нормативно установено съдържание и представлява свидетелстващ документ, установяващ извършените от ОС действия и взетите решения.

Оспорва валидно направено оспорване на съдържанието на протокола от ищеца, поради което се изтъква, че В производство по чл.40 ЗУЕС, при оспорване законосъобразността на взетите решения, съдържанието им се удостоверява със стабилизирания протокол. В това производство, в тежест на оспорващия е да докаже, че е оспорил съдържанието в определения в чл.16, ал.9 ЗУЕС срок, че въпреки това протокола не е поправен и че представения препис от протокола не отразява достоверно извършените действия и взетите решения от ОС, включително и факта, че такова изобщо не е проведено.

Поради твърдение за липса от ищцата писмено оспорване по чл.16, ал.9 от ЗУЕС, в предвидения срок се сочи, че протоколът се е стабилизирал като съдържание и доказва с обвързваща ЕС и съда доказателствена сила, че отразените в него действия на ОС и взети решения са извършени съобразно отразеното в него.

Твърди се, че писмото от ищцата от 11.09.2021 г. не представлява оспорване на съдържанието на протокола по смисъла на чл.16, ал.9 от ЗУЕС, а представлява личното мнение по въпрос, който вече е гласуван на ОС. В това писмо не се посочва кои факти и обстоятелства не са отразени правилно и по какъв начин следва да се отразят в протокола.

Фактът, че ищцата е изразила несъгласие с вече взетото решение по този начин, не може да се приеме като оспорване на съдържание на протокол по смисъла на разпоредбата.

Оспорва се тезата на ищцата, че ОС е компетентен да определи само вноски за разходи за управление и поддръжка. Изтъква, че решението в т.5 от протокола, е взето с мнозинство от присъстващите и е валидно взето. Липсва нарушение на материалноправните разпоредби.

Решенията по управлението и поддържането на общите части по правило се вземат от ОС на ЕС, в което е длъжен да участва всеки собственик.

3

При поддържане на тези оспорвания и възражения, се иска отхвърляне на иска като неоснователен.

Сочат се писмени доказателства и се иска събиране на гласни такива.

По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни такива чрез разпит на свидетели.

Анализът на събраните доказателства, преценени във вр. с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

Не е спорен по делото фактът, че ищцата е собственик на самостоятелен обект, находящ се в сграда с в режим на е.с. на Сграда „В” с идентификатор ***, с адрес: г.Б., о.Б., м.

„Г.”, у.„К.“№7, с идентификатор *** и с търговско наименование: „М.Р.-И.&С.”, представлявано от управителя на ЕС Е.З., а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** по КККР на г.Б., о.Б., о.Б.. Горният имот ищцата е придобила по време на брака си с О.Б. /Свидетелство за сключен брак/, чрез покупкопродажба, оформена в нотариална форма с нот. акт за покупко-продажба №63, том 4, рег.

№3307, дело №627/2010 г., вписан в СВп при РС-Рг с вх.рег.№4859 от 27.12.2010 г., акт №167, том 15, дело №2912/2010 г.

Също така не е спорен фактът, че на 30.08.2021 г. е проведено ОС на ЕС, както и фактът на свикване на ОС с покана, залепена на входа на ЕС, което се установява от протокол от 20.08.2021 г. /л.101 от делото/, в което управителя на с и е.с. с подписите си са удостоверели, че на 20.08.2021 г. на двете външни врати на сграда В с идентификатор №***, с адрес: г.Б., м.“Г.“, у.К.№7 в ПИ с идентификатор ***, стар УПИ 019105, находящ се в „Ап.х. – сгради А, В и С“ /известен като М.Р.-И.&С./.