Решение № 18571 от 03.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18571 гр. София, 03.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20261110111175 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.

415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 22.05.2025 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника И. С. М. за 1/5 част от следните суми: сумата от 55,04 лв., главница за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. **** 1, ет. 2 /жилищен/, ап. 5, аб. № *****, за периода м.07.2022 г. м.04.2024 г., ведно със законна лихва от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,10 лв., мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за за периода от 15.09.2023г. до 16.05.2025 г., сумата от 55,76 лв., главница за дялово разпределение за периода м.05.2022 г.-м.04.2024 г., ведно със законна лихва от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 13,66 лв. мораторна лихва върху главници за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 16.05.2025 г. и разноски от 75 лева.

В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 30306/2025 г. по описа на СРС, 161-ви с-в, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. Препис от заповедта бил връчен на ответника, който в срок възразил, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба. Ищецът сочи, че ответникът като съсобственик бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор.

С п о р е д клаузите на тези общи условия купувачите на топлинна енергия, както и 1 ответницата, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът използвал доставената топлинна енергия през исковия период, но и до момента не бил погасил задълженията си. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал и процесният имот, сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Далсия“ ООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За потреблението в имота били издадени изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с която да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2025 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ответникът И. Г. П. оспорва исковете като погасени чрез плащане.

В съдебно заседание ищецът потвърждава извършеното от ответника плащане, като твърди, че останали дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД По делото е безспорно, че в полза на ищеца и в тежест на ответника са съществували задължения в размерите, посочени по заповедта за изпълнение; че вземанията са платени.

Така предявените искове подлежат на отхвърляне като платени.

По разноските:

Плащането от страна на ответника в хода на процеса е в размер на 49,85 евро, респ.

97,50 лв. То е извършено на дата 05.06.2026 г. и за периода 22.05.2025 г. (датата на заявлението) до 05.06.2026 г. (датата на плащането) законната лихва за забава върху двете главници е 1,40 лв.+1,41 лв.=2,81 лв.

Плащането на ответника е погасило двете главници, двете мораторни лихви и вземането за законна лихва: 97,50-(11,01+1,82+11,15+2,73+2,81)=67,97 лв.

В заповедното дело разноските на ищеца са 15 лв., а в исковото разноските за държавна такса са 24 евро, респ. 46,94 лв.

Тези разноски ответникът също е погасил, като остава остатък от 67,97-15-46,94=6,03 лв.

На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът има право на юрисконсултско възнаграждение, доколкото е защитаван от юрисконсулт, а ответникът е дал повод за спора, в определен от съда размер, в случая 101 лв. Така ответникът остава да дължи 101-6,03=94,97 лв., респ.

2

48,56 евро, разноски на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, против И. С. М., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.

415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца 1/5 част от следните суми: сумата от 55,04 лв., главница за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.

**** 1, ет. 2 /жилищен/, ап. 5, аб. № *****, за периода м.07.2022 г. м.04.2024 г., ведно със законна лихва от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,10 лв., мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за за периода от 15.09.2023г. до 16.05.2025 г., сумата от 55,76 лв., главница за дялово разпределение за периода м.05.2022 г.-м.04.2024 г., ведно със законна лихва от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 13,66 лв. мораторна лихва върху главници за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 16.05.2025 г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 18420 от 24.06.2024 г. по ч.гр.д. № 30306/2025 г., СРС, 161-ви с-в, поради плащане в хода на делото.

ОСЪЖДА И. С. М., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 48,56 евро, разноски по исковото дело.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3