Решение № 328 от 22.07.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Плевен, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от С. ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500371 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК*** срещу Решение № 282/ 13. 03. 2024 г. по гр. д. № 6266/ 2023 г. по описа на Плевенския районен съд в частта, в която предявеният иск е отхвърлен като погасен чрез плащане на сумата от 260 лв. за разликата до 412, 67 лв. като неоснователен и недоказан.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част и да бъде уважен предявеният иск за разликата от 260 лв. до 412, 67 лв.

Въззиваемата страна

С. Х. Б. с ЕГН********** е изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва решението на 1 районния съд да бъде потвърдена като правилно и законосъобразно.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество .

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявения от „Агенция за събиране на вземанията „ ЕАД с ЕИК*** иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за установяване по отношение на С. Х. Б. с ЕГН***, че дължи на „Агенция за събиране на вземанията „ ЕАД с ЕИК*** сумата от 412, 67 лв., представляваща вземане по запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.

05. 2013 г. до изплащане на вземането, за която има издадена заповед по чл.417 ГПК № 1988/ 26. 06. 2013 г. п о ч. гр. д. № 3351/ 2013 г. на ПРС като погасен чрез плащане за сумата от 260 лв. и за разликата до 412, 67 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С решението съдът е осъдил С. Х. Б. да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД сумата от 78, 76 лв. направени деловодни разноски в исковото производство и сумата от 47, 25 лв. направени разноски по ч. гр. д. № 3351/ 2013 г. по описа на ПРС.

В мотивите на решението районният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че е издадена заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК срещу ответницата за сумата от 412, 67 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25. 06. 2013 г.

Съдът е приел, че в хода на съдебното производство е издължено всичко от страна на длъжника и е представена справка от ищеца в тази връзка – последната дължима сума от 260 лв. е заплатена на 29. 12. 2013 г. Съдът е приел, че следва искът да се отхвърли за сумата от 260 лв. поради погасено 2 задължение чрез плащане и за разликата до 412, 67 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като не е оспорено от ответника, че дължимата сума след цесията е в размер на 260 лв.

Въззивният съд счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:

От доказателствата по делото става ясно, че със запис на заповед от 01.

02. 2012 г. М. Ц. Е. се е задължил към кредитора „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД със сумата от 674, 04 лв., а въззиваемата е задължена по същия запис на заповед на основание поръчителство за изпълнението на задължението от длъжника М. Е.. Записът на заповед е предявен на въззиваемата на 23. 04. 2012 г. Записът на заповед е джиросан на 17. 06. 2013 г. от кредитора „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД с ЕИК*** като вземането по записа на заповед е прехвърлено на въззивника безусловно и неотменимо с всички права по записа на заповед.

Въз основа на записа на заповед и по заявление на въззивника е образувано заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 26. 06. 2013 г. и с Определение № 3308/ 19. 08. 2013 г., с които е разпоредено М. Ц. Е. и С. Х.

Б. да заплатят солидарно сумата от 412, 67 лв. на въззивника, ведно със законната лихва считано от 25. 06. 2013 г. до изплащане на вземането, както и разноски държавна такса в размер на 25 лв. и сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Срещу заповедта за изпълнение на 28. 09. 2023 г. е постъпило възражение от С. Б. затова, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. Възражение от М. Ц. Е. не е подавано.

По делото пред районния съд е представено препис – извлечение от Приложение №1/ 01. 10. 2012 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД от 16. 11. 2010 г., от което е видно, че на въззивника е прехвърлено от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД вземане от 01. 02. 2012 г. към М. Ц. Е. с общо дължима сума от 674 лв., като остатъкът от дължимата сума е в размер на 387, 67 лв. към 01. 10. 2012 г., когато е засечена сумата в счетоводството на въззивника.

3

По делото е представена справка за дължима сума къв въззивника п о Договор за паричен заем №2265231/ 11. 03.р 2015 г. със заемател С. Б. със заемодател „Изи Асет Мениджмънт“АД, прехвърлен с Приложение №1/ 01.

04. 2016 г. към Договор за цесия от 01. 04. 2016 г. от „Изи Асет Менидж мънт“АД към въззивника. В спр авката е посочено, че е извършено плащане по кредита в размер на 260 лв. на 29. 12. 2023 г.

От посочените писмени доказателства се установява, че кредитор по записа на заповед след джирото е въззивникът, като размерът на задължението по записа на заповед съгласно препис- извлечение от Приложение №1/ 01. 10.

2012 г. към договор за цесия е 387, 67 лв. към 01. 10. 2012 г. Като длъжник е посочен М. Ц. Е., тъй като същият е длъжник по записа на заповед, а С. Б. е посочена като поръчител, като от препис- извлечението става ясно, че задължението е по записа на заповед предвид аналогичната дата, размерът на задължението и длъжника. Съдът приема, че след определяне на размера на задължението, което не е изпълнено от 387, 67 лв. не са налице последващи данни за изпълнение на това задължение.

Въз основа на представената справка за извършено плащане по задължение на С. Б. в размер на 260 лв. на 29. 12. 2023 г. се налага изводът, че С. Б. има и други задължения към въззивника като заемател по договор за паричен заем от 2015 г. и по този заем същата е изплатила сумата от 260 лв., а не по процесния запис на заповед, както се твърди от въззиваемата.

С оглед изложеното съдът приема, че задължението на въззиваемата към въззивника по записа на заповед съгласно обсъденото по – горе преписизвлечение за непогасени задължения на М. Ц. Е., като солидарен длъжник на същия е в размер на 387, 67 лв., а не както се твърди от въззивника в размер на 412, 67 лв. Следва да се има предвид, че препис- извлечението е представено от въззивника и същият се е ползвал от него в исковото производство, поради което следва да бъде съобразено при определяне размера на неизпълненото по записа на заповед задължение. В тази връзка съдът счита, че следва да бъде съобразена и в разпоредбата на чл. 123, ал.1, изр.1 ЗЗД, съгласно която изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Въз основа на препис- извлечението се налага изводът, че сумата за разликата от 387, 67 лв. до 674 лв. е задължение, което е погасено чрез плащане или не се търси от кредитора по записа на заповед, поради което не 4 следва да бъде обсъж- дана в настоящото производство и съответно неизплатеният остатък и претендиран от кредитора е в размер на 387, 67 лв., която сума е дъл- жима от въззиваемата като солидарен длъжник по записа на заповед, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 25. 06. 2013 г. до окончателното й изплащане, като следва искът с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД да бъде от хвърлен за разликата над 387, 67 лв. до 412, 67 лв. като неоснователен и недоказан.

При така изложените съображения въззивният съд счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго въз основа на предходните мотиви в настоящото решение.

При този изход на делото и на основание т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК следва да въззиваемата да бъде осъдена да заплати на въззивника направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 212, 37 лв. съобразно уважената част от иска ( в случая държавната такса е в размер на 25 лв. и не може да бъде намаляване с оглед определения по тарифата минимум).

На основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП и чл. 26, ал.1 от НЗПП следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно уважената част от иска и държавна такса в размер на 25 лв., която не може да бъде намалявана с оглед предвидения в тарифата минимум.

На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 и ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП и чл. 26, ал.1 от НЗПП следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно уважената част от иска и държавна такса в размер на 25 лв., която не може да бъде намалявана с оглед предвидения в тарифата минимум.

По изложените съображения и на основание чл. 271 ал.1, пр.2 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Решение № 282/ 13.

03. 2024 г. по гр. д. № 6266/ 2023 г. по описа на Плевенския районен съд, 5 като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 вр. чл.

415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД по отношение на С. Х. Б. с ЕГН********** с адрес гр. Плевен, ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от Ю. Ю. чрез пълномощника И. Н., юрисконсулт със СЪДЕБЕН АДРЕС гр. София, , *** сумата от 387, 67 лв., представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от 01. 02. 2012 г. с джиро от 17. 06. 2013 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 25. 06. 2013 г.( датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до из плащане на задължението, за която има издадена заповед по чл. 417 ГПК № 1988/ 26. 06. 2013 г. п о ч. гр. д. № 3351/ 2013 г. на ПРС, като за разликата до 412, 67 лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК вр. чл. 78, ал.1 ГПК С. Х. Б. с ЕГН********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК*** направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 212, 37 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл.

26, ал.1 НЗПП С. Х. Б. с ЕГН********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК*** направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в първо-инстанционното производство в размер на

25 лв. платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК вр. чл.

37 ЗПП и чл. 26, ал.1 НЗПП С. Х. Б. с ЕГН********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК*** направените по делото разноски съобразно уважената част от иска във въззивното производство в размер на 25 лв. платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

6

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7