Решение № 555 от 12.06.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Пазарджик, 12.06.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Пазарджишкият районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание, проведено на трети юни , през две хиляди и двадесета година

, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА при секретаря П. Буюклиева …и в присъствието на прокурора…………… като разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 3644 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК във връзка с чл. 124 ал.1 ГПК и с чл. 110 и сл. ЗЗД.

В подадената искова молба от от процесуалния представител на ищеца – адв. Р.В., против „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД ЕИК: ********* и „АПС БЕТА

БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, се твърди, че съгласно изпълнителен лист, който бил издаден по ч. гр. дело № 2350 от 2010 г. на PC - Пазарджик, ищецът Н.Р.Р. ЕГН **********

*** бил осъден да заплати на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД с ЕИК ********* /със сегашно наименование „Транзакт юръп” ЕАД/, сумата от 797,88 лв. – главница, сумата от 85,71 лв. обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2010 г., както и разноски по делото в размер на 125,00 лв.

Задължението произтичало от неплатени вноски по сключения между ищеца и „Ти Би Ай кредит“ ООД Договор за целево финанасиране № ********** от 17.11.2008 г., който бил от т.нар. договори за изплащане на стоки на кредит. Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1147/2011г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова с район на действие PC – Пловдив и, че по същото изпълнително дело на 20.09.2011 г. на майката на ищеца била връчена ПДИ - уведомление за образуваното изп. дело, като на 10.11.2011 г. била наложена възбрана върху собствения недвижим имот на ищеца, а именно апартамент с площ от 63,81 кв.м., находящ се в гр. Пазарджик, ул. „П.Б.“ № 6 , ет. 1 , ап.

2. Твърди се още, в исковата молба, че от налагането на възбраната на 10.11.2011 г. до 28.04.2014 г. не са извършвани никакви действия по принудително изпълнение по това дело. Излагат се твърдения, че с изтичането на двугодишния срок от 10.11.2011 г. до 10.11.2013 г. съобразно разясненията на т.

10 от ТР № 2 по ТД № 2 /201 Зг на ОСГТК, изпълнителното производство се считало за прекратено ех lege, въпреки, че липсвало произнасяне на съдебният изпълнител. Сочи се, че през м. април

2014 г. по молба на взискател, делото е било препратено за продължаване към ЧСИ Мария Ангелова peг. № 884 в КЧСИ, с район на действи PC - Пазарджик, където било образувано изпълнително дело № 825/14 г. по описа на ЧСИ, и че по същото дело не били предприети никакви действия на принудително изпълнение и същото било прекратено от ЧСИ през 2017 г. по силата на настъпила перемпция. Излагат се твърдения, че с оглед настъпването на перемпция още с изтичането на двегодишния срок към 10.11.2013 г., всички действия на ЧСИ М. Обретенова по предаването на делото, както и действията на ЧСИ М. Ангелова по образуване на „продълженото“ ИД се явявали незаконосъобразни. Твърди се още в исковата молба, че на основание молба от втория ответник „АПС БЕТА България“ ЕАД с ЕИК ********* с приложен изпълнителен лист издаден срещу ищеца в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ООД на 19.08.2019 г. било образувано изпълнително дело № 444/2019 г. по описа на ЧСИ Мария Ангелова, по което на длъжника по ИЛ не била връчвана покана за доброволно изпълнение и, че до длъжника Н.Р.Р., чрез майка му било изпратено единствено уведомление, че е образувано посоченото изпълнително дело. Също така се сочи, че бил посочен изпълнителният лист, описани били вземанията, като към първоначалните суми били прибавени и допълнителни такси и разноски по изпълнителното дело и бил насрочен опис на движими вещи в дома на ищеца за 19.09.2019 г.

Твърди се още, че образуването на новото изпълнително дело № 444/19 г. и насрочването на действия по принудително изпълнение били напълно незаконосъобразни, защото:

На първо място – за вземането установено със заповед за изпълнение и материализирано в изпълнителния лист издаден по гр. дело № 2350/10 г. на PC - Пазарджик било налице настъпила погасителна давност, и, че последното валидно действие по принудително изпълнение, по смисъла на т. 10 от ТР № 2 по ТД № 2 /2013г на ОСГТК, било извършено на 10.11.2011 г. Сочи се, и, че изискуемият от закона 5 годишен срок, съобразно разпоредбите на чл. 110 от ЗЗД, бил изтекъл на 09.11.2015 г., както и, че не били налице факти и обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността през този период; На второ място – за взискателят /АПС БЕТА България/ не била налице активна процесуална легитимация да образува изпълнително дело по изпълнително основание, издадено в полза на друго лице /Ти Би Ай Кредит ООД/, не бил налице валидно сключен договор за цесия, който, за да произведе своето действие по отношение на длъжника, следвало да му бъде съобщен по надлежния ред.

Сочи се още в исковата молба, че, всички посочени по-горе факти и обстоятелства се установявали от анализа на приложените по ч.гр.д. № 2350/10 г. на PC - Пазарджик, изп. дело № 1647/11г. на ЧСИ Обретенова peг. № 758 на КЧСИ с район на действие PC - Пловдив, изп. дело № 825/14г. и изп. дело № 444/19г. на ЧСИ М. Ангелова, peг. № 884 на КЧСИ с район на действие PC - Пазарджик. Моли се съдът, след анализ на изложените факти и събраните по делото доказателства да приеме за установено, че посочените в изпълнителен лист издаден по ч. гр. дело № 2350 от 2010 г. на PC - Пазарджик, в полза па „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД с ЕИК ********* /със сегашно наименование „Транзакт юръп“ ЕАД/, суми, както следва:

797,88 лв. - главница, сумата от 85,71 лв. обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2010 г., както и разноски по делото в размер на 125,00 лв. са недължими, като погасени по давност, както и начислените и посочени в уведомлението суми - такси и разноски по изпълнително дело № 444/19 г. по описа на ЧСИ Мария Ангелова peг. № 884 на КЧСИ, както следва: 150,00лв. - разноски по изпълнителното дело и 350,16 лв. - такси по Тарифа към ЗЧСИ са недължими, като такива начислени и претендирани на погасено по давност правно основание. Също така, е отправена молба към съда, да осъди ответниците „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД ЕИК ********* и „АПС БЕТА България“ ООД ЕИК:

********* да заплатят солидарно на ищеца Н.Р.Р. сторените по делото разноски. Формулирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното :

Между страните не са спорни обстоятелствата, че съгласно Заповед № 1594/18.06.2010 г. по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист издаден на 25.08.2020 г. от PC гр.Пазарджик по ч. гр.д. № 2350/2010 г. , ищецът Н.Р.Р. ЕГН ********** *** е бил осъден да заплати на „ ТИ БИ АЙ КРЕДИТ „ ЕАД сумата в размер на 797,88 лв. главница представляваща неплатено задължение по договор за целево финансиране № **********/ 17.011.2008 г. , сумата от 85,71 лв. обезщетение за забава , считано от 15.01.2009 г. до 31.05.2020 г. , ведно със законната лихва върху главницата считано от дтата на подаване на заявлението в съда - 16.06.2020 г. до окончателното изплащане и сторени по делото разноски в общ размер от 125,00 лв.

Не е спорно и се установява от представените по делото копие от молба за образуване на изпълнително дело и протокол от 11.08.2011 г. по изп.д. № 20117580401647 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова , че по молба на заявителя „ ТИ БИ АЙ КРЕДИТ „ ЕАД – ответник в настоящото производство против Н.Р.Р. е било образувано изпълнително производство въз основа на издадения по ч.гр.д. № 2350/2010 г. по описа на ПРС изпълнителен лист . Установява се , че по това изпълнително дело е наложена възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника , съгласно постановление на ЧСИ от 08.11.2011 г. , като съгласно предтавения протокол от 28.04.2014 г., изпълнителното дело е било изпратено по подсъдност на ЧСИ Мария

Ангелова и е образувано под № 20148840400825, по което няма данни за извършени изпълнителни действия.

Дугото представено по делото изпълнително дело е под №

20198840400444 по описа на ЧСИ Мария Ангелова, като видно от документите приложено към същото, това изпълнително производство е образувано по молба на втория ответник „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ „ ООД вх. № 8565/19.08.2019 г. , след като предходно изпълнително производство №

825/2014 г. е било прекратено по перемция. Същият факт не се оспорва , а съдът взема предвид отбелязването извършено върху представения наново изпълнителен лист, видно от което изпълнително дело образувано първоначално от ЧСИ Мариана Обретенова № 1647/ 2011 г. , с връчена на 26.09.2011 г. покана за доброволно изпълнение е било прекратено на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК на 17.01.2017 г.

По новообразуваното дело са изпратени по молба на взискателя запорни съобщения до

ОББ АД , като също е изпратено и съобщение с покана за доброволно изпълнение , връчено на 26.08.2019 г. По молба на ЧСИ на 12.09.2019 г.е заличено вписването на възбраната допусната , в хода на по изп.д. № 20117580401647 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова и е спряно производството по делото въз основа на допуснато обезпечение на иска в настоящото проиводство с обезпечителна заповед от 18.09.2019 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство.

В настоящия случай е предявен иск за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл.

439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл.

439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение или съдебно решение , като се позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването на подлежащия на изпълнение съдебен акт.

Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист по реда на чл.416 ГПК във връзка с чл. 410 ГПК , като страните не спорят и не представят доказателства , длъжникът да е реализирал правата си чрез подаване на възражение по чл. 414 ГПК , а кредитрът да е предявил иск по чл. 422 ГПК за постановяване на установително съдебно решение. Ищецът изтъква и поддържа настъпването на един правопогасяващ факт

– погасяване на задълженията чрез настъпване на последиците на погасителната давност. Тези твърдения за настъпило след издаването на изпълнителния лист обстоятелство обуславя допустимостта на предявения иск съобразно предвидените в чл.439 ГПК условия.

Искът по чл.

439 ГПК е иск за оспорване на изпълнението, поради и което надлежна страна по него се явява именно взискателят в изпълнителното производство. Видно от представените документи издадени по частно гражданско дело в заповедното проиводство и докуменните приложени към изпълнителните производства , е че както заповедното, така и първото изпълнително производство са били образувани по молба на първия ответник „ТРАНСКАРТ

ЮРЪП „ ЕАД / с предишно наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ „ЕАД / а висящото към настоящия момент изпълнително дело е образувано по молба на втория ответник „АПС БЕТА България „ ООД , който се заявява като кридитор на ищеца в качеството му на цесионер по договор за цесия 23.02.2015 г. По настоящото дело този взискател , в съотвествие с доказателствената тежест, която носи не е представил доказателства за своята надлежна пасивна материално- правна легитимация като кредитор на ищеца, като такива доказателства липсват и в изпратените копия от образуваното по негово искане изп. Д № 20198840400444 по описа на ЧСИ Мария Ангелова. Поради това и само на това основание , съдът следва да уважи иска по отношение на този взискател, тъй като в исковата си молба , ищецът е оспорил именно този факт, а именно – правото на взискателя като кредитор на длъжника да поиска принудително изпълнение и при липсата на доказателства за този факт, установяването на който е в тежест на страната , която черпи блаоприятни за себе си правни последици, отрацателният иск следва да бъде уважен на това основание в тази му част.