Решение № 2336 от 24.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2336 гр. София, 24.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100507367 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „С.В.“ АД срещу решение № 20073209 от 22.03.2021 г. на СРС, 167 с-в, по гр. д. № 72129/2019 г., с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 203 ЗВ, вр. чл.

198 о, ал. 1 ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че Ж. Л.И. ЕГН: ********** дължи на „С.В." АД, ЕИК: *******, сумата от 3 160, 85 лв. – главница, цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 15.03.2012 г. - 14.02.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.06.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 379, 86 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода 15.04.2012 г. - 14.02.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2019 г. по ч. гр. д. № 34186/2019 г. по описа на СРС, ГО, 167 с-в, и ищецът е осъден за заплащане на разноски в исковото и заповедното производства.

В жалбата се излагат доводи, че решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалният закон. Неправилно СРС е приел, че дружеството не е ангажирало доказателства за наличие на облигационно правоотношение между страните, като не са представени доказателства за собственост или за учредено вещно право на ползване в полза на ответницата. Сочи, че е нелогично в това производство да се иска установяване на качеството на собственик на ответника, защото не става въпрос за вещен спор. По делото е постъпило писмо от СО, Дирекция „Приходи“, от което е видно че ответницата Ж. Л.И. е данъчно задължено лице за 1 имота и за периода 2011 г. - 2019 г. не са подавани декларации за промяна на обстоятелствата по отношение на собствеността. Сочи, че това удостоверяване е направено от длъжностно лице, в кръга на компетентността му е официален документ и съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия, съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 ГПК. Поддържа, че данъчната декларация пред СО също съставлява извънсъдебно признание на ответника, че е собственик на имота.

Удостоверението не е оспорено от ответницата и съдът е следвало да зачете доказателствената му стойност. Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или разколебават извънсъдебното признание на ответницата и същата следва да се приеме за потребител на В и К услуги по смисъла на пар. 1, т. 2 ДР на ЗРВКУ. Поддържа, че ако ответницата е твърдяла промяна на собствеността, тя е следвало да ангажира доказателства за този факт. Сочи, че страните са обвързани от договор при ОУ, които са публични. Потреблението в процесния период и неговата стойност са установени от приетата комплексна СТЕ и ССчЕ, която не е оспорена.

Сочи, че от приложените към СТЕ карнети, част от които са разписани от потребителя, се установява доставката на В и К услуги и вода в периода. Тези данни не са опровергани в производството. Поддържа, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е обсъдил в съвкупност всички събрани доказателства. Моли да се отмени решението и искът да се уважи изцяло. Претендира разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение относно размера на разноските на насрещната страна, в случай, че надхвърлят минималния размер по НМРАВ.

Въззиваемата страна – ищцата Ж. Л.И., чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор подаден в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е съобразено със събраните доказателства в цялост е СРС законосъобразно СРС е отхвърлил исковете. Сочи, че в доказателствената тежест на ищеца е било да ангажира доказателства за съществуването на облигационно правоотношение с ответницата през процесния период, респ., че тя е потребител на предоставените от ищеца услуги, както и да установи каква е стойността на предоставените В и К услуги в имота. В производството не са ангажирани никакви конкретни доказателства за посочените обстоятелства. Поддържа, че представеното удостоверение от СО не съставлява доказателство за притежаване право на собственост, не е след документите, установяващи такова право, нито се ползва с материална доказателствена сила, както твърди ищеца. Излага доводи, че декларирането на имота пред данъчните власти има само административно значение. Съгласно трайната практика на ВКС по този въпрос, данъчната декларация не е доказателство за придобиване или доказване на правото на собственост. Поддържа, че СРС не е допуснал нарушения във воденето на производството, разпределил е доказателствената тежест на страните. На ищеца е указано, че следва да докаже качеството на ответника на собственик или вещен ползвател на имота, а от там на потребител, което не е направено в производството.

Ищецът не може да се позовава на недобросъвестното си процесуално поведение.

Моли да се потвърди решението. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Районният съд се е произнесъл по искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о, ал. 1 от ЗВ, вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на задължения за сумата от 3 160, 85 лв. – главница, цена на услуги за доставка на 2 питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 15.03.2012 г. 14.02.2019 г., както и сумата от 379, 86 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода 15.04.2012 г. - 14.02.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2019 г. по ч. гр. д. № 34186/2019 г. по описа на СРС, ГО, 167 с-в.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за спазване на императивните материалноправни норми.

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо постановено.

В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази становищата на страните във въззивното производство, съдът намира следното :

Настоящият състав споделя правните изводи на СРС, че по общите правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса, съгласно чл. 154 от ГПК, ищецът трябва да установи, пълното и главно, реализирането на следните кумулативно необходими предпоставки: наличие на облигационно правоотношение с ответника по доставка на вода и В и К услуги, т. е. че ответникът е потребител на такива услуги, както и съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, през процесния период; реалното предоставяне на услугите в количеството и на стойност и използването от ответника на претендираното количество ВиК услуги, стойността на потребените услуги. В доказателствена тежест на ответника е да установи правоизключващите, правопогасяващи или други възражения.

Правоотношенията се уреждат от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б. "б. " от ДР на ЗРВКУ „потребители“ са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В този смисъл са и разпоредбата на Общите условия на ответното дружество, като в тях е предвидена и възможността ползватели да са и наемателите, при подадена нарочна писмена декларация за това.

Същата дефиниция е дадена и в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наричана за краткост Наредбата), според който абонати, съответни потребители на услуги В и К, са отделните собственици на имоти и лица, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилищни имоти.

Следователно потребител на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване или на строеж за съответните имоти. Според чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи или от съответния регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор.

Въззивният състав споделя изцяло изводите на СРС, че въпреки указаната изрично тежест на доказване, ищецът не е ангажирал годни писмени доказателства за наличие на валидна облигационна връзка – т. е., че ответницата е собственик или 3 вещен ползвател на процесния имот в периода, за който са претендират процесните вземания.

Въпросът е спорен и от значение за основателността на иска, доколкото ответницата изрично е оспорила в срока по чл. 131 ГПК съществуването на описания по-горе неформален договор. СРС изрично е указал на ищеца с доклада по делото, по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства относно обстоятелството, че между страните е налице облигационно правоотношение през исковия период.

За установяване на това обстоятелство ищецът се позовава на удостоверение от 16.03.2020 г., издадено от Столична община, Дирекция "Общински приходи", отдел "Общински приходи" - Люлин, в което съответното длъжностно лице е посочило, че за периода от 2011 г. до 2019 г., данъчно задължено лице за имот с административен адрес гр. София, ж.к. „*******, вх. *******, е лицето Ж. Л.И..

Въззивният съд споделя становището на СРС, че данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот, съгласно трайната практика на ВКС по този въпрос, на която се е позовал и СРС. Декларирането на един имот пред данъчните власти има само административно правно значение, но не поражда последици свързани с възникването или прекратяването правото на собственост върху имота, както е приел и СРС.

Доказването на собствеността или на вещното право на ползване се установява само чрез предвидените в закона способи - чрез правна сделка, по давност, или по други начини, определени в закона, като се доказва със съответните документи.

Наличието на облигационно отношение не може да се установи и от заключението на СТЕ, както се твърди в жалбата. По делото не са представени и карнети за ползване на вода и В и К услуги, подписани от ответницата, както се сочи от ищеца. Т. е. изцяло неоснователен и довода, че е налице извънсъдебно признание от страна на ответницата на качеството й на потребител на доставяните от ищеца услуги.

Неоснователно е и възражението в жалбата, че ако ответницата е твърдяла промяна на собствеността, тя е следвало да ангажира доказателства за този факт.

При изричното оспорване на качеството на потребител от страна на ответницата, установяването единствено на факта, че е открита индивидуална партида на лицето, без да е ясно дали това е станало служебно или въз основа на искане, съответно по чие искане, не може да обоснове извод за възникването на договорно правоотношение между страните.

Предвид изложеното в съвкупност, съдът намира за изцяло съобразен с материалния и процесуален закон е извода на СРС, че ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не е доказало да е възникнало облигационно правоотношение с ответницата за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 15.03.2012 г. - 14.02.2019 г.