Решение № 212 от 06.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Пловдив, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Г. Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20225000500480 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от О. М. чрез процесуалния й представител адвокат И. И. против решение № 230/07.07.2022 г., постановено по гр.д. № 704/2021 г. по описа на Хасковския окръжен съд, в частта, в която тя е осъдена да заплати на М. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 484,80 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 03.05.2021 г. до окончателното им изплащане, и направените по делото разноски. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго решение, с което да се приеме, че е било налице случайно събитие и Общината не носи отговорност за инцидента или да бъде намалено определеното парично обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди до справедливо такова с оглед нормалните житейски критерии и наличното съпричиняване от страна на 1 пострадалия. Оспорва насрещната въззивна жалба на М. И.. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Оспорва дължимостта на разноските на ищеца за първата инстанция поради липса на обявен размер на възнаграждението в договора между него и адвокатското дружество при условията на чл. 38 от ЗА.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от М. В. И. чрез процесуалния му представител адвокат К. Г. против същото решение в частта, в която искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв., като счита, че правните изводи на първоинстанционния съд са законосъобразни, но определеното обезщетение е в много занижен размер и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е приложена неправилно, за което излага подробни съображения, като моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да осъди О. М. да му заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.05.2021 г. до окончателното й изплащане. Оспорва въззивната жалба на О. М.. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител по реда на чл. 38 от ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство и съдействие.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от М. В. И. чрез процесуалния му представител адвокат К. Г. против О. М., Хасковска област обективно кумулативно съединени искове по чл. 50 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 03.05.2021 г. заедно с приятели отишъл в гр. М. в зоната за отдих до брега на река А., където седнали в една от дървените беседки, построени по проект „А. т. в М. и А. - ******“, като неочаквано и без никакво предупреждение дървената беседка рухнала и го затрупала, причинявайки му множество тежки травматични увреждания, приятелите на ищеца веднага се 2 обадили на спешния номер 112, дошла линейка и го транспортирала до У.

*********“ АД - гр. С. З., там той бил приет в увредено общо състояние и след извършени прегледи, изследвания и рентгенографии лекарите установили, че вследствие на злополуката И. е получил счупване на лявата глезенна става и счупване на лявата ключица, на 04.05.2021 г. бил подложен на оперативна интервенция, при която било извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с метална остеосинтеза на тибия и фибула, престоял в болницата до 09.05.2021 г., когато бил изписан с препоръки за спазване на строг хигиенно-диетичен и охранителен режим, както и да не натоварва оперирания си крак, лявото рамо и лявата ръка в областта на фрактурата на ключицата. Като резултат от получените увреждания за период от около месец и половина ищецът бил трудно подвижен, не можел да се обслужва самостоятелно и се наложило да ангажира постоянно близките си, за да му помагат при ежедневните дейности, през първите месеци след злополуката се налагало да приема ежедневно медикаменти заради изпитваните силни болки, а към момента на подаване на исковата молба той все още провеждал рехабилитационни процедури, но движенията на левия му глезен и лявата ключица продължавали да бъдат болезнени и с ограничен обем. В същото време И. изпитвал световъртеж, главоболие, гадене и замаяност и при прегледа от невролог било установено стеснение на задните дискови пространства на нива С4-С5 и С5-С6 – дископатия, като преживеният инцидент му се отразил тежко на психиката – през първите месеци страдал от нарушения на съня и вниманието, имал кошмарни съновидения и паник атаки, не желаел да излиза никъде и да комуникира, чувствал се потиснат и депресиран, като и понастоящем продължавал да изпитва потиснатост и страх от закрити малки помещения.

Доколкото ответникът не е изпълнил задължението си за упражняване на надзор върху собствената си вещ с грижата на добър стопанин, инцидентът станал на територията на зоната за отдих край р. А., която зона е публична общинска собственост, стопанисвана от О. М., включително изградените в нея беседки и барбекюта, а причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди са настъпили вследствие свойствата и дефектите на вещта, той моли съда да постанови решение, с което да осъди О. М. да му заплати обезщетение за описаните неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. в резултат на инцидента на 03.05.2021 г. в гр. М., ведно със законната 3 лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане /03.05.2021 г./ до окончателното й изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 484,80 лв., настъпили от същия инцидент, представляващи сбор от заплатената сума за поставената му в болницата метална остеосинтеза за стабилизиране на фрактурата от 450 лв. и заплатена потребителска такса за болничния престой от 34,80 лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане /03.05.2021 г./ до окончателното й изплащане. Претендира разноски, в т.ч. възнаграждение на процесуалния му представител адвокат Г. за осъществена безплатна правна помощ по делото.

Ответникът О. М. оспорва предявените искове по основание и размер, като моли съда да ги отхвърли или ако приеме, че исковете са основателни, да намали размерите на претендираните обезщетения. Счита, че получените от ищеца увреждания не са в резултат на неполагане на обичайна грижа и поддръжка на съоръженията за отдих, а са резултат на случайно събитие, провокирано от поведението на И. и приятелите му, които бутали и люшкали колоните, което довело до частично срутване на беседката и настъпване на вредоносния резултат. Сочи също, че била назначена комисия за изследване на причината за инцидента, която установила, че вследствие цикличното овлажняване от дъждовете, снеготопенето и разлива на река А. били започнали частично и в лека форма гниещи процеси по дървената конструктивна част на беседката, а основите й били разположени в пясъчна основа под положена настилка от гнайсов камък, което допринесло да не може да бъде установен с просто око този процес, тоест е налице случайно събитие, но това не била единствената причина за срутването, а за него допринесла и оказаната физическа намеса върху конструкцията от ищеца, тъй като описаните травми отговаряли на механизъм на причиняване като от набиране на греда, люлеене върху нея, при пропадане на основата И. паднал на лява страна и счупил глезенната си става, а от удара на падналата греда - и ключицата. По тази причина прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от И.. Претендира разноски.

С обжалваното решение е осъдена О. М. да заплати на М. В. И. 20 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на инцидента на 03.05.2021 г. в гр. М., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане 4 03.05.2021 г. до окончателното й изплащане, 484,80 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същия инцидент, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане - 03.05.2021 г. до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски в размер на 483,86 лв., като искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 50 000 лв., О. М. е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ 995,52 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, както и да заплати по сметка на Хасковския окръжен съд държавна такса в размер на 819,35 лв., а М. В. И. е осъден да заплати на О. М. разноски в размер на 1 968,41 лв.

Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлителната част за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. и от ответника в осъдителната част, в които части то е предмет на въззивното производство, а решението в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до 50 000 лв. е отхвърлен, не е обжалвано от ищеца и в тази част е влязло в сила.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Изхождайки от наведените в исковата молба твърдения за отговорност на собственика на вещта за вреди, произлезли от нейни обективно присъщи свойства, качества или дефекти, и при съобразяване с указанията, дадени в ППВС № 4/30.X.1975 г., незагубило значението си до днес, по разграничаване на фактическите състави на чл. 45 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД от една страна и чл.

50 от ЗЗД от друга, според което когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността 5 за поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, както и в случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите и не е съществувала техническа възможност за пълното й обезопасяване, отговорността е по чл. 50 ЗЗД /за последното вж. Р № 309/04.06.2014 г. по гр.д. № 1354/2012 г. на ВКС – ІV г.о./, следва да се приеме, че първоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация на предявените искове.

Отговорността по чл. 50 от ЗЗД настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищеца/, т е з и вреди да са произлезли от вещ, която е собственост на ответника или той упражнява надзор за нея, между тях да има причинна връзка, като не е необходимо собственикът да има вина или с поведението си /действие или бездействие/ да е причинил вредите.

По отношение на претърпените от ищеца вреди:

От приетата по делото медицинска документация и от заключението на съдебно-медицинската експертиза с вещо лице д-р ХЕ, прието в първоинстанционното производство и което съдът като компетентно изготвено възприема, се установява, че след инцидента на 03.05.2021 г. ищецът бил приет за лечение в У. *********“ АД - С. З., установено било двойно глезенно счупване на костите на лявата подбедрица /бималеоларна фрактура/ и счупване на лявата ключица, първото било лекувано оперативно с поставяне на закрепващ винт на вътрешния глезен, а ключицата била имобилизирана с мека превръзка, тип митела; нараняванията били причинени от директен удар от твърди предмети с голяма тежест в областта на левия глезен и лявото рамо, а при падането на предметите пострадалият бил в легнало положение, като травмите на И. са в пряка причинна връзка с процесния инцидент; болничният престой на ищеца продължил 6 дни, на 09.05.2021 г. бил изписан с подобрено състояние и с препоръки от лекуващия лекар за ползване на помощни средства при ходене, без да натоварва оперирания крайник за 2 месеца, както и за носене на имобилизацията с митела на ляв горен крайник 30 дни с оглед фрактурата на ключицата.