Решение № 401 от 28.11.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. гр. Червен бряг, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20244440100429 по описа за 2024 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба на Н. В. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ........ срещу ........., роден на ********** г. гражданин на ........ с която на основание чл.49 от СК се иска от съда да постанови решение и да прекрати сключения между страните брак, с всички произтичащи от това законни последици. С исковата молба са представени като писмени доказателства – у-е за сключен граждански брак и документ за платена държавна такса. В исковата молба се твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 07.04.2009 г. Твърди се още, че непосредствено след брака са се разделили и от тогава живеят в условията на фактическа раздяла и всеки има свой живот. Счита, че бракът им съществува само формално, изчерпан е от своето съдържание и е дълбоко и непоправимо разстроен. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между страните граждански брак, като не претендира произнасяне за вината за разстройство на брака. От брака страните нямат родени деца. Не желае лична издръжка от съпруга си. По време на брака нямат придобито семейно жилище. Също така съда не следва да се произнася и по въпроса за фамилното й име, тъй като същото не е било променяно. В изпълнение на процедурата по чл.131 вр. с чл.48, ал.2 от ГПК на ответника е назначен особен представите – адв. И. А. от АК – Плевен, който от името на доверителя си дава становище, че иска е допустим, а по съществото си и основателен предвид дългата фактическа раздяла между страните. Излага подробни съображения, че същия е изчерпан и съществува само формални.

ИЩЦАТА редовно призована в о.с.з. се явява лично и с адв. Ц. А. от ПлАК, който от името на доверителката си поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни 1 доказателства.

ОТВЕТНИКЪТ редовно призован, не се явява лично. За него назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК процесуален представител – адв. И. А. от ПлАК.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак, че с акт № 3062 от 07.04.2009 г., че страните са сключили валиден граждански брак в гр. София, от който нямат родени деца, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Спорен по делото е въпросът, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО: С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК: Съдът като взе предвид доказателствата по делото, изразеното от ищцата становище и процесуалното поведение на ответника намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че предвид дългата фактическа раздяла е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак.

Ето защо съдът предвид дългата фактическа раздяла прие, че бракът е дълбоко разстроен.

Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена. Ищцата не желае съдът да се произнася по този въпрос. Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася относно вината.

2

Относно ползването на семейното жилище: Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.". От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че съпрузите не притежават семейно жилище.

По отношение на фамилното име на ответницата след развода: Съпругата Н. В. П. при сключване на брака не е променяла фамилното си име, поради което и съдът не дължи произнасяне.

По разноските: По делото разноски е направила само ищцата, като същата в о.с.з лично пред съда заяви, че не претендира такива, поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 40.00 лева, като се приспадне внесената от ищцата при завеждане на делото сума в размер на 25,00 лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 07.04.2009 г. с акт № с акт № 3062 от 07.04.2009 г. в гр. София, граждански брак между Н. В. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ........ и ........., роден на ********** г. гражданин на ........, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

ОСЪЖДА Н. В. П., с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15.00 /петнадесет/ лева.

Ршението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

3