Присъда № 11 от 07.02.2024, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към ПРИСЪДА №11/07.02.2024г. по НЧХД№1457/22г. по описа на РС- Пазарджик

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд- Пазарджик тъжба от К. Д. С. от с.Црънча, обл.Пазарджик, с която е повдигнато обвинение против подсъдимия П. А. Х. от гр.Пазарджик за престъпление по чл.130 ал.2 от НК.

В съдебно заседание тъжителят се явява лично и с повереника си адв.П.

Г., чрез който поддържа изцяло повдигнатото с тъжбата обвинение. Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и уважаване на предявения граждански иск в пълен размер, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитника си адв.И. Б., който пледира за недоказаност на повдигнатото с тъжбата обвинение и отхвърляне на предявения граждански иск. Претендира сторените разноски за разглеждане на делото. Подсъдимият не се признава за виновен, като се възползва от правото си да не дава обяснения. Реализирайки правото си на последна дума, моли да бъде оправдан.

С протоколно определение на съда от 19.01.2023г. по делото е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от пострадалия К.

С. против подс.П. Х. граждански иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 26.09.2022г. до окончателното й изплащане.

Със същия съдебен акт частният тъжител К. С. е конституиран и като граждански ищец в наказателния процес.

Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно нормата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият П. А. Х. е роден на ***г. в гр.Пазарджик, живущ в с.Црънча, обл.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, разведен, с полувисше образование, работещ като рентгенов лаборант, неосъждан, с ЕГН:

**********.

Частният тъжител и подсъдимият се познавали отпреди. Подс.Х. живеел съвместно със св.Е. Р.- майка на съпругата на пострадалия- св.Т. Р.- С..

Личните им отношения били влошени от доста време по различни поводи.

Двойките обитавали отделни къщи в с.Црънча обл.Пазарджик. В дома на частния тъжител и св.Т. Р.-С. живеел и бащата на последната- св.Н. Р., който бил бивш съпруг на св.Е. Р..

През м.август 2022г. св.Н. Р. бил приет в болница, където бил 1 диагностициран с бъбречна недостатъчност. След изписването му, той се върнал в дома на своята дъщеря и тъжителя, които продължили да се грижат за него.

На 26.09.2022г., в късния следобед, св.Е. Р. написала съобщение на дъщеря си по телефона, че иска да види бившия си съпруг. Св.Т. Р.- С. се съгласила, но при условие, че подсъдимият не идва. Отношенията между него и тъжителя вече били доста влошени и тя искала да избегне евентуални конфликти при среща между тях. Въпреки това, надвечер същия ден, св.Е. Р. отишла в дома на дъщеря си, находящ се в с.Црънча обл.Пазарджик ****, придружавана от подс.П. Х.. Двамата дошли с автомобил, който спрели на улицата- в близост до двете коли на другата двойка, които били паркирани една зад друга, успоредно на къщата. Водена от желанието си да предотврати всякакви дразги между тъжителя и подсъдимия, св.Т. Р.-С. преди това изпратила съпруга си навън заедно с кучето им. След като се видяла с болния, св.Е. Р. и подсъдимият, тръгвайки си, двамата се отправили към входната врата на двора на къщата. В това време св.Т. Р.-С. упрекнала майка си, че не е спазила обещанието си да не идва в дома й с подсъдимия. Ядосан от това, той ударил св.Т. Р.-С. в лицето- в областта на лявата скула. Тя от своя страна извикала, което било възприето от тъжителя, който в този момент се намирал в близост до къщата. С цел да помогне на съпругата си, тъжителят се отправил към входната врата на двора на къщата, където се засякъл с подсъдимия. В този момент последният му нанесъл няколко удара с юмрук по лицето- в областта на лявата и дясна челна област на главата, дясното слепоочие, устата и шията. В резултат на ударите тъжителят паднал на земята към улицата. Св.Е. Р., от своя страна, издърпала подсъдимия в посока към техния автомобил, след което двамата се качили на него и си тръгнали.

Междувременно, малко преди това, пред къщата дошъл познат на тъжителя- св.Х. П.. Поводът за това бил връщането на ключ от апартамент на тъжителя в гр.София. Св.П. паркирал своя автомобил зад колите на тъжителя и св.Т. Р.- С., в посока към входната врата на двора на къщата им. Така ударите, нанесени на това място от подсъдимия на тъжителя били възприети от св.П.. Той останал да наблюдава случващото се в своя автомобил до тръгването на подсъдимия и св.Е. Р.. Малко след това св.П. влязъл в къщата на тъжителя, без да го разпитва във връзка с видяното. Забелязал единствено, че под носа на тъжителя имало кръв. Веднага след като му върнал ключа, св.П. си тръгнал.

На 27.09.2022г. тъжителят посетил кабинета по Съдебна медицина в „МБАЛ - Пазарджик“ АД, където бил освидетелстван от съдебен медик и му било издадено медицинско удостоверение.

Видно от приетото по делото като писмено доказателство СМУ №228/27.09.2022г., при извършения преглед на тъжителя са констатирани следните телесни увреждания- оток и червеникаво кръвонасядане с диаметър от 4 см по предната лява челна област на главата, в окосмената част; оток и 2 червеникаво кръвонасядане с размери 3х3 см по дясната челна област на главата, в неокосмената и окосмена част; кървонасядане със синкавочервеникав цвят, с размери 2х2 см по дясната слепоочна област; оток по горната и долна устни на устата; мораво кръвонасядане с размери 1х1 см по вътрешната лигавична повърхност на долната устна, в ляво и червеникаво кръвонасядане с размери 5х3 см по дясната област на шията. Според съдебния лекар, така описаните телесни увреждания били получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв, са причинили болка и страдание на пострадалия по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на разпитаните в хода на проведеното съдебно следствие свидетели- Т. Р.- С., Х. П., В. С. и частично от тези на св.Е. Р.; изцяло от приетите по делото писмени доказателства

/в т.ч.

СМУ

№228/27.09.2022г./л.5,6/, СМУ №227/27.09.2022г. /л.7,8/ и от заключението на вещото лице по приетата СМЕ.

На първо място следва да се посочи, че доколкото обвинението се повдига с тъжбата, то същото обхваща единствено действията на подсъдимия по отношения на тъжителя, но не и тези, насочени към св.Т. Р.-С.. В този смисъл предметът на доказване в рамките на образуваното наказателно производство обхваща установяването единствено на твърденията за причинена лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК от подсъдимия на тъжителя, в каквито рамки се съсредоточава и доказателствения анализ на съда.

Следва също така да се отбележи, че при анализа на събраните гласни доказателства съдът отчете в нужната степен факта, че св.Т. Р.- С. е съпруга на тъжителя, а св.Е. Р.- живее съвместно с подсъдимия. Взето предвид беше и това, че двойките имат трайно влошени отношения и предходни конфликти. В тази връзка в хода на съдебното следствие съдът положи процесуални усилия за установяване на обективната истина чрез провеждане на първоначални и допълнителни разпити на двете свидетелки, в т.ч. постави същите в очна ставка с оглед преодоляване на възникналите в техните показания противоречия. Изхождайки от тези обстоятелства, след внимателна съпоставка на техните показания с тези на останалите разпитани по делото свидетели, приетите писмени доказателства и заключението на вещото лице по изготвената СМЕ, съдът достигна до своите изводи, въз основа на които постанови присъдата си.

От показанията на св.Т. Р.-С. и св.Е. Р. се установява безспорно, че двете са имали уговорка за това вечерта на инкриминираната дата последната да посети болния си бивш съпруг в дома на своята дъщеря. Безспорно е по делото, доколкото показанията и на двете свидетелки в тази насока са еднопосочни, че в момента в който св.Е. Р. и подсъдимият отишли в дома на тъжителя, последният не е бил там. Доказано е също, че вместо да дойде сама, както поискала дъщеря й, св.Е. Р. била придружена от подсъдимия. Именно 3 това предизвикало негодуванието на св.Т. Р.-С.. Бурната реакция на последната ядосала подсъдимия, който от своя страна я ударил. От приетото по делото като писмено доказателство СМУ №227/27.09.2022г. се установява, че подсъдимият е нанесъл удар с юмрук в областта на лявата скула на св.Т. Р.С., в резултат на което на същата било причинено травматично увреждане, изразяващо се в оток и червеникаво кръвонасядане с размери 5х3 см.

Еднопосочно от показанията на майката и дъщерята се установява, че тъжителят дошъл веднага след това, като по този начин двамата мъже се срещнали на входната врата на двора на къщата.

Основните противоречия между показанията на преките свидетели- Е.

Р. и Т. Р.-С. касаят нанесените от подсъдимия на тъжителя удари. Както вече беше посочено по-горе, споделеното от двете в хода на съдебното следствие беше подложено на внимателен анализ с оглед предходните им влошени отношения и съвместното им съжителство поотделно с тъжителя и подсъдимия, което прави тези свидетели заинтересовани от изхода на делото.

Въпреки това съдът даде вяра на показанията на св.Т. Р.-С., като не кредитира тези на св.Е. Р.. Разказаното от св.Т. Р.-С. за това как подсъдимият ударил в лицето нейния съпруг се характеризира с нужните пълнота, последователност, вътрешна безпротиворечивост и стои в корелация с показанията на св.Х. П. и заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ.

От показанията на св.П. се установи, че автомобилът му е бил паркиран в посока към входната врата на двора, откъдето той имал достатъчно добра видимост, за да възприеме както нанесените от подсъдимия на тъжителя удари, така и падането на последния на последния на земята към улицата. В този смисъл показанията на св.Е. Р., която отрича изцяло тази фактология, остават изолирани и неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства. Процесуалнато поведение на този свидетел е напълно обяснимо и представлява защитна реакция, резултат от посочените по-горе обстоятелства, формиращи нейната заинтересованост от това подсъдимият да бъде оневинен.

Следва да се признае, че показанията на св.Т. Р.- С. се характеризират с известна непрецизност по отношение на обстоятелството точно колко удари са били нанесени от подсъдимия на тъжителя, доколкото в първоначалния си разпит тя твърди, че се касае за един удар, а в допълнителния- за няколко. В същото време св.Р.- С. разказва, как след като мъжът й бил ударен от подсъдимия, тя инстинктивно се обърнала настрани, за да не гледа. Съдът намира за житейски напълно логична споделената от св.Р.-С. причина, която й създава затруднение да конкретизира броя на нанесените на тъжителя удари, без това да влияе върху цялостната правдоподобност на нейните показания.

По аналогичен начин намира своето обяснение и споделеното от св.П., че видял как подсъдимия удря веднъж тъжителя. Житейски напълно логично, от мястото където е наблюдавал, св.П. да е успял да възприеме ясно само последния от нанесените на пострадалия удари, преди той да падне на земята.

4

Тези неточности в показанията на посочените двама свидетели, обаче не влияят върху крайните изводи на съда, доколкото за това, че подсъдимият е нанесъл на тъжителя по описания по-горе начин няколко удара/както се твърди в тъжбата/ се установява безпротиворечиво от заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ. Същото съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентен експерт и отличаващо се с нужните пълнота, яснота и обоснованост, за да бъде поставено в основата на фактическите и правни изводи на ръководно-решаващия орган.

По този начин съдът прие за доказано по делото, че на инкриминираните дата и място /на входната врата- между улицата и двора на къщата на тъжителя/, подсъдимият нанесъл на тъжителя няколко удара с юмрук по лицето- в областта на лявата и дясна челна област на главата, дясното слепоочие, устата и шията. По този начин тъжителят получил телесни увреждания, изразяващи се в оток и червеникаво кръвонасядане с диаметър от 4 см по предната лява челна област на главата, в окосмената част; оток и червеникаво кръвонасядане с размери 3х3 см по дясната челна област на главата, в неокосмената и окосмена част; кървонасядане със синкавочервеникав цвят, с размери 2х2 см по дясната слепоочна област; оток по горната и долна устни на устата; мораво кръвонасядане с размери 1х1 см по вътрешната лигавична повърхност на долната устна, в ляво и червеникаво кръвонасядане с размери 5х3 см по дясната област на шията. Така констатираните телесни увреждания, получени в резултат на действията на подсъдимия, са причинили на пострадалия болка и страдание без разстройство на здравето и представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.