Акт № 14039 от 30.10.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- 2723/2026
- Подписан
- 30.10.2026
- В сила
- 30.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.261 ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.92, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.92 ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.38, ал.9, т.2 · Закон за счетоводството
РЕШЕНИЕ
№ 14039
Варна, 30.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - IX тричленен състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При секретар ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА като разгледа докладваното от съдия БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ канд № 20267050702723 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.
Производството е образувано по касационна жалба на “Строителство и ремонт 090” ЕООД, ЕИК *********, срещу Решение № 874/14.07.2026 година, постановено по НАХД № 375/2026 година по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 854544-F848067/ 09.10.2025г на Директора на Дирекция „ Обслужване” при ТД-НАП- Варна, с което на „ СТРОИТЕЛСТВО И РЕМОНТ 090“ ЕООД – гр.Провадия, представлявано от Н. З. Г., за нарушение на чл.92 ал.2 от ЗКПО, е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 500/ петстотин /лева, на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО.
С жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение, с твърдения, че последното е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради неправилно прилагане на материалния закон. Поддържа се твърдение, че дружеството касатор не е било длъжно да подава ГДД по чл.92, ал.2 от ЗКПО, тъй като през 2024 г. не е извършвало търговска дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Алтернативно се иска прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание касатора редовно призован не се явява, не се представлява.
Ответникът по жалбата, редовно призован не се представлява. Депозирани са писмени бележки от процесуален представител, с който се оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представител на ВОП не участва в производството.
С оглед на събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него по време на въззивното производство. Съгласно представените по делото доказателства се установява, че на 25.06.2025г. Н. Г., в качеството си на представляващ „Строителство и ремонт 090“ ЕООД, подала до НСИ декларация по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството, в която отразила, че предприятието не е осъществявало дейност по смисъла на §1, т.30 от ДР на Закона за счетоводството през отчетния период 01.01.2024г.-31.12.2024г. До 30.06.2025г. също така от името на дружеството не била подадена декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2024г. На 31.07.2025г. св. С.- инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, извършил проверка в информационните масиви на НАП за дружества, за които има сведения, че имат оборот, но не са подали годишни данъчни декларации, при което било установено, че фискалното устройство на „Строителство и ремонт 090“ ЕООД е регистрирало оборот от 1462,60 лв. Установено било и неподаването на декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2024. Предвид горното на 16.09.2025г., св.С. съставил АУАН срещу„ СТРОИТЕЛСТВО И РЕМОНТ 090“ ЕООД , за това, че ЮЛ не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2024г. до 30.06.2025г., като нарушението било квалифицирано като такова по чл.92 ал.2 от ЗКПО. АУАН бил съставен в отсъствието на нарушителя, но на 25.09.2025г. бил надлежно връчен на представляващата дружеството- нарушител, която след запознаването със съдържанието на АУАН го подписала без възражения. Тъй като в законоустановения срок от връчването на АУАН не били депозирани писмени възражения, въз основа на материалите, съдържащи се в АНП, АНО издал НП. Със същото на „ СТРОИТЕЛСТВО И РЕМОНТ 090“ ЕООД , е наложено административно наказание „ Имуществена санкция”, в размер на 500 лв., на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО, за нарушение на чл.92 ал.2вр.ал.1 от ЗКПО.
При горната фактическа обстановка, въззивния съд е приел, че не са допуснати нарушения при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството и е потвърдил НП.
По касационната жалба.
Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения.
ВРС е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление. Изложените от въззивния съд мотиви са изключително подробни и аргументирани, поради което настоящата инстанция ги възприема като свои, съгласно чл.221 ал.2 изр.2 предл.посл. от АПК, поради което не необходимо тяхното повтаряне.
Напрактика, в касационната жалба, освен бленкетното позоваване на касационните основания незаконосъобразност, необоснованост и неправилност, не са изложени конкретни оплаквания от действията или решението на съда. В касационната жалба са преповторени възраженията от въззивната жалба, които са намерили своя подробен и компетентен отговор във въззивното решение.
Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати от ВРС нарушения при прилагането на материалния закон. От представените от самия касатор фактури в хода на въззивното производство е видно, че дружеството е реализирало приходи от наем. От останалите фактури с доставчик „ СТРОИТЕЛСТВО И РЕМОНТ 090“ ЕООД, не може да се направи извод, че същите са за "префактуриране" на ел. енергия на дружествата наематели, тъй като това по никакъв начин не е отбелязано в самите първични счетоводни документи. Напротив, от тях следва извода, че дружеството е продало ел.енергия на наемателите си, още повече, че сумите са били отразени и като приход във фискалното устройство на дружеството.
Предвид горните съображения следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение не страда от сочените с касационната жалба пороци. Оспореното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че следва да осъди дружеството да заплати на ТД на НАП Варна, сумата от 80 евро за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА № 874/14.07.2026 година, постановено по НАХД № 375/2026 година по описа на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА „ СТРОИТЕЛСТВО И РЕМОНТ 090“ ЕООД да заплати на ТД на НАП Варна сумата от 80/осемдесет/евро.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�