Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 207 от 26.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 3181/2024
Вид
Решение № 207
Подписан
26.02.2025
В сила
26.02.2025
Състав
Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405, ал. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405, ал. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Пловдив, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20245300503181 по описа за 2024 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против Решение № 3198/16.07.2024 г., постановено по гр. д. № 9335/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с-в, в частта му, с която са отхвърлени предявените от дружеството искове против Т. Х. Т. с ЕГН: ********** за признаване на установено, че последната му дължи сумата от 2 499,97 лв., представляваща невърната главница по договор за потребителски кредит № *** от 09.09.2019 г., сумата от 873,16 лв. - договорно възнаграждение за периода 01.02.2020 г. 04.11.2020 г.; сумата от 356,89 лв. - законна лихва за периода 04.11.2020 г. 27.02.2023 г., както и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда - 28.02.2023 г. до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3091/2023 г. по описа на ПРС. Жалбоподателят поддържа, че в обжалваните части решението е неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което предявените искове да се уважат. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като и поддържа, че не е налице разминаване между посочения ГПР в договора и действителния такъв. Моли да му бъдат 1 присъдени деловодни разноски в размер на 360 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

От „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е постъпила и частна жалба против Определение № 11334/17.09.2024 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, с което въпреки изменението на решението счита, че се му се възлагат съдебни разноски в прекомерен размер. Моли за отмяната на определението и за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските съобразно представената от него молба.

Въззиваемата страна Т. Х. Т. не е взела становище по жалбите.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК регламентираща правомощията на въззивната инстанция, въззивния съд се произнася служебно по валидността на постановеното от първата инстанция решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Правомощията на въззивния съд за проверка на правилността на решението са ограничени до заявените в жалбите доводи.

Постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо, като същото не е постановено при нарушение на императивна материалноправна норма.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 3091/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за процесните вземания ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.03.2023 г., а от длъжника Т. Т. е постъпило възражение в срока по чл.414 ГПК. Предявеният тук установителен иск е постъпил в съда в срока по чл. 415 от ГПК, поради което същият е процесуално допустим.

Пред настоящата инстанция не се оспорват следните фактически констатации и правни изводи, направени от първоинстанционния съд:

Че между „Профикредит България“ ЕООД и ответника Т. Х. Т. в качеството и на кредитополучател е сключен на 09.09.2019 г. договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ***, по силата на който ищецът е предоставил на ответника Т. Т. кредит в размер от 3000 лв. Уговорен е бил между страните срок на кредита от 36 месеца, размер на вноската по кредита - 144 лв., ГПР 49,06 % и годишен лихвен процент 41 %. Посочена е обща дължима сума от 5183,68 лв. Избран е и пакет от допълнителни услуги, за което се дължи от ответника възнаграждение, както следва: възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ - 900 лв. и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ - 2910 лв., платими на вноски от по 105,83 лв. месечно. Общият размер на сумата, която ответникът е следвало да върне на ищеца по сключения договор за потребителски кредит и допълнителни услуги е 8993,68 2 лв.

Не се спори, че в чл. 12. 1 от общите условия към договора, приети с договора от ответника, е предвидено, че при просрочване на месечната вноска се начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото задължение. Не се спори, че съгласно чл. 12, ал. 3 от Общите условия кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление, когато кредитополучателят просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.

Не се оспорва и установеното от ПРС обстоятелство, че на 10.11.2020 г. на ответника е връчено писмо, с което е изпратено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил иска на ищеца за осъждането на ответника да му заплати сумата от общо 3336,96 лв. - сбор от възнаграждения за закупени допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит Стандарт № ***от 09.09.2019 г., както следва: 775 лв.възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и 2561,96 лв.- възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.

В решаващите си мотиви съдът е приел, че клаузите от договора, установяващи, че длъжникът дължи възнаграждение за закупен пакет „Допълнителни услуги“ са нищожни поради противоречието им с добрите нрави, тъй като същите са свързани с усвояването и управлението на кредита, същите са част от възнаграждението за предоставения заем. Приел е, че тези такси заобикалят императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав споделя извода, че клаузите от процесния договор, установяващи, че длъжникът дължи възнаграждение за закупен пакет „Допълнителни услуги“ са нищожни поради противоречието им с добрите нрави.

С договора между страните е уговорено и предоставяне на пакет от „Допълнителни услуги“, за които кредитополучателят дължи заплащане на такси в общ размер от 3336,96., като заплащането на сумата е разсрочено с месечните погасителни вноски. Размерът на вноската по този пакет бил 105,83 лв., а общият размер на подлежащата на плащане от длъжника сума с включване размера на сумата за допълнителни услуги е 8993,68 лв.

Видно от споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, същите се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски. Така уговорени, допълнителните услуги всъщност са действия по усвояване и управление на кредита.

3

Нормата на чл. 10а от Закона за потребителския кредит дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, но същите не трябва да са за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Съдът приема, че уговаряйки заплащането от кредитополучателя на посочения пакет от допълнителни услуги, на практика страните са уговорили възнаграждение по усвояването и управлението на кредита, като тази уговорка заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и реално води до увеличаване на възнаграждението на кредитора, представлявайки скрита лихва. Това възнаграждение следва да бъде включено в годишен процент на разходите от 49,06 %, но не е включено, поради което този ГПР не отговаря на действителния. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по самия договор, и разходите по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. При сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение е уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК .

Поради това, че не е посочен действителният размер на ГПР, а по нисък, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи чистата стойност на кредита.

Видно от заключението на вещото лице по ССЕ, общо платената от ответника сума по договора е 2723,80 лв. Предвид извършените по договора плащания, ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 276,20 лв., представляваща незаплатен остатък от чистата стойност на кредита, за която сума първоинстанционният съд е уважил иска. За разликата над тази сума до пълния предявен размер на иска за удстановяване дължимостта на главницата от 2776,17 лв., както и за установяване дължимостта на договорно възнаграждение от 873,16 лв. за периода 01.02.2020 г. - 04.11.2020 г. и законна лихва за периода 04.11.2020 г. - 27.02.2023 г. в размер на 356,89 лв. по отношение на главницата от 2776,17 лв. исковете са неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят. В обжалваните части първоинстанционното решение е правилно, поради което същото ще се потвърди.

По частната жалба:

С решението си първоинстанционният съд е присъдил в полза на ответницата и в тежест на ищеца разноски, съразмерно на отхвърлените 4 искове, както следва: сумата от 199,92 лв.- разноски по ч.гр.д. № 3091/2023г. по описа на РС- Пловдив и сумата от 1699,35 лв. - разноски по гр.д. 9335/2023 г. по описа на ПРС. След постъпването на молба от „Профи Кредит България“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъдените суми за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство, е постановено определение № 11334/17.09.2024 г. по реда на чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, присъдени за заповедното производство на база адвокатско възнаграждение за подаване на възражение в размер на 200 лв. и решението е изменено в частта на разноските, присъдени в исковото производство, като „Профи Кредит България“ ЕООД е осъден да заплати на Т.

Х. Т. сумата от 1302 лв. вместо досега присъдените 1699,35 лв., на база адвокатско възнаграждение от 1200 лв., което е установено да е реално заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие, представен по делото.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира, че така постановеното определение е правилно.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 30.05.2023 г., от който е видно, в заповедното производство длъжникът е договорил и заплатил възнаграждение за адвокат от 800 лева. Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми, като минималният му размер е 400 лв. Ето защо, определеният от първоинстанционния съд като дължимите се разноски за адвокатското възнаграждение за заповедното производство от 200 лв. не е прекомерен, поради което присъдените разноски за такова не следва да се намаляват.