Решение № 15426 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15426 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110148706 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу М. Т. и Р. Н., с която са предявени в условията на разделна отговорност осъдителни искове за стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., лихва за забава върху главното вземане, дължима за периода 15.09.2023 г. – 03.10.2025 г.,за стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.10.2022 г. – м.04.2024 г. и за лихва за забава върху тази главница, дължима за периода 01.07.2023 г. – 03.10.2025 г.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 203, вх. Б, ап. 37, аб. № 138990, за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба само от ответника Т., с който признава претенциите на ищеца за целия им размер, съобщава за сключено с ищеца споразумение за целия дълг и моли да не се допуска изготвянето на съдебни експертизи.

1

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи по предявените искове:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени претенции с правна квалификация по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция е прието сключеното между страните споразумение ID 409274/16.01.2026 г. за разсрочено погасяване на процесните вземания. Съдът е осигурил възможност на страните да ликвидират доброволно отношенията си, като съгласно направеното от ищеца признание със становище, вх. № 241775/30.07.2026 г. всички вземания, предмет на споразумението, вкл. и заплатената по сметка на СРС за исковото производство държавна такса са били погасени.

Ето защо и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като съобразява погасяването на спорното право в хода на процеса чрез плащането, съдът намира, че претенциите следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.

По разноските:

С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за ищеца, който е заявил, че претендира на основание чл. 78, ал. 8 ГПК присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя такова в минимален размер от 40 евро, като сума в посочения размер следва да се възложи в тежест на ответниците.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София,ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Р. В. Н., ЕГН **********, и М. В. Т., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. София, ж.к. Л., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 726 евро, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Л., за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2014 г., мораторна лихва в размер на 169,71 евро за периода от 15.09.2023 г. до 03.10.2025 г., за сумата от 17,30 евро, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от 01.10.2022 г. до 30.04.2024 г., както и за сумата от 4,77 евро, представляваща мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2023 г. до 03.10.2025 г., поради погасяване на тези вземания чрез плащане от страна на М. В. Т. в хода на производството.

ОСЪЖДА Р. В. Н., ЕГН **********, и М. В. Т., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. София, ж.к. Л., ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София,ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 40 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

УКАЗВА на Р. В. Н. и М. В. Т., че присъдените разноски в размер на сумата 40 евро могат да бъдат заплатени доброволно в полза на „Топлофикация София“ ЕАД по следната банкова сметка: IBAN: BG48 SOMB 9130 1011 2533 02, Общинска банка АД.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3