Решение № 2463 от 20.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2463 гр. Пловдив, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330102714 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Е. Т. В., ЕГН ********** против „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: 200688545, с която са предявени искове за прогласяване нищожността на клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение, предвидена в договор за паричен заем № ****** г., сключен между страните, на основание противоречие с добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на член 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителския договор за кредит.

Ищецът твърди, че с ответника имат сключен договор за кредит от ***** г., по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 200 лева, при годишен процент на разходите – 49,11 %. Съгласно член 6 от договора, договорът за заем е следвало да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията на чл.10, ал. 2, т.1 от ОУ към договора и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя: ипотека върху недв. имот; особен залог върху движимо имущество, банков гаранция и ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването на договора или предоставеното обезпечение не отговоря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от ОУ на договора за заем се дължи неустойка по чл.8 в размер на 77,86 лева, която следва да се престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. За 1 да заобиколят материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. Така кредитодателите създават предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, като включват в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми - гаранти, небанковите финансови институции си осигурявали допълнителна печалба. Твърди се, че преценката за действителността на клаузата за неустойката и за нейния обоснован размер следва да се извърши с оглед претърпените вреди от неизпълнението и при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т. д. № 1/09. Счита, че по силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция. Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора дa бъдат събрани принудително от неговото имущество.

Предвидената неустойка била загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е близо от 50 % от заетата сума в размер на 200,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Счита, че заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита.

Кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и била излязла извън присъщата й обезпечителна функция. Неустойката имала санкционен характер, но поставянето на условието за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане па поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създавало значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на 2 добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката. Поради невключването на неустойката в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалният лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.

Ето защо се иска прогласяване нищожността на клаузата за неустойка в чл.8 от договора за кредит от 4.08.2023 г. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от 3ПK , накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

От ответника е постъпил писмен отговор в срока по член 131 ГПК, с изразено становище за неоснователност на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор, че на 4.08.2023 г. е сключен процесният договор за паричен заем, по силата на който ответникът, заемодател е предоставил на ищеца заемател, сумата в размер от 200 лв., която следвало да се върне на 12 седмични погасителни вноски, с падеж на първата от тях – 11.08.2023 г. и на последната – 27.10.2023 г. Уговорен бил месечен лихвен процент от 3,340 %, ГПР от 49,110 %, като общата дължима сума за плащане била в размер на 210,14 лв. , както и че в чл.6 от договора било уговорено и задължение за обезпечение с гарант /и, отговарящ/ на условията на чл. 10, ал. 2,т. 1 ОУ и с още едно от посочените обезпечения, по избор на заемополучателя: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция и ценна книга, издадена в полза на заемодателя, като при неизпълнение на това задължение съгласно член 8 се дължи неустойка от 77,86 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договора за заем.

Неустойката е нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а предвиденото в чл. 8 парично задължение в размер на 77,86 лева не преследва нито една от присъщите на неустойката функции, а точно обратното - представлява скрита форма на допълнително възнаграждение на кредитодателя за ползването на предоставения от него финансов ресурс. Освен това сумата от 77,86 лева е въведена в процесния договор като санкция за едно практически неизпълнимо от потребителя задължение за предоставяне на обезпечение, като в същото време от начина на сключване на договора и начинът, по който е уреден режимът на издължаване на „неустойката“, е видно, че 3 същественото за кредиторовия интерес в случая е не точното изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което неустойката гарантира, а получаването на стойността на неустойката, като скрита добавка към възнаградителната лихва.

Въз основа на всичко гореизложено настоящият състав приема, че предвидената чл.8 от договора сума, не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, доколкото не притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Нещо повече, от начина на калкулиране и предвидения начин на издължаване на сумата следва, че тя представлява допълнително „възнаграждение“ за кредитора по предоставения кредит, което съгласно изричните разпоредби на чл. 19, ал.1 от ЗПК и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО е подлежало на калкулиране в общия размер на ГПР по договора. Така посоченото е основание за прогласяване на клаузата за нищожна, като противоречаща на добрите нрави.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК. По делото се доказа ищеца да е заплатил разноски в размер на 50 лв. за държавна такса, които следва да се присъдят. Претендира се от процесуалния представител на ищцата – адв. С. К. Н. от ПАК и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, а.1, т. 2 от ЗАдв, като в полза на адв. Н. следва да се присъди адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 400 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата за неустойка, предвидена в сключения между Е. Т. В., ЕГН **********, като заемател и „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: 200688545, като заемодател, в договор за паричен заем № *****г., като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: 200688545 да заплати на Е. Т. В., ЕГН ********** сумата от 50 лв. разноски пред районния съд за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: 200688545 да заплати на адв. С. К. Н. от ПАК, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 400 лв., представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство на Е. Т. В., ЕГН ********** в производството по делото.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4

5