Решение № 25 от 06.02.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Смолян, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500495 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

С решение № 57/11.07.2023 г. , постановено по гр.дело № 14/2023 г. по описа на районен съд –З. е отхвърлен предявеният иск, с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР от А. А. М. срещу А. П. Д. , В. Л. Д. и И. Л. Д. ,с който А. А.

М. иска съдът да признае за установено по отношение на ответниците А. П. Д.

В. Л. Д. и И. Л. Д. ,че е налице грешка в кадастралната карта на гр. Н., одобрена със Заповед РД-18- 75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор наАГКК, а именно, че част с площ 25 кв.м., от имот с идентификатор ****.***.*** (на ищеца) е заснета неправилно в кадастралната карта към имот с идентификатор ****.***.*** (на ответниците), като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлил и иска с правно основание чл.

109 ЗС, с който А. А. М. моли съда да осъди ответниците А. П. Д. , В. Л. Д. и И. Л. да преустановят действията, с които му пречат да използва процесните 25 кв.м., като задължи същите да премахнат телената ограда, като неоснователен и недоказан.Със същото решение е осъдил А. А. М. да заплати на А. П. Д. разноски по делото в размер на 650 лева ,а в полза на И. Л. Д. разноски по делото в размер на 950 лева.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№1614/11.08.2023г. от А. А. М. от гр.Н., чрез адв.З. Д. против решение № 57/11.07.2023 г. , постановено по гр.дело № 14/2023 г.по описа на районен съд –З. Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно, необосновано и постановено при превратно разглеждане на доказателствения материал.Претендира разноски за 1 двете съдебни инстанции.Намира ,че районния съд не е съобразил и преценил съображенията, изложени в писмените бележки.Счита ,че доказателствения материал е преценен избирателно. Твърди,че нито доверителя му, нито членове от семейството са получили по сметка съответното обезщетение.В отговора на исковата молба се твърди, че регулацията е приложена, като е преведено и съответното обезщетение на М. М.- съпруга на наследодателя С.

М., която е починала през 1990 година. Преводът е извършен 1994 г. Кой е получил тези суми, счита ,че не е ясно и дали изобщо са получени. Твърди ,че не е ясно и в качеството на какъв са наредени за получаване суми на Й. К..

Моли въззивния съд да обърне внимание ,че в удостоверението за наследници не съществува такова лице.Счита ,че няма данни да е била извършена процедура по чл.90 от ППЗТСУ /отм./, защото няма заповед за допълване или поправяне на кадастралния план. Тази заповед подлежи на обжалване съгласно чл.138, ал.1, т.З от ЗТСУ /отм./Твърди ,че вносната бележка от 1080 лв. наредена на починало лице и лице несобственик е наредено въз основа на оценка на общински служители съгласно Протокол № 175 от 11.07.1994 г.

Счита ,че още тогава през 1992 година е ясно, че между страните е налице спор за имуществено право, за което е инициирано производство по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм/. С влязло в сила Решение по В.гр.дело № 578/1992 година, окръжен съд С. е отхвърлил предявения иск от Л. И. Д. и А. П. Д. за допусната грешка в кадастралната основа, точно за въпросните 25 кв.м. в спорния имот. Счита ,че това решение се ползва със сила на присъдено нещо, т.е. спора вече е решен при условията на чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм./.

В съдебния си акт районният съд твърди, че оценката на придаваемата част подлежи на обжалване,но такава оценка счита ,че изобщо няма.

Ответниците твърдят, че са придобили имота по давностно владение, което безусловно е прието от районния съд . Този извод, счита, че е разколебан от показанията на всички свидетели и най-вече от водения свидетел Г., който заявява, че преди две години един от ответниците започнал да насипва почвена маса с цел бъдещо ползване. Моли въззивния съд да обърне внимание на това ,че районния съд не кредитира показанията му, а показанията на Е. М. твърди ,че са обсъдени невярно . Твърди ,че водената от жалбоподателя друга свидетелка в състояние на афект заявява погрешно, че този имот е засят с картофи, имайки предвид не спорната част, а южната част . В съдебно заседание твърди ,че жалбоподателя е поискал разпит на трити свидетел за установяване на това твърдение. При съществени процесуални нарушения, счита ,че районния съд е преценил, че твърдят нови обстоятелства. Моли да бъде отменено обжалваното решение и уважените предявените искове.

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№1975/02.10.2023г. от А. П. Д. от гр.Н. , В. Л. Д. от гр. С. и И. Л. Д. от гр. С. ,всички чрез адв. Е.

В. ,който поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а постановения съдебен акт счита за правилен и законосъобразен.

Намира ,че при разрешаването на спора, районният съд изчерпателно и точно е изяснил фактическата обстановка, съдържаща всички релевантни факти и обстоятелства. При така събраните доказателства друга фактическа 2 обстановка по делото, различна от тази приета от първоинстанционния съд, счита ,че не може да се установи .Намира ,че правилно и законосъобразно районен съд - З. въз основа на приобщения към настоящото дело доказателствен материал писмен експертен и гласен такъв е извел извода за неоснователност на претенциите.Така предявените искове пред районен съд са с правно основание чл.54,ал.2 ЗКИР и чл.109 ЗС, като за фактическия състав и на двете разпоредби се изисква ищеца да е собственик на процесния имот. Счита ,че по настоящото дело безспорно е установено , че ищеца не е собственик на имот с идентификатор **** по КККР на Н., респективно УПИ *** - ** кв. 20 по плана на гр. Н. от 1987 г. ,с оглед на което намира ,че не е налице по отношение на ищеца активна процесуална легитимация да води настоящото производство с иск с правно основание чл. 54 от ЗКИР и иск по чл. 109 ЗС. Твърди ,че пред районен съд ищеца е представил нотариален акт за собственост № ***, том XI, дело 318 от 1975 г. Видно от същия Нотариален акт, там се признава за собственост по давностно владение имот на името на С. А. М.. Ищецът представя и последващ нот.акт. № *, том IX, дело 94/1984 г., като видно от същия М. М., З. К., З. М. и Е. М., учредяват право на строеж в полза на Е. М. и А. А. М. - ищеца, да построят къща в имота, т.е. в случая счита ,че ищеца е носител само на ограничено вещно право в този имот, а именно правото да построи къща, но не и правото на собственост върху самия имот. Счита ,че горното не може да се разколебае и от представеното по делото удостоверение за наследници на С. А. М. ,от което е видно че ищеца не е сред кръга наследници на соченото лице, наследник е съпругата му ,но не и ищеца.От представеното Удостоверение за сключен граждански брак счита ,че отново не може да се приеме че ищеца е собственик на имота доколкото съгласно разпоредбата на чл. 22 СК вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат само на съпруга, който ги е придобил.

Наследяване на имота от неговата съпруга счита ,че не прави спорния имот в режим на семейна имуществена общност доколкото не е налице съвместен принос и доколкото закона изрично го е изключил. Счита ,че ако настоящия състав приеме, че това дали ищеца е собственик на имота обуславя неговата материалноправна, а не процесуалноправна легитимация да води иск по чл.

54 от ЗКИР и чл. 109 от ЗС то моли с решението си по спора да отхвърли исковата претенция само на това основание ,че ищеца не е собственик на имота.

На следващо място счита ,че исковата претенция е неоснователна и предвид приобщения доказателствен материал по делото В тази връзка по делото е прието като доказателство-нот.акт № * том V per нот. дело 182/1994 г., по силата на който доверителите му придобиват в собственост по регулация части от недвижим имот както следва-5 кв. метра от Общински Недвижим имот и 18 кв. метра от имот *** - ** кв. 20 по плана на Н. от 1987 г.Моли въззивния съд да обърне внимание ,че този нотариален акт за придобиване на собственост по регулация от доверителите му е съставен и издаден след процесното решение по в. гр.д. № 578/1992 г. по описа на окръжен съд С.. Твърди ,че с горния нотариален акт доверителите му са си 3 уредили регулационните сметки по отношение на придаваемите части УПИ *** - ** кв. 20 по плана на гр. Н. от 1987 .Съгласно приетото заключение на вещото лице без оспорвания от страните, счита ,че категорично се установява че претенцията на ищеца а именно въпросните 25 кв. м. се припокриват с 5 кв. метра от общински недвижим имот и 18 кв. метра от имот *** - ** кв. 20 по плана на Н. от 1987 г. Твърди ,че вещото лице в своето заключение е категорично , че процесната бетонна ограда съвпада изцяло с границите по КК между имоти с идентификатор ****.***. *** и имот с идентификатор ****.***.*** която е идентична с реализираната на място ограда. Твърди ,че от приетата по делото СТЕ се установява и че чисто графически придаването е от имота на ищеца кратък идентификатор № *** към имота на имота на доверителите му с кратък идентификатор N° ***, т.е. имотната граница между двата имота е малко по навътре от придадената част със зелено т.е. малка част от придадената по регулация имот в момента е в имота на ищците. Твърди ,че по изп д № 620/1994 г. по описа на ДСИ при районен съд -З. е налице и протокол за въвод във владение върху гореупоменатите части от имоти, придобити по регулация. Счита,че от нот.акт. № * том V per н. дело 182/1994 г., факта на изплатеното обезщетение от страна на доверителя му в полза на правоимащите лица , че регулацията следва да се счита за безспорно приложена, а след като е приложена то доверителите му са придобили в собственост по регулация процесните 18 кв. м. от имота на ищеца и 5 кв. м от общинския имот. Счита ,че факта на изплатеното обезщетение, заемането на имота от доверителите му още през 1994 г. безспорно води до извода, че регулащията следва да се счита за приложена, а след като е приложена то доверителите му са придобили в собственост по регулация процесните 18 кв. м. от имот *** - ** кв. 20 по плана на Н. от 1987 г. Счита ,че доверителите му са придобили процесната част и по давност, доколкото от 1994 г. явно и необезпокоявани от никого са владяли същата като своя. В тази връзка счита ,че са всички свидетелски показания дори и на свидетелите ,водени от ищцовата страна. Счита ,че доверителката му може да се позове на придобивната давност доколкото става въпрос за реална част от имот, придаден по регулация/В този смисъл сочи решение № 154 от 21.12.2020г. на ВКС по гр.д. № 4689/2019 г І гр.о/.

Счита че по делото няма данни да е отнемано владението от доверителката му от страна на ищеца. Твърдението на ищеца което счита че е останало недоказано по делото ,че е подавал жалби до Община Н. и до АГКК Смолян ,не са от категорията факти ,които могат да прекъснат давността в този смисъл сочи решение №12/2020г.,постановено по по гр.д.№165/2019г. на районен съд -З. потвърдено с решение№ 60108/22.11.2021 г. постановено по гр.д. № 3534/2020 г. по описа на ВКС в които се приема, че предявяването на извънсъдебни претенции, не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност. Счита ,че именно във връзка с приложената регулация между горните имоти въз основа на влязло в сила разрешение за строеж № 28/25.04.1997 г. за строителства на оградна бетонна стена в ** - 131 кв. 20 по плана на гр. Н. /имота на доверителите му по плана от 1987 г. на Н./ е налице и Протокол за определяне на строителна линия и ниво № 14/25.04.1997 г. от 4 технически правоспособно лице при община Н. за изграждане на оградна бетонна стена в ** - 131 кв. 20 по плана на гр. Н. .Видно от самия протокол от технически провоспособното лице е била определена линията на нивото съгласно отбелязваното на съдебния изпълнител по изп д 620/1994 г. по описа на ДСИ при Районен съд З.