Решение № 8 от 12.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Велико Търново, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000229 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 27 от 27.05.2025 г. по т.д. № 26/2024 г. на Окръжен съд Ловеч е осъдена ЗК „Лев Инс" АД да заплати на Н. П. Н. сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесени телесни увреждания при пътно – транспортно произшествие, настъпило на 23.11.2023 г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 07.12.2023 г. до окончателното изплащане, като предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до 30000 лв., е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, като същото се обжалва в частта, в която е уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 20000 лв., 1 ведно със законната лихва и сторените разноски. Излагат се доводи, че решението е постановено при неправилно установена фактическа обстановка, поради неправилна интерпретация и преценка на доказателствата, в частност на съдебно автотехническата експертиза, показанията на свидетели и представените писмени доказателства. Приетата експертиза не е категорична, а се базира на допускания и вероятности, без необходимата измерителна или реконструктивна конкретика. С оглед на това, съдът не е имал право да приеме като доказана хипотезата, че водачът на т.а. Мерцедес Спринтер е предприел неправомерно изпреварване в момент, в който Форд Карго вече е извършвал същата маневра. Не се доказва по безспорен начин, че ударът е настъпил вследствие именно на поведението на водача К.. Жалбоподателят счита, че в случая водачът на Форд Карго предприема изпреварване на друго МПС, без да се увери, че зад него не се движи друго превозно средство, което също е в процес на изпреварване. Не е изследвана възможността за съпричиняване от страна на водача на Форд Карго. Решението е неправилно и в частта относно приетите телесни увреждания, като е прието, че на пострадалата е причинено счупване на дясна ключица, при положение, че в първичната медицинска документация изрично е записано „фисура“ на дясна ключица, което означава пукнатина, а не пълно счупване. Фисурата е по-леко анатомично увреждане, което влияе на интензитета на търпяните неимуществени вреди. По този начин съдът е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, като е определил завишено обезщетение въз основа на неустановени по безспорен начин вреди.

Отправено е искане решението да се отмени в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което бъде отхвърлена исковата претенция на ищцата, като неоснователна и недоказана.

В срока за отговор въззиваемата страна Н. П. Н. заема становище за неоснователност на жалбата, като излага подробни съображения.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав 2 констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба Н. Н. твърди, че на 23.11.2023 г. около 13,05 часа, на път І-3, км 141+500, на влизане в гр. Луковит, е реализирано пътнотранспортно произшествие между три превозни средства, а именно: водачът на т.а. Мерцедес Спринтер Г. К. /участник № 1 в констативния протокол за ПТП/, при предприемане на изпреварване на т.а. Форд Карго, управлявано от В. В. /участник № 3/, без да се убеди, че изпреварваното от него МПС също е подало сигнал за смяна посоката на движение наляво също за изпреварване, допуска странично сблъскване между двете МПС, при което т.а. Мерцедес Спринтер е изблъскан в лентата за насрещно движение и се удря в насрещно движения се т.а. Рено Т /участник № 2/. При настъпилото пътно – транспортно произшествие е пострадала ищцата, като пътник на предна дясна седалка на т.а. Мерцедес Спринтер. За увреждащия автомобил Мерцедес Спринтер има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към момента на произшествието. Пострадалата предявила претенция към ЗК „Лев Инс“ АД, по която застрахователят не е изразил становище.

При процесното ПТП ищцата получила травматични увреждания – охлузни рани по челото и болки по тялото, фисури /спукване/ на костта на дясна ключица и в областта на VІІІ-ІХ ребро. След произшествието била откарана в МБАЛ Луковит, впоследствие пренасочена към УМБАЛ Плевен за допълнителни изследвания на главата. Не са правени Рьо графии на други части на тялото, като фисурите са установени при последващи посещения на специалист, след продължителност на болките и оток на ръката. Посочените травматични увреждания са причинили на ищцата болки, страдания, психически стрес.

С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от причиненото счупване без разместване на фрагменти на костите на дясна ключица и 8-мо и 3

9-то ребро вдясно, болки, страдания, психически стрес, би бил сумата от 30000 лв., в какъвто размер е предявила иск, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 07.12.2023 г. – уведомяването на ответника, до окончателното изплащане на обезщетението.

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорва се механизмът на ПТП; сочи се, че вина за транспортния инцидент има единствено водачът на т.а. Форд Карго; оспорва се настъпването на описаните в исковата молба телесни увреждания на ищцата в причинна връзка с механизма на произшествието; оспорва се предявеният размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се излага, че той е силно завишен; направено е възражение за съпричиняване, тъй като ищцата се е возила без поставен предпазен колан; оспорва се претенцията за заплащане на законна лихва.

С обжалваното решение съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, приел е за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 20000 лв., и тъй като възражението за съпричиняване е отречено, тази сума е присъдена в пълен размер, ведно със законна лихва от 07.12.2023 г. – датата на уведомяване на застрахователя, до окончателното изплащане на сумата.

От събраните по делото доказателства настоящият състав приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.11.2023 г., в който като обстоятелства и причини за произшествието е посочено, че участник № 1 – Мерцедес Спринтер с водач Г. К. при предприемане на изпреварване на участник № 3 – т.а. Форд Карго, с водач В.

В., не се е убедил, че изпреварваното от него МПС не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво за изпреварване и извършващо изпреварване, вследствие на което двете МПС се сблъскват странично, участник 1 навлиза в лентата за насрещно движение и се сблъсква с насрещно движещия се участник № 2 – т.а. Рено Т, с водач З. Х.. Към протокола е изготвена скица и снимков материал. На водача Г. К. е съставен акт за установяване на административно нарушение и е издадено наказателно постановление от 13.12.2023 г. за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, влязло в сила на 23.01.2024 г.

4

За изясняване на механизма на произшествието са разпитани участниците в него. Св. Г. К. е водачът на т.а. Мерцедес Спринтер. Той си спомня, че е управлявал камион на пътна помощ. Било миналата година, бил на изкачване за гр. Луковит, до екопътеката. Там пътната маркировка е с три платна – за качване две платна и едно за пускане. Движел се в дясна негова лента и започнал да изпреварва в лявата лента по пътя нагоре. Ударил се с другия водач, като при удара неговото превозно средство се намирало в средната лента. Превозното средство, което изпреварвал, било камион.

Камионът не изпреварвал, всичко станало много бързо и свидетелят не си спомня точно. Не е видял водачът на камиона да е подавал светлинен сигнал за изпреварване. Съпругата му била с него, била с поставен колан, седяла от дясната му страна отпред. После се ударил в автомобил, който се спускал надолу. Бил на достатъчна дистанция след предния автомобил и тръгнал да изпреварва половин един метър след островчето. Не знае защо е предприел изпреварване там, камионът си карал в неговата дясна лента и първо се ударили в неговата лява страна. Автомобилът на свидетеля се ударил в този пред него, след което отишъл наляво и се ударил в този отсреща. Не си спомня предният автомобил да е правил маневра наляво. Цялото предно стъкло на кабината било счупено и оттам били стъклата по съпругата му. Не си спомня на колко метра след островчето станал ударът между двете превозни средства.

Не си спомня дали товарният автомобил е спрял, той бил в дясната лента и ударът настъпил между лентите. Когато се ударил отишъл от другата страна вляво. Не си спомня дали автомобилът пред него е тръгнал да изпреварва, дали се е бил изместил към средната лента, всичко станало много бързо.

Св. В. В. е управлявал т.а. Форд в посока от гр. Златна Панега към гр.

Луковит. Било в края на 2023 г., бил преди бензиностанцията на баира, близо до екопътеката. На отбивката за екопътеката има едно островче и след него веднага стават две ленти. Свидетелят излязъл в лявата лента, до него отдясно имало друг товарен камион. Изравнили се и в този момент се чул звук. Понеже камионът до него вдясно бил близо, свидетелят помислил, че се е случило нещо между тях. Пътят прави лек десен завой и на огледалото възприел само задната част на друг камион, който се движел в насрещната лента. След това полицаите го спрели и го разпитали, изчакал да погледнат камерите, след това му се обадили и казали, че няма проблеми. Пътят след островчето става на две пътни ленти. В момента, в който лентите стават две, свидетелят веднага е 5 излязъл в лявата лента и се изравнил с другия камион, който бил отдясно, т.е. предприел изпреварване. В момента, в който подминал островчето, на задното огледало нямало никой. Не е усетил удар в неговия камион, не е забелязал пътната помощ. Убеден е, че е подал светлинен сигнал за изпреварване. Преди да предприеме изпреварване, се огледал, не видял никой, отзад няма как да дойде някой, тъй като трябва да влезе в насрещното. Според него се движел с 40-50 км/ч.

Вещото лице по изслушаната автотехническа експертиза е депозирало своето заключение на база наличните писмени доказателства и разпитаните свидетели. Вещото лице е установило, че в района пътното платно се разделя на три ленти – две в посока гр. Плевен, като едната е за изпреварване, между тях има единична прекъсната линия, а преди разделянето има обособен остров. От изготвените снимки е видно, че пътното платно е без повреди. Според експерта водачът на т.а. Мерцедес Спринтер е предприел изпреварване на т.а. Форд, който вече е бил в процес на изпреварване и с подаден сигнал. Вследствие на тези маневри, двете МПС се удрят странично, когато е осъществен първият контакт. Автомобилът на пътна помощ се удря в товарния автомобил в левите гуми на полуремаркето, като в съдебно заседание вещото лице пояснява, че тези полуремаркета имат само отзад гуми, а предната част стъпва на лафета на влекача. От уврежданията по автомобилите се установява, че първият удар е бил под ъгъл, като в съдебно заседание е пояснено, че ако двата автомобила са били успоредно, ударът е щял да бъде притриващ, да се плъзнат един в друг. От голямата разлика в масите на автомобилите и ударът в гумите на предно движещия се товарен автомобил, настъпва рязко отклонение на автомобила на пътна помощ наляво, той попада косо в лентата за насрещно движение и се удря в предната лява част на насрещно движещия се т.а. Рено Т. Ударът преминава от преден ляв кос в страничен притриващ, като и двете МПС продължават движението си в първоначалните си посоки до установяването им на място. Първият удар е в изпреварващата лента за гр. Плевен, а вторият – в насрещната лента. След първия удар, водачът не е можел да владее автомобила – нито да спре, нито за завие, този, който се е движел срещу тях, също не е могъл да реагира. Няма обективни данни, от които да се определи скоростта на участниците в инцидента. Според експерта при проследяване на движенията на тялото на пострадалата съобразно установените удари, тя е била с поставен предпазен 6 колан, който е задържал тялото към седалката и е предотвратил удар в предно стъкло, арматурно табло и др.