Определение № 883 от 16.12.2024, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 709/2024
- Вид
- Определение № 883
- Подписан
- 16.12.2024
- В сила
- 17.01.2025
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 291 · Наказателен кодекс
- чл. 313 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 883 гр. Перник, 16.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500709 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278 вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Предмет на същото е частна жалба с рег. № 27596 / 09. 12. 2024г. на Районен съд Перник, подадена от В. И. В., срещу определение № 4049 / 02.
12. 2024г., постановено по гр. д. № 6272/2024г. на РС Перник, с което върната неговата искова молба /явно е прекратено производството по делото/. За яснота Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че исковата молба може да се върне, само, ако е налице искова молба, но въз основа на нея не е образувано съдебно производство и не са остранени в срок нередовностите на същата. Ако вече има образувано исковото произвоство и нередовностите на исковата молба не са отстранени в срок, то производството по делото следва да бъде прекратено.
Въпреки, че в частната жалба липсва отправено искане към Пернишкия окръжен съд, какво иска от него частният жалбоподател, то съдът намира, че иска отмяната на обжалваното определение като необосновано, незаконно и неоснователно.
Препис не е връчван на насрещните страни, тъй като на първоинстанционното производство не е даван ход и въобще не е извършвана 1 размяна на съдебните книжа, поради нередовности на исковата молба.
За да постанови обжалваното пределение Пернишкият районен съд е отбелязал следното :
С цел предоставяне възможност на ищеца В. В. да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, с разпореждане от 05.11.2024 г., съдът му е указал в рамките на едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи три имена на всички ответници по предявените искове; да заяви изрично какво е оправеното към съда искане въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства (какъв е петитумът на предявените искове); да заяви защо счита, че ответниците Р. Д. и Е. М. следва да отговарят по предявените искове /т.е. какъв е неговия правен интерес/; да посочи в какво се изразява твърдяната неистинност на заключението на вещото лице З. З., депозирано по гр.д. № 3574/ 2021 г., по описа на Районен съд - Перник; да представи още 1 бр. препис от исковата молба за третия ответник, както и 3 бр. приложения към исковата молба за тримата ответници.
Посочил е, че в рамките на този срок - на 12.11.2024 г. ищецът е подал молба по делото, но с нея не са отстранени констатираните нередовности на исковата молба. В. В. не е посочил трите имена на ответниците Р. Д. и Е. М. и не е заявили какво е отправеното искане по отношение на тях, основано на изложените твърдения, че тези лица не са дали отговор на молбите му, адресирани до директора на „Топлофикация - Перник“ АД, както и че молбите са били унищожени от тях, а не са препратени на директора на дружеството.
Посочил е, че от изложеното в исковата молба и в молбата от 12.11.2024 г. не може да бъде установено какви са твърденията на ищеца по отношение на заключението на вещото лице З. З., депозирано по гр.д. № 3574/ 2021 г., по описа на Районен съд - Перник - дали въобще не е депозирано по делото, дали е неистинно и в какво точно се изразява неистинността му. Освен това ищецът не е заявил какво е отправеното към съда искане спрямо ответника З. З. въз основа на съответните факти (дали иска установяване неистинност на заключението или друго). Съдът е отбелязал, че с молбата от 12.11.2024 г. не са представени 1 бр. препис от исковата молба за третия ответник, както и 3 бр. преписи от приложенията към исковата молба за тримата ответника, съгласно указанията, дадени с разпореждането от 05.11.2024 г.
Поради това и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК съдебният състав е 2 предоставил нова възможност на В. В. да отстрани констатираните нередовности на исковата молба с разпореждане от 13.11.2024 г. в рамките на едноседмичен срок от получаването на препис от него, като с писма молба с преписи за ответниците посочи три имена на Р. Д. и Е. М.; заяви изрично какво е оправеното към съда искане спрямо тях; заяви изрично дали твърди, че не е депозирано заключение на вещото лице З. З. по гр.д. № 3574/ 2021 г., по описа на Районен съд - Перник, или твърди, че същото е неистинно, като в последния случай конкретизира ясно в какво се изразява неистинността му; заяви какво е отправеното към съда искане по отношение на ответника З. З.
(какъв е петитумът на иска, предявен срещу този ответник); представи още 1 бр. препис от исковата молба за третия ответник, както и 3 бр. приложения към исковата молба за тримата ответници; представи декларация за материално и гражданско състояние и доказателства, установяващи декларираните обстоятелства, както и да завери представеното копие от експертно решение на ТЕЛК.
На 27.11.2024 г. - в срока, предоставен с разпореждането от 13.11.2024 г., ищецът е депозирал молба, с която е изпълнил част от дадените указания с разпореждането от 13.11.2024 г., а именно - представил е 1 бр. препис от исковата молба за третия ответник, 3 бр. преписи от приложенията към исковата молба за тримата ответника, декларация за материално и гражданско състояние (макар и не по образец и подписна при условията на чл. 313 НК под страх от наказателна отговорност), както и доказателства относно декларираните обстоятелства (макар незаверени).
Отбелязал е, че останалите указания обаче не са изпълнени. В. В. не е индивидуализирал надлежно всички ответни страни по делото, чрез посочване на трите им имена. В молбата от 27.11.2024 г. е посочил единствено, че Р. Д. и Е. М. са депозирали молби до съда и до частни съдебни изпълнители като процесуални представители на „Топлофикация - Перник” АД, чрез които са сезирали съответните органи. Това обстоятелство обаче е без значение за настоящото дело, доколкото при подаване на исковата молба ищецът следва да индивидуализира ответника поне с три имена като част от изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, а когато едно лице действа като процесуален представител на друго е достатъчно да посочи името и фамилията си. Поради това и доколкото съдът е предоставил двукратна възможност на В. В. да посочи трите имена на Р. Д. и Е. М., но същият не е 3 изпълнил дадените указания в тази насока, Пернишкият районен съд е отбелязал, че на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата му молба следва да бъде върната в частта по исковите претенции, предявени срещу Р. Д. и Е. М..
По отношение на исковата претенция, предявена срещу З. А. З., в молбата от 27.11.2024 г. е изложено, че в депозирано от същия в качеството му на вещо лице заключение на съдебно-техническа експертиза по гр.д. № 3574/ 2021 г., по описа на Районен съд - Перник, няма констатации и заключение относно състоянието на топлоснабдителните тръби в имота на ищеца и дали са свързани с абонатната станция. Вещото лице посочило, че има поставена задача от съда да посети имота, но отговорил изрично, че отказва да го направи. В мотивите на решението по посоченото гражданско дело съдът приел, че от заключението на съдебно-техническата експертиза било установено, че действително в жилището топлоснабдителните тръби са изрязани, но такова заключение не било изслушано и прието. Поради това В.
В. твърди, че З. А. З. е подал заключение в съда без негово знание, както и че не му е връчен препис от него. С оглед на тези обстоятелства ищецът моли ответникът З. да бъде наказан по чл. 291 НК, да бъде наказан и подсъдим за предоставяне на документ с невярно съдържание, за измама и да бъде лишен от правото да бъде вещо лице по дела към Районен съд - Перник, да върне сумата, която е получил като възнаграждение в качеството му на вещо лице от внесения депозит по гр.д. № 3574/ 2021 г., по описа на Районен съд - Перник, както и да отговори какви са причините да „(работи на тъмно) представя” заключение по съдебно - техническа експертиза по гр.д. № 3574/ 2021 г., по описа на Районен съд - Перник, без прозрачност и да бяга от изслушване на заключението. Като взе предвид така формулираните искания, настоящият съдебен състав намира, че предявените срещу З. А. З. искови претенции са недопустими. От белязал е, че по реда на гражданското съдопроизводство не може да бъде търсена наказателна отговорност спрямо ответника, каквото е финалното искане на В. В. по отношение на З. А. З.. Посочил е, че наказанията, предвидени в Наказателния кодекс, могат да бъдат налагани само след проведен наказателен процес, развиващ се по ред, предписан от Наказателно-процесуалния кодекс, но не й в рамките на настоящото исково производство.
Отбелязал е, че исканията З. А. З. да бъде осъден да върне сумата, 4 получена като възнаграждение в качеството му на вещо лице по съдебнотехническа експертиза по гр.д. № 35574/ 2021 г., по описа на Районен съд Перник, както и ответникът З. да даде отговор какви са причините да „(работи на тъмно) представя” заключение по съдебно- техническа експертиза по гр.д.
№ 3574/ 2021 г., по описа на Районен съд - Перник, без прозрачност и да бяга от изслушване на заключението също са процесуално недопустими. В случай че ищецът не е бил съгласен с депозираното заключение на вещото лице З., същият е имал възможност да го оспори по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК, което не е направено, видно от служебно изисканото гр.д. № 35574/ 2021 г., по описа на Районен съд - Перник. Въз основа на всички фактически твърдения, релевирани до момента от В. В., не може да се приеме, че иска осъждане на ответника З. да му възстанови възнаграждението от внесения депозит за съдебно-техническата експертиза по гр.д. № 35574/ 2021 г., по описа на Районен съд - Перник, като обезщетение за претърпени вреди, доколкото липсва каквото и да е позоваване на подобни обстоятелства. Поради това съдът е приел, че касае се до искания, които е следвало да бъдат наведни в рамките на производството по гр.д. № 35574/ 2021 г., по описа на Районен съд - Перник, във връзка с изслушване и приемане на заключението по съдебнотехническата експертиза, и които не е допустимо да бъдат разглеждани като отделни искови претенции в друг граждански процес.
С оглед на изложените съображения Пернишкият районен съд е приел, че исковата молба в частта, с която са предявени искове срещу З. А. З., следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК, доколкото предявените срещу него искове са недопустими.
Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, от страна имаща правен интерес от обжалването. Държавната такса е внесена. Следователно частната жалба е редовна и процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. В частната жалба се преповарят отново вече изложени твърдения в исковата молба, както и в молби, които би следвало да имат характер на конкретизиращи такива - с рег. № 25401 / 12. 11. 2024г. и с рег. № 26731 / 27.
11. 2024г. – и двете на Районен съд Перник; смесват се производствата по гражданско процесуалния кодекс и по административно наказателния кодекс, твърди се, че думи използвани в определението, с които се възпроизвеждат законови текстове, са незензурни и н.т.
5
Изложени са доводи, че имената на З. А. З. са видяни от неговото заключение, а трите имена на Р. Д. и Е. М., не ги знае, тъй като няма достъп до личните им данни и това са имената им изписани в молби, подавани от тях до съдебни изпълнители.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Исковата молба следва да отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, като освен това исковите претенции следва да са процесуално допустими.
Исковата молба по отношение на ответника З. А. З. е процесуално недопустима, тъй като отправените искания – какво да бъде задължен от страна на Пернишкия районен съд да направи ответникът З. А. З. и какви да бъдат последиците за него, не са от компентността на Пернишкия районен съд в исковото производството по гр. д. № 6272 / 2024г. на Пернишкия районен съд.