Решение № 357 от 22.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Варна, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Ив. мл.с. Ивалена Орл. Д.а при участието на секретаря Цветелина Н. Цв.нова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20223100500098 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 267336/23.09.2020г. и частна жалба вх.№ 302563/22.11.2021г. имаща характер на въззивна такава против решение по чл.

247 от ГПК от М. Т. Т., ЕГН ********** с адрес: ************ съдебен адрес: гр. Варна, *************, чрез адв. Д. П. срещу Решение № 260185 от 31.08.2020г. и Определение № 266031/03.11.2021г. постановени по гр.д.№ 20019/ 2019г. по описа на РС-Варна,16св., с което е отхвърлен иска на М. Т. Т., ЕГН: ********** срещу СТ. Г. Д., ЕГН: **********, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата М. Т. Т., ЕГН ********** е собственик по силата на наследство, дарение и давностно владение продължило повече от 10 години на 645кв.м.ид.част от ДВОРНО МЯСТО, представляващо УПИ XVIII-670, кв.29 (по предходен план представляващо УПИ ХV-409, в кв.24), цялото с площ от 930кв.м., находящо се в гр.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, с административен адрес на ул.Синчец №8, при граници на мястото: УПИ І-669, УПИ ІІ-672, УПИ XVI-686, УПИ XVII-671 и улица, която идеална част представлява частта от имота, без площта от 285кв.м.ид.ч.общинска собственост, които община Аксаково е присъединила към имота, ведно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, на основание чл.124,ал.1 от ГПК;не е допусната поправка на ОФГ в посоченото по –горе решение.

В жалбата са изложени аргументи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че в хода на процеса С.Д. не е представил никакви доказателства в подкрепа на оспорените от ищеца твърдения заявени от него в отговора на исковата молба. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила съда с Разпореждане от 31.08.2020г. е приобщил към писмените доказателства по делото нотариален акт № 44,том I, рег.№ 930,дело№42 от 2011г. и е постановил своя съдебен акт съобразявайки се с него, за приемането на като доказателство по делото ищцата е разбрала едва след постановяване на решението. Оспорват се и изводите на съда относно прекъсване на давността касателно заведеното от С.Д. дело за 1 делба /гр.дело № 3909/2017г. по описа на ВРС/, което е прекратено поради оттегляне на иска на ищеца по него.Твърди се, че от събраните по делото гласни доказателства,съгласно разпределената доказателствена тежест, ищеца е доказал осъществено владение на имота за твърдения период.Претендира отмяна на решението и уважаване на иска. В условията на евентуалност – частично уважаване на иска до размера на установените по делото от съда права на собственост от 1/3 ид. части върху процесните дворно място и жилищна сграда, както и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивика, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираните жалби, моли същите да бъдат уважени.Претендира присъждане на сторените поделото разноски. Представя подробни писмени бележки.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от С.Д., чрез процесуален представител адв.П.И. -ВАК, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Моли за потвърждаване на решението, вкл. и допълнителното такова, с което съда с определение не е допуснал поправка на ОФГ.

В съдебно заседание въззиваемия лично и чрез процесуалния си представител поддържа депозираните отговори на жалбите, претендират отхвърлянето им и потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.Претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от М. Т. Т. срещу СТ. Г. Д. иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата М. Т. Т., ЕГН ********** е собственик по силата на наследство, дарение и давностно владение продължило повече от 10 години на 645кв.м.ид.част от ДВОРНО МЯСТО, представляващо УПИ XVIII-670, кв.29 (по предходен план представляващо УПИ ХV-409, в кв.24), цялото с площ от 930кв.м., находящо се в гр.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, с административен адрес на ул.Синчец №8, при граници на мястото: УПИ І-669, УПИ ІІ-672, УПИ XVI-686, УПИ XVII-671 и улица, която идеална част представлява частта от имота, без площта от 285кв.м.ид.ч.общинска собственост, които община Аксаково е присъединила към имота, ведно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА.

В исковатa молбата ищцата излага, че от раждането й през 1958г. и до настоящия момент живее в процесния имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО УПИ XVIII-670 (по предходен план представляващо УПИ XV-409, в кв.24), цялото с площ от 930кв.м., находящо се в гр.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, с административен адрес на ул.Синчец №8, при граници на мястото: УПИ І-669, УПИ ІІ-672, УПИ XVI-686, УПИ XVII671 и улица, ведно с построената в него едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА с РЗП от 50кв.м., състояща се от две стаи и антре, поради което е във владение на процесния имот от 1958г. и до настоящия момент, а на сградата от построяването и през 1967г. и до настоящия момент.С оглед на това твърди,че е придобила имота добросъвестно с кратката 5 годишна давност, чрез непрекъснато, безсъмнено и спокойно владение, респ. го е придобила с изтичането на общата 10 годишна давност (чл.79 от ЗС).Твърди, че още приживе на своите баба и дядо –М.Ив. и съпругата му са се разбрали с тях и с останалите наследници, че тя ще остане да живее в имота и след смъртта им и те ще останат за нея. Твърди , че никой от останалите наследници не е смущавал владението и не е оспорвал собствеността й.През 2017г. ответника завел дело за делба – гр.дело № 3909/2017г. по описа на ВРС, но то било прекратено, поради оттегляне на молбата от ищеца. Това оспорване било причината през 1998г. останалите наследници Ив.Д.,В.В. и А.М. да и прехвърлят техните идеални части – натариален акт за дарение на недвижим имот № 111,том III, рег.№ 3770,дело № 353 от 2018г., като в същия било изрично записано, че те са и предали владението на описания в 2 акта имот преди повече от 20 години.Излага, че ответника от преди 1995г. е извън пределите на Р.България, не е дошъл на погребението на баща си Г. през 1995г., както и когато е починала майка му –В. през 2011г. Никога те е влизал в къщата й защото никога не го е пускала. Тя е обработвала замята и е правила подобрения в къщата.Излага, че праводателката му –В. М. Й. , по нотариален акт за дарение от 18.04.2011г. никога не е живяла и ползвала имота, нито е предявявала претенции по отношение на него.

В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Оспорва всички наведени от ищеца факти и обстоятелства.

Излага, че той и ответницата са съсобственици на дворно място, с площ от 645кв.м.по документ за собственост, а по скица с площ от 930кв.м. от които 285кв.м. общинско място, находящо се в гр.Игнатиево, обл.Варна общ.Аксаково ул."Синчец" №8, заедно жилищна сграда с РЗП от 50кв.м. представляващо УПИ XVIII-670 в кв.29 по действащия план на гр.Игнатиево.Той е собственик съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №44 том I, рег.№930 дело №42 от 2011г.на Варненски нотариус, вписан в Агенция по вписване с вх.№7937 от 20.04.2011г. акт №193 том XXII, дело 4744, а М.Т. съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №111 том III, рег.№3770 дело №353 от 2018г.на Варненски нотариус, вписан в Агенция по вписване с вх.№29292 от 23.10.2018г. акт №75 том LXXVII, дело 16411.

Оспорва твърденията на ищцата, че от раждането си през 1958г. живее в къщата, описана по-горе, тъй като тази къща е построена от техния дядо 10г. по-късно през 1967г.

След смъртта на дядо им през 1997г. неговата майка В. М. приютява в тази къща М.Т. от съжаление, защото тя се е развела със съпруга си, с който е живеела в с.Приселци и тъй като няма къде да отседне и е предложила да живее в дома на дядо им с уговорката да пази този имот, но никога не е ставало на въпрос, че къщата ще стане нейна собственост.

Оспорва твърдяното от ищеца владение върху имота, като излага, че техният общ наследодател М.Х.Ив. е имал документ за придобиване на собствеността върху процесния имот от 1957г. - нотариален акт №158 том 1 дело 224/20.02.1957г.,поради което за периода 1958 до 1997г. придобивна давност не тече.Излага , че след този период от време владението от страна на М. е било прекъсвано многократно поради факта, че тя е била омъжвана и е живяла през известни периоди от време в гр.Белослав. Не е била регистрирана на този адрес, както и не е плаща данъци за същия.Дори и да не е живяла майка му в имота то според разпоредбите на ЗС всеки от наследниците владее имота за всички, а не само за себе си и в тази връзка между сънаследници и съсобственици придобивна давност не тече.

Твърди, че винаги е считал част от този имот като негов по наследство от дядо му и респективно от майка му, още повече, че е собственик с документ за собственост от 2011г. за идеална част от същия.

Владението на ищцата е било смущавано от негова страна още през 2012г. с изпратената от него до г-жа Т. Нотариална покана с рег.№1204, том 1. акт 46, от 17.05.2012г. на нотариус К.П. с рег.№382 на нотариалната камара за претендиране от него на месечен наем. За тази покана лицето е уведомено чрез залепено известие на входната врата на къщата на адрес с. Игнатиево ул."Синчец"8 на 17.05.2012г. Срокът за получаване на документите от нотариалната кантора е изтекъл на 31.05.2012г. и съгласно чл.47 ал.5 от ГПК поканата се счита за връчена.

През 2015г. между него и ищцата имало разбирателство по повод на процесния имот. Но тъй като имотът не може да бъде разделен според законовите изисквания на два самостоятелни парцела, ответникът ангажирал лицензирани геодезисти през март 2015г. които да изработят проект за ползването на две отделни части от имота. Съгласно този проект с ищцата са постигнали устно споразумение за ползването му - той да ползва южната част от имота, а тя северната част, в която се намира и къщата. Разбрали се да поставят мрежа между двете части в имота, за да се разграничат един от друг и всеки да знае 3 коя част от имота може да ползва. След това той засадил в южната част от имота овощни дръвчета - сливи, кайсии, череши и джанки.След изработения проект, геодезистите трасирали целия имот и след съгласието и на М.Т. той оградил целия имот с мрежа, поставена на бетонни колове. След известен период от време ищцата премахнала мрежата.Индикация за още един акт за нарушено владение от негова страна спрямо ищцата е и заведеното от него гражданско дело за делба №3909/2017г. по описа на XLIIc-в на ВРС, с което автоматично се прекъсва давността по повод на процесния имот поради спора им за материално право. Излага , че само той за периода от 2011г. до 2018г, е плащал данъка за целият имот- земя и сграда. Ако ответницата е имала намерение да владее имота като свой, то би платила частта си от дължимия данък за същия.

Оспорва твърдението на М.Т., че тя е обработвала имота и че е ремонтирала основно къщата през годините, като излага, че и към настоящият момент къщата е в много окаяно съСт.ие, не е измазана, руши се и никакви ремонтни дейности не са извършвани в нея от самото й построяване от техния дядо през 1967г. В къщата няма дори санитарни помещения. В двора има външна тоалетна, която е почти паднала.

Твърди , че именно защото той е предявявал претенциите си по повод на дворно място към М.Т. с площ от 645кв.м.по документ за собственост, а по скица с площ от 930кв.м. от които 285кв.м. общинско място, находящо се в гр.Игнатиево, обл.Варна общ.Аксаково ул."Синчец" №8, заедно Жилищна сграда с РЗП от 50кв.м. представляващо УПИ XVIH-670 в кв.29 по действащия план на гр.Игнатиево това е подтикнало и неговите братовчеди да дарят техните идеални части от имота на ответницата едва през 2018г.