Решение № 13 от 31.01.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Ловеч, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20214310200630 по описа за 2021 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №4312674 на ОД на МВР Ловеч на ЗДР. С. Г., ЕГН ********** от гр. С., е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 06.12.2020 год. в 13.03 часа в обл. Ловеч на ПП І-4, км 38+600, землището на с.

Голец, при движение в посока гр. С., при максимално разрешена за извън населено място скорост 90 км.ч., установено с АТС „ARH CAM S1” и отчетен толеранс от минус 3 %, с МПС Ауди А3 вид л.а. с рег. № СА **** ХТ е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км.ч. е установена скорост от 117 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 27 км.ч.

Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена от жалба от ЗДР. С.

Г., в която излага, че издадения ЕФ е незаконосъобразен, и като такъв моли да бъде отменен.

Излага, че в случая е допуснато нарушение, тъй като използваната АТС е мобилна, което предполага наличието на контролен орган при установяване на нарушението, като в случая, в разрез с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е бил издаден процесния ЕФ, а е следвало да бъде съставен АУАН и издадено НП, поради което моли да се отмени обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Същата е депозирала по делото писмена молба, с която е направила искане делото да се разгледа в нейно отсъствие и е изложила аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.

1

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган, относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е депозирана в законния срок, и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган – ОД МВР Ловеч, на чиято територия е извършено нарушението в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Видно от събраните писмени доказателства преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване, вписано в регистъра под №5126 със срок на валидност до 07.09.2027 година и на 09.07.2020 година й е била извършена последваща техническа проверка, което се доказва от приложения Протокол от проверка №28-С-ИСИС/09.07.2020 г. на БИМ.

В приложената снимка №11743С0/0121539 се съдържа информация за това къде се е намирала системата за видеоконтрол (географски координати), разстоянието, от което е засечен автомобила, отчетената скорост, допустимата скорост, часът и датата на отчитане на нарушението.

При издаване на ЕФ са отчетени и допустимите отклонения при измерване на скоростта, като измерената скорост е била намалена с 3%, закръглена до цяло число в полза на нарушителя.

Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., видно от представения Протокол с рег. № 906р-6639 от 01.10.2020 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на споменатото техническо средство на 06.12.2020 година, от който е видно къде е било разположено техническото средство – на км.38+600 от път ПП І-4, землището на с. Голец, както и че е контролирал МПС-та, движещи се в двете посоки.

От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189 2 ал.4 от ЗДвП реквизити. Същият е издаден от ОД на МВР Ловеч, което е изрично посочено в титулната част, а от приложения към административнонаказателната преписка списък с намерени фишове се установява, че същият е издаден на 29.12.2020 година, т.е. преди изтичане на законоустановения срок.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.

Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират и с приложените към делото веществени доказателства – разпечатка от видеоклип №11743С0/0135468 /л.13 от делото/ заснет от видеосистемата за контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 121 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 % (допустимата техническа грешка при измерването), наказуемата скорост е била определена на 117 км/час и въз основа на нея е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен участък скорост с 27 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – видеосистемата за контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0 е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така че, ако автомобила не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателката не ангажира доказателства, които убедително да оборват данните от вещественото доказателствено средство. На разпечатката от видеоклипа ясно е видно, че в момента на заснемането и засичането на скоростта, е бил засечен именно автомобил с рег.№ СА 85 44 ХТ, като липсват събрани по делото доказателства, които да внасят съмнения чия скорост системата е измерила. Съдът приема за доказано и обстоятелството, че участъка, в който е заснет процесния л.а. е извън населено място, за което съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП максимално допустимата скорост е 90 км.ч. От представеният по делото снимков материал е налична информация за времето, когато е била направена представената по делото 1 бр. снимка. Тези доказателства кореспондират и с данните от представения протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Изискването за съставяне на протокол по чл.10 от Наредбата не е самоцелно, тъй като протокола удостоверява, че на посочената в ЕФ дата и час е било използвано мобилно АТСС, което е било разположено на конкретен участък от път отворен за обществено ползване и са били проверявани МПС движещи се в конкретна посока.

Протоколът съдържа характеристиките на официален свидетелстващ документ и е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограничението на скоростта (ако такова е въведено със съответния пътен знак за контролирания участък), автомобилът на който е поставено мобилното АТСС и други изисквания по наредбата, поради което направените в тази връзка 3 възражения се явяват неоснователни. Налице са безспорни доказателства по делото и че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Български институт по метрология и от протокол от проверка № 30-С-ИСИС/09.07.2020 г. на ГД „МИУ” при БИМ, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също е била преминала първоначална и последваща периодична проверка на годността, като е отговаряла на изискванията на Закона за измерванията. С оглед на тези съображения съдът намира, че категорично и безспорно се установява, че на 06.12.2020 г., в 13:03 часа в обл.

Ловеч на ПП І-4, при км 38+600, с посока на движение към гр. С., землището на с. Голец, при максимално разрешена за извън населено място скорост от 90 км.ч., жалбоподателката е извършила нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като същата е преминала през този участък от пътя със скорост от 117 км/час.

От посоченото в електронния фиш място на извършване на нарушението – път ПП І4, при км 38+600 става ясно, че наказващият орган е приел, че е извършено в извън населено място, поради което е приложил и санкционната разпоредба на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, с оглед стойностите на установеното превишение на скоростта.

В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателката, като в случая не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.

В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено използване на мобилни устройства за заснемване на нарушения, поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователи.

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. Видно от събраните по делото писмени доказателства: в това число справка за собственост на процесното МПС, собственик на процесния лек автомобил е именно жалбоподателката Г.. Наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, и ако жалбоподателяката е счела, че не е 4 извършила нарушението е следвало след като и е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая видно от събраните по делото доказателства жалбоподателката не е оспорила тези обстоятелства и не е депозирала писмена декларация от която да се установява, че не тя а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направила и възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкционирана З.Г. като собственик на процесния автомобил, с който е извършено нарушението.