Определение № 2868 от 16.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2868 гр. София, 16.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20231000502910 по описа за 2023 година

Производство по чл.248 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД срещу определение от № 10537 от 08.09.2023г., постановено по гр.д.№ 1182/22г., по описа на СГС, ГО, 11 състав, с което е оставена без уважение молба вх.№ 73646/08.08.2023г. за изменение на постановеното Решение № 4152 от 24.07.2023г. по гр.д.№ 1182/2022г. по описа на СГС, 11 състав, в частта относно разноските, като в полза на дружеството бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от претенцията.

Определението е било надлежно съобщено на страната на 21.09.2023г.

Частната жалба е депозирана на 26.09.2023г., т.е. преди изтичане на преклузивния срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят ЗД „Бул Инс“ АД изтъква факта, че е подадена молба с вх. № 22756/15.04.22 г., в която са представени доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. с ДДС. Представен е договор за правна помощ, в който изрично е отбелязано, че сумата е платена изцяло в брой и авансово. Предвид изложеното следва несъмнен извод, че дружеството е представило доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна помощ и че договореното възнаграждение е заплатено в брой, като договорът за правна помощ има характер на разписка и вписването в него, че сумата е заплатена е „достатъчно”. Затова моли за отмяна на определение № 10537 от 08.09.2023г., по реда на чл. 248 ГПК, и присъждане на сторени разноски за адвокатско възнаграждение, по правилата на чл. 78 ал. 3 ГПК, в размер на 900 лв. (исковете са отхвърлени на 30% т.е. сумата от 900 лв., е 30% от 3 000 лв. разноски.

1

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира молбата за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните, може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 50 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 6800лв. обезщетение за имуществени вреди, както и с правно основание чл.86 ЗЗД за лихва за забава от 26.02.2020г. до окончателното плащане.

С Решение №4152 от 24.07.2023г., постановено по делото ЗД „Бул Инс“ АД, е осъден да заплати на Г. М. В., сумата от 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по формата на болки и страдания, претърпени от настъпило на 26.12.2020г. ПТП, както и сумата от 1703лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по формата на направени разходи за медицински дейности и консумативи, претърпени от настъпило на 26.12.2020г. пътно ‐ транспортно произшествие, ведно със законната компенсаторна лихва върху сумите, считано от момента на настъпване на ПТП - 26.12.2020г. до окончателното изплащане, както на основание чл. 78, ал.1 ГПК направени от ищеца разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 1631,60лв.

Със същото решение е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди за сумата над 35 000лв. до пълния предявен размер от 50 000лв., а тази за имуществени вреди за сумата над 1703лв. до пълния предявен размер от 6800лв., като неоснователни.

Присъдени са разноски, като Г. М. В., е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, на осн. чл.78, ал.3 ГПК разноски за заплатени депозити за вещи лица, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 212,29лв., а ЗД „Бул Инс“ АД, е осъден да заплати в полза на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сума в размер на 1830,82лв.

Предмет на обжалване е решението в частта, с която в полза на ЗД „Бул Инс“ АД по компенсация на осн. чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски за заплатени депозити за вещи лица, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 212,29лв., които жалбоподателят намира за неправилно изчислени.

Настоящата съдебна инстанция намира, че ч.ж. е основателна и като такава същата следва да бъде уважена.

След служебна проверка по системата на ЕИСС на СГС се установи, че молбата е погрешно приложена от деловодителя по друго дело. От името на ЗД „Бул Инс” АД е подадена молба вх. № 22756/15.04.22г., в която са представени доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. с ДДС. Представен е договор за правна помощ, в който изрично е отбелязано, че сумата е платена изцяло в брой и авансово.

2

В т.р. № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС т.1 е записано: Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Предвид изложеното следва несъмнен извод, че дружеството е представило доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна помощ и че договореното възнаграждение от 3000 лв. е заплатено в брой, като договорът за правна помощ има характер на разписка и вписването в него, че сумата е заплатена е „достатъчно” и необходимо.

Следователно отхвърлената част от исковете възлиза на 20 097 лв. по 3900 лв.

/направени разноски/ делено на 56 800 лв. или дължими са 1061.46 лв., освен вече присъдените 212.29 лв. или общо дължими по компенсация са 1379.90 лв.

Ето защо, подадената частна жалба е основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното определение отменено.

Съгласно изричната разпоредба на чл.248, ал.3, пр.2 ГПК, определението за допълване или изменение на решение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва самото съдебно решение.

Воден от изложеното и на осн.чл.248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от № 10537 от 08.09.2023г., постановено по гр.д.№ 1182/22г., по описа на СГС, ГО, 11 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 4152 от 24.07.2023г. по гр.д.№ 1182/2022г. по описа на СГС, ГО, 11 състав, в частта относно разноските, като :

ОСЪЖДА Г. М. В., ЕГН ********** гр.***, ул.“***“ №***, вх.***, ет.***, ап.*** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Джеймс Баучер” №87 , сумата от 1379.90 лв./хиляда триста седемдесет и девет лева и деветдесет стотинки/ на осн. чл.78, ал.3 ГПК направени разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, вместо погрешно посочените в размер на 212,29лв.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.248 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4