Решение № 523 от 19.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. София, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20221100901248 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 74 ТЗ.

Ищецът - П. К. С., твърди, че е съдружник в ответното дружество „Л.Б.” ООД, като притежава 48 150 дружествени дяла, съставляващи 25 % от регистрирания капитал. Посочва, че на 04.07.2022 г. е проведено общо събрание на съдружниците на това дружество, на което са взети следните решения:

1) решение да се извърши незабавна ревизия и вътрешен одит на реалните складови наличности на дружеството с представители на всички съдружници, като се определи конкретна дата и срок за извършване;

2) решение да се прекратят незабавно трудовите правоотношения със служители на дружеството, които притежават фирми или са управители във фирми с подобен предмет на дейност, а именно П.М. и Б.Б. и да се преустанови подобна практика за бъдеще;

3) решение да се проведе друго общо събрание на съдружниците до края на месец юли 2022 г. с определен дневен ред;

4) при отсъствие на двамата съдружници П. С. и И. С. да се обсъди тяхното поведение и наличие на предпоставките по чл. 126, ал. 3 ТЗ, а именно неизпълнение на задълженията им за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия против интересите на дружеството и да се предприемат законови действия, свързани с това решение.

Ищецът твърди, че е налице нарушение на процедурата по свикване на общото събрание, проведено на 04.07.2022 г., тъй като той в качеството си на съдружник не е получил покана за неговото свикване в предвидения в чл. 139, ал. 1 ТЗ срок за това.

1

Посочва, че доколкото събранието е проведено в електронна среда, то решенията на него са взети неприсъствено, като това е станало без да е било дадено писмено съгласие за това от всички съдружници – липсва писмено съгласие от ищеца. Поради изложеното моли съдът да постанови решение, с което да отмени посочените четири решения на общото събрание на съдружниците на „Л.Б.” ООД, приети на 04.07.2022 г., като незаконосъобразни.

Ответникът - „Л.Б.” ООД, не заявява становище по предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени конститутивни искове, с които се упражнява уреденото в чл. 74 ТЗ потестативно право да се иска от съда отмяна на четири решения на общото събрание на съдружниците в „Л.Б.” ООД, приети на 04.07.2022 г., които се твърди да са незаконосъобразни. Това право възниква само за определен кръг субекти и те са тези, изрично посочени в разпоредбата на чл. 74 ТЗ, а именно за всеки съдружник или акционер в съответното търговско дружество.

Процесуалната легитимация за предявяване на конститутивния иск по чл. 74 ТЗ, с който описаното потестативно право се упражнява, следва принадлежността на самото право, като доколкото тя представлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на този иск, съдът следи служебно за нейното наличие. В случая се установява, че тя е налице, доколкото конститутивните искове, за разглеждане на които е образувано настоящото производство, са предявени от П. К. С., за който не се спори, че към 04.07.2022 г. е съдружник в „Л.Б.” ООД, като това обстоятелство се установява и при извършена служебна проверка на вписванията по партидата на дружеството в търговския регистър и от съдържанието на обявения в регистъра и актуален към този момент дружествен договор, от които е видно, че дяловете от капитала на „Л.Б.” ООД се притежават от четири лица, едното от които е ищецът.

С нормата на чл. 74 ТЗ в закона е уредено потестативното право да се иска отмяна на незаконосъобразни решения на върховния орган на търговското дружество. Целената правна последица от упражняване на това право е защита на членствените права на члена на дружеството и/или осъществяване на контрол за законосъобразност на решенията на дружеството свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел. Тази правна последица се постига чрез настъпване на правната промяна, към която е насочено упражненото потестативно право, което става по силата на съдебното решение, с което предявеният конститутивен иск се уважава. Правната промяна, от своя страна, се изразява в отмяна на приетите в противоречие със закона и устава решения на върховния орган на дружеството, с което се преустановява действието им в отношенията между всеки един член на дружеството и самото дружество занапред - от момента на влизане в сила на решението на съда за тяхната отмяна. Допустимостта на предявения конститутивен иск по чл. 74 ТЗ винаги е поставена в зависимост от това дали тази правна промяна в съществуващото 2 правно положение би могла да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право или не. Ако е налице пречка и правната промяна не би могла да настъпи при уважаване на предявения конститутивен иск, то този иск е недопустим, защото не е възможно да се реализира търсената с него защита. В тази насока е произнасянето на ВКС по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 60034/ 08.07.2021 г., постановено по т.д. № 3009/2019 г. по описа на ВКС, I т.о.

За да отговори на въпроса дали търсената с предявените конститутивни искове правна промяна би могла да настъпи, съдът съобразява, че две от решенията, които се оспорват от ищеца и се сочат като предмет на предявените в процеса искове за тяхната отмяна като незаконосъобразни, са такива, имащи следното съдържание: 1) решение да се проведе друго общо събрание на съдружниците до края на месец юли 2022 г. с определен дневен ред и 2) решение при отсъствие на двамата съдружници П. С. и И. С. да се обсъди тяхното поведение и наличие на предпоставките по чл. 126, ал. 3 ТЗ, а именно неизпълнение на задълженията им за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия против интересите на дружеството и да се предприемат законови действия, свързани с това решение. В подадената молба-уточнение от 30.01.2023 г. ищецът заявява, че след приемане на описаните две решения от общото събрание на съдружниците в „Л.Б.” ООД, проведено на 04.07.2022 г., на 25.07.2022 г. е проведено друго общо събрание на съдружниците, както и че на него е прието решение да бъде изпратено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ до двамата съдружници П. С. и И. С.. Той посочва, че тези решения също са предмет на предявени пред СГС конститутивни искове за тяхната отмяна като незаконосъобразни.

С оглед на твърденията на ищеца в молбата от 30.01.2023 г. съдът извърши служебна проверка в деловодната система на СГС, от която се установява, че е образувано т.д. № 1397/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-6 състав, по което предмет на разглеждане са искове, предявени от П. К. С. срещу „Л.Б.” ООД, за отмяна като незаконосъобразни на решенията на общото събрание съдружниците в ответното дружество, проведено на 25.07.2022 г. По това дела от ищеца е представена покана за свикване на общото събрание на заседание от посочената дата, от която е видно, че във вписания в нея дневен ред за неговото провеждане е включено и вземането на конкретни решения за бъдещата търговска дейност на дружеството, определяне на конкретния начин за доброволна делба на активите на дружеството и разпределението им между съдружниците. Тези въпроси са същите въпроси като тези, посочени в решението на върховния орган на дружеството от 04.07.2022 г. за свикване на ново общо събрание до края на месец юли 2022 г., като такива, които трябва да бъдат включени в дневния ред на това общо събрание. С оглед на твърденията на ищеца и на фактите, установени от описаната покана, съдът приема, че на 25.07.2022 г. е проведено ново общото събрание на съдружниците в „Л.Б.” ООД, като в дневния му ред е включено и вземане на решения, каквито са посочени в приетото на 04.07.2022 г. решение. Това означава, че към настоящия момент приетото на 04.07.2022 г. решение на общото събрание на съдружниците да се проведе друго общо събрание до края на месец юли 2022 г. вече е 3 изпълнено, като с провеждането на новото общо събрание на 25.07.2022 г. се изчерпва напълно действието на това решение, защото то няма никакво друго значение в отношенията между съдружниците и дружеството, включително няма никакво значение за законосъобразното протичане на второто общо събрание, защото съгласно чл. 14, ал. 1 от дружествения договор органът, който е компетентен да го свика, не е върховният орган на дружеството, а неговият управителен орган.

Фактът, че на 25.07.2022 г. от общото събрание на съдружниците в „Л.Б.” ООД е прието решение да бъде отправено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ до съдружниците П.

С. и И. С., означава, че след общото събрание на 04.07.2022 г., на което е прието решение да се обсъди дали по отношение на посочените две лица са налице предпоставките за предприемане на действия по чл. 126, ал. 3 ТЗ за тяхното изключване, върховният орган на дружеството е взел ново решение, което е вече за реално започване на процедурата по чл.

126, ал. 3 ТЗ спрямо тях чрез изпращане на предупреждение за изключване. След приемане на това второ решение действието на първото се счита за преустановено, защото то има само подготвителен характер по отношение на започване на процедурата за изключване на съдружник, а с второто решение на общото събрание на съдружниците вече е сложено началото на тази процедура, въпреки че за да започне същата, законът не изисква приемането на такова решение от върховния орган, а само извършването на фактическо действие по отправяне на предупреждение за изключване съобразно изискванията на закона за форма и съдържание. От момента на започване на процедурата по изключване на съдружниците П. С. и И. С., подготвителното решение на общото събрание на съдружниците в „Л.Б.” ООД от 04.07.2022 г., с което само се обсъжда наличието на предпоставките за това, е изчерпило напълно своето действие в отношенията между съдружниците и дружеството. То не поражда никаква друга правна промяна в тези отношения, която може да засегне членственото правоотношение на ищеца, който е един от съдружниците, спрямо които е започната процедура за неговото изключване, защото в закона липсва изискване преди началото на процедурата по изключване на едно лице като съдружник и изпращане на писмено предупреждение до него, да трябва да бъде взето изрично решение от върховния или управителния орган на дружеството за това. Правна промяна за съдружника, срещу който е започната процедурата за неговото изключване, която да накърни неговото членствено правоотношение, ще има единствено решението на общото събрание на съдружниците за изключване на това лице като съдружник, но не и каквито и да е подготвителни решения, взети преди това, особено такива, за които в закона не е предвидено, че трябва да бъдат приемани като част от фактическия състав, при който се прекратява съществуващото между съдружника и търговското дружество членствено правоотношение.

След като към настоящия момент оспорените от ищеца две решения на общото събрание на съдружниците в ответното дружество за провеждане на друго общо събрание и за обсъждане на поведението на двама съдружници и наличие на предпоставките по чл. 126, ал. 3 ТЗ вече не пораждат никакви правни последици в отношенията между съдружниците и дружеството, защото действието им е изчерпано, то трябва да се приеме, че няма как те занапред да накърнят каквото и да е членствено право на ищеца П. С. или да се отразят на дейността на самото дружество, която също има значение за съдружника и може да се отрази на някои от неговите имуществени и неимуществени членствени права. С отмяната на тези решения от съда няма как да се преустанови занапред тяхното действие в отношенията между всеки един съдружник и самото дружество, защото това действие вече е преустановено. Това означава, че няма как чрез предявяване на иск по чл. 74 ТЗ да се постигне каквато и да е правна промяна в съществуващото положение, дори и когато по него бъде постановено съдебно решение, с което се признава съществуването на потестативното право на ищеца по отношение на тези решения. Следователно предявените конститутивни искове, имащи за предмет отмяната на описаните две решения, са недопустими и исковата молба в частта, с която те са предявени, трябва да бъде върната на 4 основание чл. 130 ГПК.