Решение № 618 от 22.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. Велико Търново, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно гражданско дело № 20254100501154 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на Ф. В. А. - длъжник по изп. дело № 981/2025 г. по описа на ЧСИ Виктор Г., чрез пълномощника й адвокат А. Ч.- ВТАК, срещу действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в насрочване на принудителното изпълнение върху пенсията й, чрез налагане на запор в ТП на НОИ гр. Велико Търново.

Твърди се в жалбата, че длъжникът А. е получила на 28.10.2025 г. писмо с изх.

№ 3010-04-740 от 22.10.2025 г. на началник отдел пенсии в ТП на НОИ гр. Велико Търново Марчела Делчева, от което узнала, че е наложен запор от изп. дело № 981/2025 г. по описа на ЧСИ Виктор Г. върху пенсията й, както и че ще се извършват удръжки считано от 01.11.2025 г. в размер на 420,77 лева. Изложени са съображения, касателно неправилното тълкуване на нормата на чл. 446, ал.1 ГПК и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС, тъй като в посочената норма изрично се уреждало удържане от пенсия само когато е над минималната такава, а в конкретния случай длъжникът получавала пенсия в размер на 650,00 лева- в минимален размер, като се твърди, че същата е несеквестируема. До съда е отправено искане за отмяна на насочване на принудителното изпълнение към пенсията й, чрез посочения запор.

Претендират се разноски.

Взискателят в изпълнителното производство е релевирал писмени възражения 1 по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага съображения за недопустимост на жалбата, респективно в условията на алтернативност за неоснователност. Твърди се, че е пропуснат срока за обжалване, визиран в нормата на чл. 436, ал. 1 ГПК, тъй като длъжникът е получила покана за доброволно изпълнение с изх. № 28793 от 06.10.2025 г. на 09.10.2025 г., като намира, че подадената жалба на 30.10.2025 г. е недопустима и следва да бъде върната на жалбоподателя. Сочи се, че с жалбата е формулирано искане да се отмени наложеният запор върху пенсията на Ф.

А., а според представляващия взискателя запорът и възбраната, като изпълнителни действия, не подлежат на обжалване, а съгласно разпоредбата на чл. 435 ГПК на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, поради което намира жалбата за недопустима и поради това- насочена срещу неподлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. По същество на жалбата намира, че следва да бъде оставена без уважение, тъй като е неоснователна, доколкото НОИ- третото задължено лице следва да съобразява коя част от вземането на длъжника е секвестируема, съответно единствено нея да удържа и превежда на съдебния изпълнител. Претендира разноски.

В съответствие с нормата на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, но за неоснователна. Посочва, че с оглед разпоредбата на чл. 446, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. 2/2013 на ВКС, ОСГТК, третото задължено лице- НОИ е определило секвестируемостта на пенсионното възнаграждение и се задължило ежемесечно да превежда по сметка на съдебен изпълнител сума в размер на 420,77 лева, тоест само върху определената за секвестируема част от пенсията на длъжника, съобразявайки размера на доходите на длъжника /последната е самоосигуряващо се лице при ЕТ „Хаджията - Ф. А.“, вид осигурител 12, с месечен осигурителен доход в размер 1077.00 лева/. Намира, че правилно е изчислен размерът на секвистеруемата част от пенсионното възнаграждение с оглед общия размер на доходите на длъжника.

Окръжен съд Велико Търново, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнително производство № 981/2025 г. по описа на ЧСИ Виктор Г. е образувано по молба на взискателя „АСБО - АГРО“ ООД, с ЕИК 204316535 срещу Ф.

В. А., ЕТ „ Хаджията- Ф. А.“, ЕИК 104536085 и Яшар Салиев Яшаров, към която са приложени изпълнителен лист № 988 от 18.09.2025 г. издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1303 от 18.09.2025 г., по ч.гр.д. № 2065/2025 г. по описа на Районен съд Дупница и споразумение с нотариална заверка на подписи от 15.01.2025 г., за принудителното 2 събиране на посочените в изпълнителния титул суми- 146 366,28 лева- главница, законна лихва върху нея от 17.09.2025 г., 29 273,26 лева- неустойка, законна лихва върху нея от 17.09.2025 г., 10 115,58 лева- разноски, 28 312,19 лева- законна лихва за забава за периода от 30.08.2023 г. до 15.01.2025 г., 3 639,14 лева- държавна такса в производство по снабдяване с изпълнителен лист, 8 500,00 лева- адвокатско възнаграждение в същото производство, както и разноските по изпълнителното производство- включващи такси и адвокатски възнаграждения. В молбата е поискано налагането на запори и възбрани върху установените имущества, съответно вземания на длъжниците.

От извършените от съдебния изпълнител справки е установено, че длъжникът Ф. В. А. е собственик на лек автомобил „Мерцедес 508“ с ДК № ВТ 6443 ВК, лек автомобил „Мерцедес 208“, № Q0323, притежава банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Банка ДСК“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, че получава пенсионно възнаграждение, за инвалидност поради общо заболяване е в размер на 662,03 лева, че е самоосигуряващо се лице от 01.01.2005 г., с осигурителен доход в размер на 1077,00 лева- трудово възнаграждение, от месец април 2025 г., актуален и към 24.11.2025 г.-, получавано от ЕТ „Хаджията - Ф. А.“, а за месеците март и април 2025 г.осигурителен доход в размер на 933,00 лева, както и че е собственик на 1/2 от недвижим имот в с. Драганово. В резултат на извършените по делото справки, изпълнението е насочено към движимото и недвижимото имуществото на длъжниците, включително вземания по банкови сметки, трудови и пенсионни възнаграждения. Установено е, че длъжникът Ф. А. няма непълнолетни деца.

Със запорно съобщение от 08.10.2025 г. в ТП на НОИ гр. В. Търново е наложен запор върху получаваната от Ф. В. А. пенсия до погасяване на задълженията към взискателя, като е указано ежемесечните удръжките да са в съответствие с правилата в нормата на чл. 446 ГПК. До длъжникът е изпратена ПДИ, връчена на 09.10.2025 г.- на пълнолетно лице от домашните й- сина й Яшар Салиев Яшаров, в която са посочени вземания на длъжника, които са запорирани, включително и пенсионното й възнаграждение, получавано от НОИ Велико Търново. С уведомление от 22.10.2025 г. и на основание чл. 508, ал.1, т. 1 ГПК съдебният изпълнител е уведомен от ТП на НОИ, че върху пенсията на длъжника А. е наложен запор, считано от 01.11.2025 г. и че от нея ще се удържа сума в размер на 420,77 лева, с оглед разпоредбата на чл. 446, ал.

1 ГПК и при съобразяване с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата инициираща производството по делото е подадена от длъжника по изпълнителното производство в срок, на когото закона изрично е признал правото да 3 обжалва насочването на принудителното изпълнение върху имущество, което счита за несеквестируемо /арг. чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК/. Противно на становището на взискателя не е изтекъл срокът за обжалване предвиден в нормата на чл. 436, ал. 1 ГПК, тъй като същата е подадена на 31.10.2025 г., тоест в двуседмичния срок, след като на 28.10.2025 г. жалбоподателят е получила уведомление с изх. № 3010-04-740 от 22.10.2025 г. от ТД на НОИ Велико Търново, доколкото се касае за наложен запор върху частично несеквестируемо имущество, поради което и с оглед разясненията в т. 1. Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК длъжникът в тази хипотеза може да упражни чрез жалба правото си на закрила - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на длъжника поради наложения запор. В случая противно на изложеното от взискателя срокът по чл. 436, ал. 1 ГПК не тече от получаване на ПДИ. Поради което жалбата е процесуално допустима, и съдът дължи произнасяне, касателно основателността й.

Разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК, въз основа на която е наложен запорът, допуска насочването на изпълнение върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, т. е. наложеният върху нея запор обхваща само секвестируемата й част и може да бъде изпълняван само по отношение на нея, доколкото правният институт на несеквестируемостта дава защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и на неговото семейство и урежда изрично прогласена от закона забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника. С оглед разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК, ако доходът на длъжника е над размера на минималната работна заплата- над несеквестируемия праг и в зависимост от това дали той има деца, които издържа, то същият е частично секвестируем в посочените в нормата размери и ще произведе действие за тази секвестируема част, и съответно няма да действа спрямо вземането, което е до размера на минималната работна заплата. Съгласно мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо /възнаграждение за труд или пенсия/, наложеният запор обхваща само секвестируемата част. В разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК, са посочени размерите на сумите, които могат да бъдат удържани ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата. Текстово нормата показва, че запор е допустим само върху вземания с размер надхвърлящ размера на минималната работна заплата, а съобразно разпоредбите на чл. 446, ал. 2 и ал. 3 ГПК дробните части по ал. 1, т.1 и т.2 се изчисляват върху пълния размер на дохода на осъденото лице, след приспадане на сумите дължими за данъци и задължителни 4 осигурителни вноски, като за лицето трябва да остане сума не по-малка от минималната работна заплата. В чл. 446, ал. 4 и ал. 5 ГПК са посочени изключения от това правило, касаещи вземания за издръжка и стипендии, каквото не е процесното вземане.

Размерът на минималната работна заплата за страната към датата на налагане на запора върху пенсията на длъжника в случая- 22.10.2025 г., е 1 077,00 лева, получаваната от длъжника пенсия за инвалидност, поради общо заболяване по чл. 74 КСО е в размер на 662,03 лева и видно от справка с данни за осигурени лица от подадени декларации по Наредба Н-13 към КСО с № 349949 Ф. А. е самоосигуряващо се лице от 01.01.2005 г., с осигурителен доход в размер на 1077,00 лева- трудово възнаграждение, от месец април 2025 г., актуален и към 24.11.2025 г., получавано от ЕТ „Хаджията - Ф. А.“. Месечното трудово възнаграждение, получавано от длъжника изчислено по реда на чл. 446, ал. 2 ГПК след приспадане на дължимите данъци и задължителни осигуровки за родените лица след 1960 г., каквото е и Ф. А., при трета категория труд, е в размер на 835,74 лева, като съответно пълният размер на дохода й е в размер на 1 497,77 лева, формиран от получаваната пенсия и нетния размер на месечното трудово възнаграждение. Ето защо и доколкото длъжникът няма непълнолетни деца, които да издържа, горницата над размера на минималната работна заплата е секвестируем доход, поради което по отношение на него наложеният запор /с оглед пълния доход на осъденото лице/ е допустим и не нарушава несеквестируемостта. Именно върху тази секвестируема част е наложен и запорът върху пенсията на длъжника в НОИ, видно както от изпратеното запорно съобщение, в което изрично е посочено ежемесечните удръжки да се извършват при спазване на разпоредбата на чл. 446 ГПК, така и от уведомлението по чл. 508, ал. 1, т. 1 ГПК от НОИ, в което размерът на удръжките е формиран от разликата между общия доход на длъжника от пенсия и трудово възнаграждение и при съобразяване изискването на нормата на чл. 446, ал. 3 ГПК за длъжника да остане сума от пълния му доход в размер не по-малък от минималната работна заплата- в конкретния случай 1 077,00 лева.