Решение № 186 от 20.11.2020, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

Номер 186

20.....2020 г.

Град Ш.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Ш.

Състав II

На 05.....2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Азадухи О. Карагьозян

Румяна В. Райкова

Теодора Е. Димитрова

Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Азадухи О. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20203600500351 по описа за 2020 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №376/25.06.2020г. по гр.д.№3910/2019г. по описа на ШРС, съдът е отхвърлил предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от “Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. С..., положителен, установителен иск по чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване като установено в отношенията между страните, че ответникът Д. К. Й. , с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.

Ш.., съдебен адрес гр. С..., ТЦ Глобус, адв. К.К., дължи на ищеца сумата 2 943.54 лева - цена за доставена и неплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр.

С..., абонатен № 235866, ведно със законната лихва от датата на заявлението в съда - 21.05.2019 г. до окончателно плащане като неоснователен, отхвърлил е положителен, установителен иск по чл. 86 ЗЗД, за признаване като установено в отношенията между страните, че ответникът Д. К. Й. , дължи на ищеца сумата 491.15 лева — мораторна лихва, за периода 14.09.2016 г. до 07.05.2019 г., върху цената за доставена през периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г. и неплатената топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на заявлението в съда 21.05.2019 г. до окончателно плащане като неоснователен, отхвърлил е положителен, установителен иск по чл.

149 и чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване като установено в отношенията между страните, че ответникът Д. К. Й. , дължи на ищеца сумата 50.99 лева цена за услугата „дялово разпределение“ за периода 05.2015 г. до 04.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. С..., абонатен № 235866, ведно със законната лихва от датата на заявлението в съда - 21.05.2019 г. до окончателно плащане като неоснователен, отхвърлил е положителен установителен иск по чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 10.61 лв. - мораторна лихва, за периода 30.05.2016 г. до 7.05.2019г. , върху цената на услугата „дялово разпределение“, ведно със законната лихва от датата на заявлението в съда 21.05.2019 г. до окончателно плащане като неоснователен, за които вземания има образувано заповедно производство - ЧГД № 28345/2019 г., по описа на PC С., като по реда на чл. 410 ГПК против ответника има издадена Заповед от 06.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение, присъдил е на ищеца сумата от 400лв. разноски по делото , осъдил е “Топлофикация С.“ ЕАД да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд Ш., сумата от 700лв. разноски за експертиза.

Решението е обжалвано от „Топлофикация – С.“ ЕАД, гр.С. , действащо ,чрез пълномощника си А.Г. юрисконсулт , като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят 1 моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи исковете.

Въззиваемият Д. К. Й. , действащ ,чрез пълномощника си адв. К. П. К. е депозирал отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение.

Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД гр.С. не е депозирало отговор на въззивната жалба и не взема становище по въззивната жалба и в съдебно заседание.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима.

Ш.ският окръжен съд на осн.чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка намира обжалваното решение за валидно и допустимо , а депозираната срещу него жалба разгледана по същество за неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционният съд и на осн.чл.269 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.

Независимо от това и във връзка с оплакванията , наведени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното :

Ищцовото дружество претендира исковите суми за незаплатена и консумирана топлинна енергия от ответника за имот намиращ се на адрес гр.С. ж.к.С... /надпартерен/ ап.... за аб.№235866 за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., като ответникът бил потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 ДР от ЗЕ. Ищецът следва да докаже по делото ,че процесният имот на този адрес е собствен на ответника и като такъв е потребител на топлинна енергия. В представеният с исковата молба от ищеца нотариален акт за апартамента собственост на ответника обаче не е посочен номер на закупеният апартамент . С молба – декларация от 10.10.2002г. ответникът е помолил ищцовото дружество да открие партида на негово име за апартамент №... Също така от протокол на Общо събрание на етажните собственици на сграда на адрес: ул. С... /л. 16 от ГД № 52823/2019 г., по описа на PC С./, се установява, че на 08.....2001 г. е взето решение да се сключи Договор за услуга „Топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис“ ЕООД гр. С.. Към Протокола е приложен Списък на етажните собственици в който срещу №.. е посочено името на Д. К. Й. , а под №... - С.Б.А.. От разписката за връчване на уведомлението за издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, приложена по заповедното производство /л. ../, се установява, че връчителят е търсил длъжника и е извършил процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК за връчване на книжа чрез залепване на уведомление на длъжник живущ в ап.№.. на адрес: гр. С., ул. “С.... Представеното Удостоверение, съставено от представители на ищеца и на етажната собственост, за идентичност между номерацията на отделни имоти на адрес: гр. С., ул. С..., от което се установява, че в системата на Топлофикация С., адресът на ул. С.. на трети надпартерен етаж, по НА № ..2, том LLLXLVII, дело № 38867/1997 г., е идентичен с адресът: ул. С..., ...., поради което фактурите за топлинна енергия за аб. № 235866, са издавани за ап. ..., не е годно доказателство да установи, че собственик на процесното жилище - апартамент №..., с абонатен № 235866 е ответникът Д. К. Й. .

Предвид гореизложеното съдът счита ,че ищецът не е доказал по делото ,че ответникът е собственик именно на апартамент № ..., на адрес: гр. С., ул. С..., вх. 1, ет.3/надпартерен/ за ползването на който е доставяна топлинната енергия и е възникнало задължението за плащане и това не е установено с категоричност при условията на пълно и главно доказване по делото. Нотариален акт доказващ собствеността върху апартамент №... не е представен , като авантуално това е можело да стане със справка по партидата на имота от Агенцията по вписванията, както и техническа експертиза, която да установи идентичност на посоченият в НА № ..2, том LLLXLVIII, дело № 38867/1997 г., апартамент и този, по отношение на който се претендира в настоящото производство, че е собствен на ответника с № ... и с абонатен № 235866, но такива доказателства не са били представени от ищеца . Ищцовото дружество е открило партидата и всички фактури са били издавани не за апартамент №.., а за апартамент №..., за който обаче не са налице доказателства да е собствен на ответника или да се ползва от него на друго основание. Представените по делото отчети на индивидуални отчети, изравнителни сметки, фактури са частни документи и не обвързват съда с доказателствена сила, досежно обстоятелството, че 2 ответникът е носител на вещно право върху апартамент № ....

Ето защо не беше установено ответникът да е потребител на топлоенергия за битови нужди през исковия период за апартамент № ..., гр. С., ул. “С... /надпартерен/ и предявените установителни искове по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за сумата от 2 943.54 лева - цена за доставена и неплатената топлинна енергия за периода от м.

05.2015 г. до м. 04.2018 г и за сумата сумата 50.99 лева цена за услугата „дялово разпределение“ за периода 05.2015 г. до 04.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. С..., абонатен № 235866 са неоснователни и следва да се отхвърлят .

Неоснователността на исковете за главница води до неоснователност и на акцесорните искове за обезщетения за забавено изпълнение в размер на законната лихва на осн.чл.86 от ЗЗД за сумата от 491.15лв. за периода 14.09.2016г. до 7.05.2019г. и за сумата от 10.61лв. за периода от 30.05.2016г. до 7.05.2019г., които също следва да бъдат отхвърлени.

Ето защо съдът счита обжалваното решение на ШРС за правилно и законосъобразно , като депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция следва жалбоподателят да заплати на въззиваемата страна разноските по делото ,които са направени от нея пред ШОС в размер на 420лв. за адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №376/25.06.2020г. по гр.д.№3910/2019г. по описа на

ШРС.

ОСЪЖДА “Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.

С... да заплати на Д. К. Й. , с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Ш.., съдебен адрес гр.

С..., ТЦ Глобус, адв. К.К. разноски по делото в размер на 420лв. за адвокатски хонорар.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД с ЕИК ......, седалище и адрес на управление гр. С., р-н „С.. на страната на ищеца “Топлофикация С.“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4