Определение № 17477 от 11.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17477 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110105676 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 312, вр. с. чл. 140 и чл. 146 от ГПК.

Делото е образувано по предявени от Т. Й. Т., ЕГН ********** срещу "НЮ СУИТ ХОУМ" ЕООД, ЕИК 175251811 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ В исковата молба и допълнителната уточняваща молба ищцата твърди, че между нея и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № ***/01.05.2024 г.

Въз основа на него и последващо Допълнително споразумение № ***/01.01.2026 г., тя е заемала длъжността "Продавач консултант" при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 625 евро.

Ищцата излага, че трудовото й правоотношение е било прекратено на 28.01.2026 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие, със Заповед № ***/28.01.2026 г., издадена от работодателя. Твърди се, че тази заповед, заедно с трудовата й книжка и Протокол изх. № ***/28.01.2026 г., са й били връчени по куриер на фирма "Спиди" едва на 14.02.2026 г.

Според ищцата, уволнението е изцяло незаконосъобразно, тъй като процедурата по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ изисква писмено предложение от едната страна и изрично писмено приемане от другата в 7-дневен срок. Тя категорично заявява, че никога не е подавала молба за напускане, нито й е било връчвано писмено предложение от работодателя за прекратяване на договора по взаимно съгласие, което тя да е приела. Допълнителен аргумент за незаконосъобразността е твърдението, че към момента на прекратяването на 1 трудовия договор и последващото връчване на заповедта, тя се е намирала в състояние на временна неработоспособност, удостоверено с Болничен лист № *** за периода от 28.01.2026 г. до 04.03.2026 г.

Въз основа на тези твърдения, ищцата моли съдът да признае уволнението за незаконосъобразно и да го отмени.

С допълнителна молба с вх. № 91332/23.03.2026 г., ищцата конкретизира претенцията си по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като претендира обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца, от 28.01.2026 г. до 28.07.2026 г. в размер на общо 3750 евро, формиран от 6 месеца по 625 евро месечно брутно трудово възнаграждение. Претендира се и законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят следните обстоятелства: между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов договор № ***/01.05.2024 г. и Допълнително споразумение № ***/01.01.2026 г., по силата на които ищецът заемал длъжността длъжността "Продавач консултант" при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 625 евро, както и че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № ***/28.01.2026 г. на работодателя.

Съобразно отделеното за безспорно, то доказателствената тежест се разпределя, както следва:

По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.3 КТ - в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване законността на оспореното уволнение.

В конкретния случай ответникът следва да докаже, че е било налице взаимно съгласие, изразено писмено, за прекратяване на трудовия договор, съгласно изискванията на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ (наличие на писмено предложение от едната страна и писмено приемане от другата).

Ищецът следва да докаже елементите от фактическия състав за пораждане на правото на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, а именно: факта 2 на оставане без работа след датата на уволнението за претендирания 6месечен период и размера на последното получено брутно трудово възнаграждение а.

По доказателствените искания на страните съдът счита следното:

Приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства следва да бъдат допуснати за приемане.

Приканва страните към постигане на спогодба, като им се разяснява възможността да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, съгласно мотивната част на настоящото разпореждане.

ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба писмени доказателства.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е най- благоприятно за тях, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на 3 исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.06.2026 г. от 09.40 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Препис от Определението да се връчи на страните, а на ищеца и от отговора на исковата молба, като им се УКАЗВА, в едноседмичен срок от връчване на разпореждането да вземат становище във връзка с доклада и да предприемат съответните процесуални действия. Когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да сторят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4